На музикалния пазар от днес е „Deja vu“ - дългоочакваният албум на най-популярната рок група у нас БТР. Проектът е от кавър-версии на песни на позабравената „Фоноекспрес“, Васил Найденов, култовите „Щурците“, Стенли, Дони и Момчил, ФСБ, „Сигнал“, „Диана Експрес“. Снощи албумът бе представен във Военния клуб пред приятели и фенове. Вокалистът на БТР Атанас Пенев, получил вече почти официално името „Наско от БТР“, разкри някои тайни около диска и българската рок музика. - Вие сте най-утвърдената и популярна рок група у нас, на ваши песни правят кавъри, защо решихте да запишете албум с такива? - Още от началото на 90-те, когато бяхме млада група, искахме да отдадем почитта си към тези, от които сме се учили - тези, които са били преди нас. Мисля, че подходящият момент настъпи. Тава са гениални песни, с които са живели поколения, а все по-рядко можем да чуем в ефира. Не искахме да потънат в забрава. А младите хора ще се докоснат до някои от тях за първи път. Ако успеем да ги привлечем, значи сме изпълнили целта си. - Имахте ли трудности? - Работихме по албума цели две години. Оказа се по-трудно, отколкото очаквахме. В началото бяхме набелязали 30 парчета, някои от тях отпаднаха и във финалния вариант останаха 10. Този продукт беше истинско предизвикателство за нас, тъй като изпитваме огромен респект към всяка една от песните в „Deja vu”, към създателите и изпълнителите на оригиналните версии на парчетата. Чувстваме се изключително отговорни към крайния резултат от работата си. Дозата авторство е огромна. Парчета като „Скъп спомен мой” на „Сигнал“ и „Среща” на „Щурците“, чиито оригинални версии са изключително баладични, в нашето звучене са със съвсем различно темпо и тежък рок саунд. Доволни сме, албумът има невероятен звук. Емо Бояджиев се стара доста, а и ние го поизмъчихме. - Как се уреждат авторските права за такива песни? - Скъпо е! За нас излезе дори по-скъпо от очакваното, но явно не си направихме сметката. Цените за един албум са от 3000 до 30 000 лева. „Deja vu“ се доближава до горната граница. Българският закон е уреден така, че трябва да вземеш разрешение от авторите на текста и музиката. След това се прави нов аранжимент. Хонорарите на авторите се плащат през „Музикаутор“ и „Профонд“. Те са прави, че си искат парите от правата, все пак са направили нещо стойностно. Слава Богу, с повечето от тях сме приятели и нямахме проблеми. - Може ли българска група да запише албум, от който да печели? - Трудна работа. Повечето български изпълнители печелят от участията си. Пазарът ни е малък, много е свит. Малко пари се отчисляват от радиата към „Музикаутор“. А от продажби на албуми не мисля, че може да се спечели. Още повече ние сме петима, така че всичко се дели на пет. И дори не пет, а на седем, защото заделяме във фонд за нови проекти. Тук искам да благодаря на кмета на Каварна Цонко Цонев и на цялата община, затова че ни подадоха ръка в този труден проект. - Някои ваши колеги смятат, че трябва да пеят на английски, за да пробият на Запад, защо вие не го направихте? - Ако знаехме как може да се пробие на Запад, щяхме да го направим. Още през 1993 година имаше вариант да останем във Франция. Имахме уговорки с клубове за много добри пари. Да бяхме станали милионери за нула време. Но преценихме, че може да сбъркаме и решихме да работим в България. Тук сме родени, това е нашата страна. Ако и ние бяхме избягали, тук щяха да останат още по-малко музиканти. Наистина някои групи пеят на английски и искат да опитат навън, това е хубаво, нека. Така популяризират българската музика навън. Интервюто взе Георги Иванов