Елиана Митова Рисунката е себеподобие. Тя е ту шега, ту жалост или омраза към нещо, знак на безкраен регистър от чувства. Тия думи на художника Иван Б. Иванов най-точно характеризират експозицията, която той открива довечера на първия етаж в изложбения център на „Шипка“ 6. Творецът е подбрал фигури, рисувани в различни периоди от живота му. Те носят богатата му чувственост, разнообразието на идеи, философското му виждане за битието и не на последно място – една високо ангажирана гражданска позиция. „Винаги съм рисувал човека, развълнуван от неговото присъствие в обществото. Не мога да приема агресията, затова се възмущавам от нея, независимо къде се проявява тя“, каза Иван Б. Иванов пред „Класа“. В експозицията откриваме портрети и композиции, рисувани след Виетнамската война, след посещението му в Афганистан или непосредствено след фаталния 11 септември 2001 година. Иван Б. Иванов е от ония творци, които оставят трайна диря в историята на българското изкуство. Завършил е живопис в Националната художествена академия през 1959 г. Специализира в Париж. И макар че е очарован от духа на френската бохема, предпочита да работи в родината си. Остава трайно свързан с родното село Медовина, Поповско, с приятелите, със семейството си. През годините участва активно в художествения живот на страната. Прави самостоятелни изложби в Будапеща, Дамаск, Кабул, участва в биеналета в Берлин, Краков, Банска Бистрица, Любляна. Едни от най-значимите му произведения са монументалните творби – стенописи, които се намират в културни средища по всички краища на България. Художникът е носител на Голямата награда на СБХ за графика (1977 г) и за монументални изкуства (1981 г). Но, както сам казва, наградите за него нямат особено значение. Нито пък откупките. „Добре е за художника да продава, но раздялата с картината е като прощаване с близък човек. Доволен съм, че успях да запазя много от творбите си, рисувани в младостта ми. Сега по-лесно си правя равносметка какво съм постигнал и какво ще оставя след себе си“, казва той.