Солженицин получава международната Ботевска награда
Легендарният руски писател Александър Солженицин е носителят на международната Ботевска награда, съобщиха за „Класа“ от Издателска къща „Христо Ботев”. Кметът на София Бойко Борисов ще връчи високото отличие на Степан Солженицин, четвъртия син на именития писател, на тържествена церемония във Военния клуб на 30 май вечерта.
Елиана Митова
Легендарният руски писател Александър Солженицин е носителят на международната Ботевска награда, съобщиха за „Класа“ от Издателска къща „Христо Ботев”. Кметът на София Бойко Борисов ще връчи високото отличие на Степан Солженицин, четвъртия син на именития писател, на тържествена церемония във Военния клуб на 30 май вечерта. Авторът на „Архипелаг ГУЛАГ“ не може да дойде в София поради напреднала възраст и крехко здраве. Трогнат от голямото внимание, той изпраща по сина си писмо до българските си почитатели, което ще бъде прочетено на церемонията.
Ботевската награда се присъжда на Солженицин по случай 160 години от рождението на Христо Ботев и е съпроводена с парична премия от 3000 евро и специален диплом.
Международното жури с председател проф. Ричард Темпест от Илинойския университет в САЩ, единодушно реши, че точно Солженицин заслужава наградата заради цялостното му творчество и за неговата непримирима гражданска и нравствена позиция. В журито участват македонският писател Бранко Цветковски, носител на наградата „Христо Ботев“, бившият министър на културата Георги Йорданов, зам.-кметът на Столична община Йорданка Фандъкова, проф. Кръстьо Петков, руският учен литератор Павел Спиваковски от московския институт „Ал. Пушкин“, председателят на Съюза на българските писатели Николай Петев, председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева.
Организаторите на тържеството ще поднесат изненада на присъстващите – уникален видеозапис от първото стъпване на Солженицин на руска земя във Владивосток.
Красен Кръстев, шеф на ИК „Христо Ботев“: „Един ден на Иван Денисович“ излиза в нов превод
Преводачът на прочутата книга на Солженицин „Един ден на Иван Денисович“ - Венцел Райчев, направи съществени поправки в собствения си текст. Той ме помоли да му дам малко време да си прегледа превода, защото навремето работил твърде бързо и припряно върху текста. Венцел Райчев понесе всички негативи от заклеймяването на книгата в България, когато тоталитарната власт изсипа хули върху гениалния писател Александър Солженицин.
Книгата с творби на великия автор излиза, след като получих благословията за нейното издаване от френското издателство, което държи правата върху творчеството на Солженицин.
Кръстьо Петков, социолог: Прочетете Харвардската реч
Идеята за възобновяване на международната Ботевска награда възникна в Брюксел, където през март бе представена книгата “Блатото” на Красен Кръстев в превод на английски. Проф. Жак Вилрокс, социолог, направи паралел между съдържанието на “Блатото” и творчеството на Солженицин. От дума на дума се роди идеята да създадем международно жури, което да номинира носителя на международната Ботевска награда, присъждана от изд. “Христо Ботев”. За председател на журито поканихме проф. Ричард Темпест, зав. катедра “Славянски филологии” в университета в Илинойс, великолепен познавач на българската литература, който владее до съвършенство нашия език.
Номинацията за наградата натежа в полза на Солженицин за сметка на Валентин Распутин. Издателство “Христо Ботев” за броени седмици издаде сборника с творби на Солженицин. В него са включени “Един ден на Иван Денисович”, “Матрьонин двор”, “Кайсиево сладко”, “Колко жалко”, “Дясната китка”. Според мен особено внимание заслужава феноменалната Харвардска реч, произнесена преди 30 години, в която Солженицин с присъщата му прямота и глобален поглед обвинява Запада в липсата на мъжество. Тя е посрещната тогава с аплодисменти от преподаватели и студенти, а много от идеите, залегнали в нея, са валидни и днес. Това издание е и едно извинение към Александър Исаевич, защото, както на всички е известно, през 60-те години на миналия век една група български писатели, угодничейки на тоталитарния режим, предприемат недостойни действия за неговото изключване от Съюза на съветските писатели.