Иван Гранитски Иван Димов е един от виждащите български художници. Пластическите му видения привличат почти магнетично с енергията на вътрешните си послания. Колкото повече съзерцаваме една или друга негова работа, толкова повече се убеждаваме, че тя прилича на своеобразен прозорец към други светове. Този художник като че ли предпочита да се любува на есенните пейзажи. Картините му са изцяло потопени в една есенна багра – сякаш авторът ни поднася елегични ноктюрни за очарованието на падащия лист, за носталгията на светлината в безкрайното мигновение преди да изчезне в здрача, за добрите духове на спокойствието и умиротворението, облечени в дрехи от охра и резеда… Но какво виждаме във всеки един от тези пластически прозорци? Виждаме в дълбочина богато натоварени с многопластови асоциации метафорични сюжети. Тръгвайки от пастелната мекота и носталгична нежност на есенното слънце, творецът ни води из духовните пейзажи на човешката любовна есен, когато пълнотата на чувствата е толкова всеобемаща, че се усеща почти като физическа болка. Сърдечната буря, ликуването и апотеозът на плътта са се трансформирали във философско съзерцание на душата. Бъдещето на емоцията се оглежда в огледалото на миналото и се самопоетизира, а миналото на страстта блещука като свещ в дъното на тунела, който представлява бъдещето. Именно защото вижда, прозира и знае кодираната в духовния пейзаж информация, Иван Димов владее удивителната способност на отделните цветове и багри пластически адекватно да го пресъздават. Прелестното преливане на светлини и сенки, почти музикалното цветово модулиране, играта на нюанси и оттенъци показват как зелено-охреният възторг на есенно заспиващите страсти на природата отразява движенията на човешката психика. Тази странстваща и замечтана душа повежда надзъртащия през прозореца на отделната картина човек из вълнуващите пространства на спомена, развежда го из величествените храмове на благородството, добросърдечието, милосърдието, благостта. Нещо почти храмово възвисено ни облъчва от тези картини – въплътена доброта, мекота и лъчеструйност. Трудно бихме могли да си представим днешното ни пластическо изкуство без духовните видения на Иван Димов. Очевидно той е едно от блестящите доказателства за волята и таланта на българския художествен дух. Дух, който, надявам се, ще помогне на отечеството да премине през преизподнята на настоящето и като Ноев ковчег ще открие бъдещите по-благородни и справедливи светове.