Елиана Митова „Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин, есетата на Вирджиния Улф, "Малката Дорит" от Дикенс, "Аз, Клавдий" и "Божественият Клавдий" от Робърт Грейвз, „Смъртта е занимание самотно и "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри. Това са само част от 50-ината заглавия, стигнали до българския читател благодарение на преводачката Жени Божилова, която днес празнува юбилей. В интелектуалните среди тя отдавна си е извоювала мястото на великолепен познавач на англоезичната литература. Но въпреки това името и най-напред се свързва с патриарха на съвременната българска проза Николай Хайтов. Двамата преживяха заедно близо 45 години. В този период се родиха „Диви разкази”, „Бодливата роза” и „Козият рог” , „Капитан Петко Войвода”. И съвсем не е случайно, че читателите на Хайтов откриват у съпругата му Жени вечната муза на писателя. „Диви разкази” едва ли щеше да ги има, ако не беше Жени Божилова! Това битува сред литературните среди откак култовият сборник на Хайтов видя бял свят през 1967 г., претърпя над 10 издания у нас и бе преведен на 28 езика. „Махнах излишните неща от текста, друга заслуга нямам”, казва днес съпругата на Хайтов. Самият автор обаче публично признаваше, че дължи безкрайно много за успеха на всичките си произведения на единствения си редактор - собствената му съпруга. И не случайно върху сигналната бройка на „Диви разкази” той саморъчно е написал: „На Жени, с благодарност, да е жива и здрава!” „При него пълнеж няма. При него всичко е "на мускул". Всичките му текстове са ми минали през ръцете. И колкото и да е неприлично да се каже, не съм спирала да се възхищавам”, припомня си Жени Божилова. Двамата са семейство от 1961 година. Преди това – три години ходене по мъките, докато се точи бракоразводното дело на Николай. Двамата работят в редакцията на в. „Народна култура”, чиято журналистическа колегия е свидетелка на бурния им любовен роман. Дори главният редактор – старият партиен кадър Крум Василев, е на тяхна страна. Но социалистическият морал не допуска женен мъж да кръшка от семейното огнище, още повече - с вече разведена жена! Затова софийската партийна организация впряга всичките си механизми за спасяване на рухналия брак на начеващия писател. Николай е заплашен с изгонване от редакцията и публично заклеймяване, а Жени – с изселване от София и лагер, заради „битово разложение”. Тогава в любовната им сага се намесва Ванга, близка приятелка на семейството на Жени. „Мама, много морална жена, беше потресена от моето безобразно поведение с мъж, който е женен и има деца. Затова въобще не ми говореше. Ванга я привика и й каза: "Виж какво, правиш голям грях към дъщеря ти. Цяла София я е подгонила, а в къщи ти я тормозиш! Каквото и да правиш, тях Господ ги събира. Остави ги да си карат любовта“. Тогава мама омекна", припомня си Жени. Ванга дори познава кога точно ще се оженят с Николай : „Той ще се разведе в началото на септември, двамата ще се оженят в средата на септември!", казва тя на майка й. На 6 септември 1961 г. съдът дава развод на Хайтов. На 16 септември двамата с Жени подписват граждански брак и заминават на сватбено пътешествие в Родопите. Брачният им живот никак не е лек, защото Хайтов винаги е човек на прицел. Заради гроба на Левски. Заради поругаването на българщината. Заради съсипването на писателския съюз. Той вечно воюва в името на някаква правда, а Жени – съгласна или не, е редом с него. „Животът ни беше труден, но безкрайно интересен. С Николай беше невъзможно да скучаеш”, признава Жени Божилова. Спасителният пристан и за двамата е вилата в Яворово – малка къща, която двамата успяват да си построят в родното село на писателя, събирайки хонорарите от книги и преводи. Хайтов е работохолик, прекарва над пишещата машина по пет шест часа дневно. Жени е преводач, който едва насмогва с поръчките. Заедно изживяват и звездните си творчески мигове – световният успех на филма „Козият рог” и всенародното признание за „Капитан Петко войвода”, десетките заглавия на английски и американски автори, майсторски преведени на български. И след смъртта на великия разказвач Жени си остава музата на Хайтов – тя дописва и редактира биографичната му книга „През сито и решето”. И продължава да воюва по хайтовски – този път с децата на самия писател от първите му два неуспешни брака, които се опитаха да оспорят завещанието на Хайтов и блокираха издаването на книгите му. „Николай се отиде огорчен от това, което се случва с България. Но сега, ако гледа от някъде, ще се почувства още по-огорчен. Защото книгите му не излизат. Не по вина на издателите, а на неговите деца, които заедно с мен са притежатели на правата. Хайтов ще бъде напълно непознат на цяло едно поколение. И това е безкрайно тъжно. Защото той не се интересуваше от хонорарите, които ще получи за своите книги, а от възможността те да се четат, да стигат до хората. Той е вненароден писател, от когото поколенията винаги ще имат какво да научат“, казва с болка Жени Божилова.