Яна Титова, най-младата актриса, номинирана за „Аскеер“, всяка нощ сънува ролята, която й донесе голямото признание – Ирина в „Три сестри“ на Чехов, постановка на Крикор Азарян в Младежкия театър. Яна така се е сраснала с героинята си, че не иска да се разделя с нея дори когато спи. А в дните, когато няма представление, просто скучае. „Толкова добре се чувствах, докато репетирахме, че не ми се искаше това да свършва. Мислех си, че така ще си живеем – всички заедно, режисирани от проф. Азарян. Ставаш, отиваш в театъра, работиш и не ти тежи. Нито се замисляш върху това, което правиш. Просто вървяхме напред. Даже се питах дали е толкова лесно да работиш в театър. Нямаше между нас напрежение, завист, нажежаване на обстановката. Чувствахме се като едно семейство“, разказва Яна. Целият репетиционен процес бил съвършено различен от работата в НАТФИЗ. „В академията се притеснявахме, изпадахме в отчаяние. Губехме на моменти вяра в себе си. Съвсем различна се оказа работата в професионалния театър под ръководството на проф. Азарян“, пояснява Яна. И трудно намира думи, с които да благодари на проф. Азарян за голямото доверие, което й е оказал, поверявайки й ролята на Ирина. Самата мисъл, че ще се превъплъти в образа на толкова обичана театрална героиня, за която актрисите мечтаят, разтревожила Яна. Но още на първата репетиция тревогите се стопили. Актрисата е в състава на Младежкия театър само от година. Първата й роля – в мюзикъла „Оливър“ - и донесла голямо удовлетворение. Яна пее като професионална певица, защото е завършила пловдивското музикално училище със специалност оперно пеене. Още като тийнейджърка си дала сметка, че оперната сцена не е за нея, че предпочита по-динамичен и по-модерен жанр. „Мечтаех за мюзикъл. Щастието ми се усмихна и влязох в театъра с Оливър“, хвали се Яна. Момичето живее само в София. Родителите й работят в Лондон, там по сателита ще гледат и церемонията на „Аскер“-ите. А през лятото Яна ще им гостува на Острова и ще обиколи лондонските театри, за да гледа мюзикъли. Майка ми се разплака - Какво направи, като разбра, че си номинирана за „Аскеер“? - Обадих се на майка ми по телефона, тя се разплака. Чак тогава се зарадвах. - Смяташ ли, че най-добрите от съсловието са получили номинации? - Не. Добрите актьори са толкова много! Просто имахме късмет! Това е смисълът на „Аскер“-ите – да провокират състезателния дух! - За каква роля мечтаеш? - Мечтая за много работа. Защото почивката ме отегчава. - Какво е призванието на артиста според теб? - Да прави живота по-интересен. - Голямата ти слабост? - Котето, моят домашен любимец. Имам го отскоро, но го обичам много!