Ивайло Диманов Чухте ли новината? В театър „София” огромна група актьори скандират „Долу градоначалника!”. Вероятно е заради орязания общински бюджет... Шегата си е шега, но новина все пак има. В София е пристигнал ревизор! Най-после, ще въздъхне революционно настроен зрител, тия управници съвсем се оядоха! Истината винаги е някъде по средата. Между трето и четвърто действие. Обикновено там стават най-големите дандании. Та ако трябва да бъдем сериозни, истината е, че тия дни в театър „София” пристигна комедията „Ревизор”. Постановката е дело на талантливия режисьор Бойко Богданов и този факт сам по себе си е достатъчен дразнител за зрителя с висок театрален вкус. Някакво осезаемо гоголевско-чеховско нашествие шества в края на този богат сезон из столичните театри. В Народния – “Женитба”, в Младежкия – “Вуйчо Ваньо” и “Три сестри”, в Армията – “Чайка”. А ето че в театър “София” пристигна “Ревизор”. Тази комедия, писана преди повече от 150 години сякаш няма с какво да ни изненада, уж всичко в нея е толкова овехтяло и непригодно, дори диалозите, когато четеш пиесата, гъделичкат обонянието с онзи специфичен мирис на нафталин… И ето че изтерзан от предубеждения и предварителни нагласи, изведнъж хлътваш в гъстия дим и пара на провинциална руска баня, сред гротеска и окарикатурени лица на помешчическата гнилоч. Омаскареният маскарад на провинциалната дерибейщина иде нарочно, за да напласти подтекстовите послания. С остра шпакла Бойко Богданов изсича образите като в някогашните клоунади в стария Рим. Всеки един от гоголевите персонажи е своеобразен Буфоне – съдията, училищният настоятел, шефът на пощата, градоначалникът. И тъй, с панаирджийски дяволиади, кискайки се неистово в ухото ти, героите излизат от богоугодните трактири на времето и внушават яростни алегории с днешния ден. Нима алчността, корупцията и лицемерието на феодална Русия днес са по-редки “добродетели” в нашето глобално общество? Да бе, да! Нали знаете какво пише на Руски паметник – “Не нам!”. Точно това е и целта на Бойко Богданов – да почувстваме ония мъртви душици на овехтели мужици тъй съвременни и живи, сякаш са лица от телевизионните новини, от заседанията в парламента… Всяка постановъчна хрумка удря в десетката – и митингът с викове “Долу градоначалника!”, и музикалните внушения, и някои уж неуместни днешни жаргони в диалозите, са всъщност ефектни препратки към Новото време. Този е онзи, а онзи не е този, маската на Ревизоро е като Дамоклев меч за гузната ни съвест, а Хлестаков е вечен и неизтребим, защото винаги се намира кой да пъхне пачка с рушвет в джоба му. Удивителното в успеха на “Ревизор” в театър “София” е, че всъщност няма скандални експерименти с драматургията, няма “нов прочит”, Бойко Богданов е изключително почтен спрямо текста на Гогол. И въпреки това спектакълът не доскучава, не се провлачва в скучна провинциална меланхоличност, напротив. Зрителят не усеща кога са минали три часа и нещо. И тъкмо тук му е мястото да споменем другия главен виновник за това – твърде добре подбраният актьорски състав. Калин Врачански е истинска находка, сякаш е роден за Хлестаков. Преди време писах, че Мария Сапунджиева играе за “Оскар”, ама няма кой да й го даде. Тук, в полифоничен синхрон с градоначалника Сава Пиперов и Невена Калудова в ролята на щерка им Маря, Мария Сапунджиева извайва свои си, шаржови ескизи към образа на Ана Андреева и кара публиката да се залива от смях. Невероятни са Пламен Сираков и Ангел Генов, Продан Нончев и Лилия Маравиля. Няма съмнение, че посланията на Гогол са правилно разчетени от творческия екип на “Ревизор”. И затова този нов спектакъл в театър “София” ще има несъмнен успех.