Автор: Богомил Герасимов Издател: Университетско издателство "Св. Климент Охридски" Последният роман на Богомил Герасимов „Мистерията Ева“ (Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“) разглежда по атрактивен начин проблема за сиропиталищата. Дори идеалният социален дом не би могъл да замести това, за което мечтае всяко дете – семейството. Но сиропиталищата ще останат, за да не остане без препитание персоналът, който работи там. Из „Мистерията Ева“ Три жени се появяват отнякъде, приближават се до първата арка, но като виждат надписа „Само за членове“, се преместват към манипулационната. Влизат през нея, изчезват за малко и се връщат като три мъжки фигури. Този път те свободно минават през арката „Само за членове“. Същата процедура се повтаря с други три женски фигури, но след завръщането си от манипулационната като мъже, те се отправят към табелите и всеки застава до една от тях. Аз се наведох към абата и прошепнах: - Разговаряй с тях. Те ще ти обяснят всичко. Първият мъж, който може би се готви за бъдещ директор на бъдещото сиропиталище, се обърна към абата: - Вие да не сте Спасителят Бого? - Не, моето име е Шарл Етиен Брасьор дьо Бурбур, археолог и специалист по древната цивилизация на маите. За кратко съм бил и абат. - Жалко – каза непознатият мъж. - Ние чакаме с нетърпение Бого, затова ви питам... Позволете да ви се представя: Ана, дон Ана е моето име. Моят съсед е дон Хулия, а до него е сеньор Тисбеа. Вероятно ви прави впечатление, че не го нарекох дон? Не го нарекох дон, защото не е дон. Тисбеа беше селянка, омъжена за рибар. Затова и заведението се казва „Пет хляба и две риби“.Фирмата има библейски корени, но предполагам, че те не ви интересуват. Искате ли да ви разкажа нещо за нашето идеално сиропиталище? Абатът бе толкова слисан от господина с женското име, че успя само да кимне. Дон Ана продължи: - Нашето бъдещо сиропиталище е идеално, защото в него няма нито едно сираче, нито дете, изоставено без родителски грижи. По същество между тях няма разлика и ние ги третираме еднакво. Ако случайно отнякъде се появи такова дете, то престоява при нас по-малко от половин година и веднага му се намира семейство – в страната или в чужбина - където е желано. Така то получава втора възможност да порасте като нормален, пълноценен човек - мъж или жена. При нас попадат и деца, които по волята на Отца са се родили неизлечимо болни. Те не могат да живеят при семействата си заедно с други нормални деца. Затова веднага ги препращаме в специализирани домове. Там държавата се грижи за тях до края на живота им. Намират се и предобри хора, които осиновяват и такива деца. Може би ще поискате да знаете какво става в другите, обикновените сиропиталища, които не са идеални и които ще съществуват до идването на Бого? Ще ви отговоря: те са пълни с нормални деца и такива, които лесно могат да бъдат излекувани. Тяхното спасение обаче е в Спасителя, който ще им намери семейства, нови родители. - Защо държавата не го направи, а оставя своето задължение на Бого? - абатът не се стърпя да зададе този толкова логичен въпрос. Той сигурно се е изненадал, че чува собствения си глас. Дон Ана отговори: - Защото държавата се състои от книжници, законници и чиновници. За тях сега съществуващите сиропиталища са просто „питалища“... не знам дали разбирате. Никой не е лично заинтересован от опразването на тези т.нар. социални домове, но всички са колективно заинтересовани от запазването им. Представете си какво ще стане, ако всички домове заприличат на нашето идеално сиропиталище: ще секне търговията с детски усмивки, никой няма да предлага рушвети и подкупи, хиляди директори, възпитатели, лели и социални чиновници ще се лишат от работа, ще намалеят престъпниците и наркоманите, а с това и работата на полицията, ще изчезнат главните инкубатори на проституцията, а с тях и препитанието на сводници, на доктори по СПИН и кожно-венерически заболявания... да изброявам ли още какви драматични промени ще настъпят от едно просто решаване на проблема с осиновяванията? Е, вие ми кажете кой при това положение ще позволи за децата да се намират бързо и просто нови родители, да пресъхнат питалищата? Никой!