Елиана Митова Георги Тенев и Иван Добчев със „Стриндберг в Дамаск“, Димитър Динев с „Къщата на съдията“ и Яна Борисова с „Малка пиеса за детска стая“ са авторите, които присъстват в четвъртата книжка от поредицата за съвременна българска драматургия „Аскеер“, която вече е в книжарниците. Щастливците, присъствали на живо на церемонията за раздаването на „Аскеер“-ите на 23 май в театър „Българска армия“, получиха изданието като подарък. Издателство „Изток Запад“ обаче е оторизирано да пусне на пазара тираж за комерсиални цели, който се продава свободно в „Хеликон“ и „Пингвините“. И се харчи добре! Интересът към поредицата расте от година на година. Търсят я театрали и нетеатрали. Българи от чужбина атакуват с телефонни обаждания шефа на фондация „Академия „ Аскеер“ Милен Миланов да им я изпрати по пощата. Чужди режисьори напират да се сдобият с книгите, за да усетят накъде върви българската драматургия и може ли да намери място тя извън пределите на България. В близко време номинираните за „Аскеер“ пиеси ще намерят много по-лесен път до чуждите театрали – във фондацията вече обсъждат проект за триезичен превод на всички наградени пиеси – на руски, немски и английски. Защо този интерес към библиотеката, след като у нас априори робуваме на идеята, че българските пиеси са слаби и неинтересни. Още от времето на Вазовата “Руска“! Да, кризата, обхванала цялата ни култура в годините на прехода, не подмина и родните драматурзи. Но каквото и да преживяват те, под перата им оживяват конфликтите, проблемите, дори мечтите на днешния българин. А той несъмнено обича да се взира в собственото си битие, пренесено и на сцената. И така с течение на времето зрителят започна да сравнява - пиесите от 90-те с тия от 80-те. Заглавията от началото на XXI век с образците от XX. И неусетно стигна до убеждението, че „Втора сряда“ на Маргарит Минков или „Опит за летене“ на Радичков струва да се гледат, защото са свидетелства на времето, което преживяваме заедно. Ето защо и поредицата за съвременна българска драматургия „Аскеер“ е търсена и четена – нали и тя е свидетелство за житейски и художествени факти от нашето съвремие! А стилното оформление на книгите, дело на Дима Каприева, наложи и определена визия на поредицата, която я отличава в пъстротата от заглавия, заливащи всекидневно книжния пазар. Първите пиеси, включени в поредицата, днес са познати и от десетки театрални постановки из страната - „Продавате ли демони“ на Боян Папазов, „Почивен ден“ на Камен Донев, „Кръстопът под наем“ на Орлин Дяков. Подобна е съдбата и на следващите заглавия, намерили място във великолепните издания - „Нощта на кардинала“ на Петър Маринков, „Гласовете на другите“ на Пламен Дойнов, „Милост за мама“ на Яна Добрева. „Кожа и небе“ на Димитър Динев, „Москва“ на Петя Русева, „Невинните“ на Теодора Димова и Стилиян Петров. Малко издателства могат да си позволят освен основните текстове на пиесите да включат и два огромни раздела – студиите на личности, които са в журито за съвременна драматургия, и огромните справочни блокове, изготвени с помощта на Виолета Миланова и Никола Вандов. В този смисъл библиотеката за съвременна драматургия „Аскеер“ се превръща в нещо като енциклопедия, без която съвременният интелектуалец трудно би се ориентирал в пъстрото ни театрално битие. А неизкушеният читател би открил факти, които непременно ще пробудят интереса му към театъра. Ако разлисти книгите, той лесно ще си отговори на въпроса какво е съвременната българска драматургия – сива скука или предизвикателство? Милен Миланов, председател на фондация „Аскеер“: Скъпо удоволствие Тази библиотека е скъпо начинание. Но много полезно. Благодарение на томовете всеки читател може да си изгради картина как се е развивал българският театър през годините и как са го оценявали ерудитите и специалистите. Затова авторите на предговорите са акад. Вера Мутафчиева, проф. Знеполски, проф. Богдан Богданов, проф. Георги Каприев, доц. Георги Лозанов, доц. Юрий Дачев. Мисля, че в този смисъл нашето пионерско дело заслужава внимание. Акад. Вера Мутафчиева, член на журито за драматургия: Непознатото време Като историк на културата, какъвто не съм, ами просто като историк, мисля, че сегашният ден на страната ни е подчертано подходящ да бъде изследван и пресъздаван от драматургията. По още жив спомен нашият театрален живот доскоро приличаше на сплав от монотония, готови внушения, административна придирчивост или щедри хвалебствия от страна на уж професионалната критика. Сега в съзнанието ни нахлуват стереотипите на едно непознато докрай време. Драматургията и не само тя е длъжна да дестилира новите му проблеми, да ги изведе до нови теми.