Перуанецът Марио Варгас Льоса – един от най-аплодираните писатели в испаноговорящия свят, който бе и кандидат за президент в родината си, е носителят на Нобеловата награда за литература за 2010 г.
Шведската академия съобщи, че присъжда наградата на 74-годишния автор „за неговата картография на структурите на властта и сътворените проницателни образи на съпротива, бунтарство и поражение на индивида в творчеството му“.

Варгас Льоса е написал повече от 30 романи, пиеси и есета, сред които „Разговор в катедралата“ и „Зелената къща.“ През 1995 г. той е удостоен с авторитетната награда за литература „Сервантес“, която се връчва ежегодно на испаноезичен писател за цялостно творчество.

Неговият голям международен пробив идва през 1960 г. с появата на романа „Времето на героя“. Книгата бе приета доста оспорвано в родината му, като хиляди копия бяха изгорени публично от офицери на академията.

Варгас Льоса е първият южноамериканец от 1982 г., носител на престижната Нобелова награда за литература, която е придружена и от парична премия на стойност $1,5 млн. През 1982 г. тя бе връчена на колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес.
Новината за спечелването на наградата завари Льоса в Ню Йорк, където той преподава в университета в Принстън, Ню Джърси. "Дори не съм си представял, че съм един от кандидатите", заяви писателят за колумбийско радио,

Роден в Перу, Марио Варгас Льоса израства в Боливия. Семейството му се връща през 1946 г. в родината, а по-късно той отива във военно училище, преди да се запише да учи право и литература в Лима и Мадрид.

От 1959 г. се премества в Париж, където работи първоначално като учител, а по-късно като журналист за агенция Франс прес и за националната телевизия на Франция. Той е преподавател и лектор в редица университети в САЩ, Южна Америка и Европа.
През 1990 г. се кандидатира за президент на страната, но губи изборите от Алберто Фухимори, след което се връща в Испания, където получава гражданство.
През 1994 г. той е първият латиноамерикански писател, който е избран за член на Испанската академия, в която остава до 1996 г.
Творбите му са преведени на 31 езика, включително на китайски, хърватски, иврит и арабски.