„Загадки и мистерии на Втората световна война“ е своеобразен нов прочит на историята, която отдавна познаваме. Авторът Хесус Ернандес надниква в тайни архиви, за да разбули загадки, свързани с изчезнали самолети, кораби, шпиони. Къде се намират останките на Хитлер, нападнат ли е Лос Анджелис по време на войната? Как се е запазила „Тайната вечеря“ на Леонардо по време на бомбардировките? "В това произведение искам да изтъкна едно изненадващо обстоятелство: съществуването на много бели петна в историята на войната от 1939-1945 г. Въпреки всичко написано и публикувано за Втората световна война, отговорът на много въпроси все още се пази под гриф "строго секретно" на държавите победителки. Не знаем причината за тази липсва на прозрачност и би било рисковано да кажем, че всички те не подлежат на разсекретяване, но в действителност колкото повече напредваме в изследването на тази война, толкова повече те стават все по-мистериозни и загадъчни", пише Хесус Ернандес. Из „Загадки и мистерии на Втората световна война“ Според някои документи, разсекретени през 1995 г., одисеята с тялото на Фюрера започва на 4 май 1945 г., когато съветските войски намират до бункера труповете на Хитлер, Ева Браун и на семейство Гьобелс. При все това тази дата не е сигурна, тъй като съществуват документи за откриването им на 3-ти, а други на 15 май. Незабавно съветската служба за борба с шпионите, СМЕРШ, акроним на Смърт на шпионите, пристига, за да документира труповете. На следващия ден районът около бункера минава в ръцете на Пета армия. СМЕРШ не предават останките и ги отнасят през нощта преди предаването на сектора на Червената армия. Тогава става и първата трагикомична случка с тленните останки на Хитлер. Агентите от СМЕРШ отделят челюстта, за да я изпратят в Москва, както е наредил Сталин. Някой трябва да я охранява по-пътя й към Москва. Избират преводачката Ржевская, връчват й евтина червена кутия за бижута, в която поставят фрагмента от челюстта, и й заповядват по никакъв повод да не се отделя от нея. Съзнавайки, че излага живота си на риск, Ржевская възприема мисията много сериозно, но преди това се е разбрала с приятели да се почерпят в едно заведение. Така че взима кутията и отива в заведението, оставяйки челюстта върху бара, като я наблюдава непрекъснато. Независимо от всичко, тя не пие и глътка алкохол. Ако вместо жена са натоварили с мисията мъж, най-вероятно е той да не устои на съблазънта да се напие и никой не знае какво щеше да стане с челюстта на Фюрера… Междувременно на 8 май труповете на Хитлер и Ева Браун са изнесени извън Берлин, в Бух, за патологични изследвания. Изследванията показват следи от стъклени ампули в устите на жертвите и констатират мирис на горчиви бадеми, което означава отравяне с цианкалий. Тъй като липсва парчето от черепа с дупката от куршум, намерено следващата година в същия кратер, аутопсията преценява, че Хитлер и Ева Браун са умрели от отравяне. Тази версия за Сталин е твърде радостна, тъй като поглъщането на отрова за него е подло самоубийство, докато, за да се застреляш, е нужна известна смелост, каквато според него нацисткият диктатор е нямал. Друга част от доклада за аутопсията, публикуван в 1968 г., предизвиква известна полемика. Въпросът е, че вероятно Хитлер е имал само един тестикул. Докладът, подписан от двама военни лекари, подполковниците Шкаравски и Краевски, разкрива, че левият тестикул не е намерен. Като се вземат предвид огромните грешки в доклада за аутопсията, например в него няма и намек за смърт от огнестрелна рана, може да се предположи, че е бил манипулиран. Възможно е също така заключенията на аутопсията да са направени напълно по вкуса на Сталин, което обяснява предполагаемата липса на тестикула с желанието да се урони авторитета на Хитлер в историята. При все това свидетелствата на един от помощниците, който видял Хитлер да уринира до едно дърво, както и на двама нацистки лекари, които са го изследвали, говорят обратното, но е възможно да отричат този му недъг в посмъртна лоялност към кумира си. От друга страна, командирът на ротата, в която служи Хитлер по време на Първата световна война, разкрива през 1971 г., че тогавашният ефрейтор е нямал тестикул. Вероятно никога няма да се разбере истината, макар че спорът за това е твърде безсмислен. Лаврентий Берия, началникът на КГБ, е информиран за всичко, отнасящо се до аутопсията, и телата са заровени на територията на съветския гарнизон в Бух, където е дислоцирана Трета армия. Няколко седмици по-късно армията е предислоцирана в Ратенов, западно от Берлин. Ковчезите са изровени на 3 юни 1945 г. и са преместени на новото място. Заравят се там, в отдалечена горска местност, и върху гробовете засаждат борове. Накрая трупът на Хитлер е заровен заедно с телата на Ева Браун, на цялото семейство Гьобелс (бащата, майката и шестте деца) и на генерал Кребс в общ гроб. Твърди се, че и трупът на Блонди, любимата елзаска овчарка на Хитлер, е заровен там заедно с господарите си. Въпреки доказателствата Сталин никога не повярва напълно в смъртта на най-големия си враг. Руснаците са заловили най-важните свидетели от бункера на Фюрера като Йохан Ратенхубер, лична охрана на Хитлер, Ото Гунше, адютант от СС, Ханс Бауер, личния му пилот, и Kатарина Хойзерман, помощник-зъболекарка. През 1945 г. те са разпитвани периодично и всички потвърждават, че нацисткият водач се е застрелял с личното си оръжие.