Романът „Приключенията на Пити на Антарктида“ на испанския полярник Хавиер Качо Гомес вече е на българския книжен пазар с логото на университетското издателство „Св. Климент Охридски“. По този повод авторът посети за първи път страната ни. Хавиер Качо е роден през 1952 г. в Мадрид. По образование е физик. Работи в Националния институт за космически технологии към Министерството на отбраната на Испания. В родината си и в чужбина има славата на експерт по проблемите на атмосферата. Учен изследовател в Националната комисия за космически изследвания. С ледения континент го свързва изследователската му работга за разрушаването на озоновия слой на атмосферата. Член е на първата испанска научна експедиция в Антарктида (1986–1987), бил е два пъти в Арктика. Шест пъти посещава Антарктида, последните три - като командир на испанската полярна база „Хуан Карлос I” на остров Ливингстън. Автор е на редица научни статии и лекции. - Г-н Качо, как изглежда светът, гледан от Антарктида? - От Антарктида виждаме света като космонавтите от космоса - без граници, без край, не само във физически и географски, а и в човешки смисъл. На ледения континент има хора от цял свят. Там културните различия не разделят людете, а им помагат да се допълват един друг. Над всичко е човекът, който ще ти подаде ръка, ако имаш нужда, и на когото ще се опиташ да помогнеш в критичен момент. На Антарктида всички си даваме сметка, че силната природа може да ни помете и унищожи за секунда. Подсъзнанието ни подсказва, че се нуждаем от други хора, от нашите колеги, от приятелски екип, независимо от националността и особеностите на характера. След преживяното там мога да ви уверя, че чувството за солидарност у човека е по-силно от инстинкта за оцеляване. А нещата, които разделят хората в останалата част от света – основно парите, собствеността или вещите, на Антарктида нямат никакво значение.. - В интернет е пълно с туроператори, предлагащи екскурзии до Антарктида. Какво е вашето мнение като учен за туризма на ледения континент? - Страхувам се, че в близко бъдеще тия оферти ще се множат.. Туризмът е индустрия. Всеки, особено богатите, смята, че има правото да посети Антарктида. Но аз съм абсолютно убеден, че са необходими ограничения и правила за пътуванията до ледения континент. Според Антарктическия договор тя е място за наука. Там са разположени научноизследователски бази. През лятото в цяла Антарктида, чиято територия е 14 млн. квадратни километра, работят не повече от 4000 учени. Всички спасителни и кризисни екипи са подготвени за тази бройка. Но знаете ли колко туристи са посетили Антарктида само през 2007 година? 30 000 души!!! Всеки океанографски и транспортен кораб, който работи в Антарктида, обикновено не качва на борда си повече от сто души, а през миналата година на няколко пъти бяха осъществени круизи с над три хиляди пасажери! Ако се случи нещо лошо, то щеше да е бедствие, по-голямо от потъването на „Титаник”. Припомням, че миналия ноември туристическият кораб „Експлорър” се удари в айсберг и потъна за няколко часа. За щастие времето позволи всички пътници да бъдат спасени. А можеше да се случи обратното! Антарктическият туризъм трябва да се регулира колкото е възможно по-бързо. Така ще предотвратим замърсяването на Антарктида и ще избегнем бедствията. - Каква подготовка и какви качества са необходими за членовете на полярните експедиции? - Този въпрос би трябвало да го зададете на Христо Пимпирев, ръководителя на българската антарктическа програма. Той вече години наред съумява да подбере хората си така, че да сформира един сплотен екип, в който да се използват най-добрите качества на всекиго в името на общата цел - всички да останат живи и да изпълнят научните цели на експедицията. Не е лесна задача да се подберат участниците в една полярна експедиция. Трябват добри професионалисти от всяка област! Но освен това те са и специални хора – човечни, готови да се трудят в екип. Екип, обречен да се сблъсква с проблеми. Екип, в който всеки ще се наслаждава на привилегията да е част от общество, в което всички са нещо повече от важни. В съвременното общество многo често оставаме невидими. Но на Антарктида това е невъзможно – всички сме напълно видими, защото всички сме нужни. Аз познавам антарктическите бази на много страни, но мога да ви уверя, че в нито една от тях не съм се чувствал по-уютно, отколкото в българската! - Защо написахте „Приключенията на Пити на Антарктида”? - Дъщеря ми беше на 9 години и не можеше да разбере защо съм заминал за Антарктида. Та реших да напиша нещо, с което да й обясня къде сме и какво правим там! Така се появи Пити, малкото сибирско хъски, което има най-различни приключения с пингвините, с птиците скуа Пити беше само една приказка, писана нощем. И през ум не ми минаваше, че хората ще я четат. Почти случайно преди 7 години я дадох на един приятел и ... той я издаде. - В книгата разказвате с много топли чувства за българските антарктици. Само заради близостта между двете бази и честите срещи ли ги описахте с такава любов, или има и друга причина? - Аз просто разказах на дъщеря си какво чувства Пити. То съвпада с моите чувства към българите, които живееха близо до нашата база. Аз усещах тяхната помощ и подкрепа през целия ни престой на Антарктида. И се държах с тях по същия начин. Членовете на българската експедиция са прекрасни планинари, скиори и приятели. Ако ние, испанците, имаме проблем на ледника, те ще ни се притекат на помощ, рискувайки живота си. Същото ще направим и ние в подобна ситуация. Въпросите зададе Иглика Трифонова