„Журналистиката не бива да бъде чимшир – зиме и лете зелена, а на нищо да не мирише.” Тия думи на Захарий Стоянов са отправната точка, от която изследователят на родната преса проф. Филип Панайотов тръгва, за да проследи най-значителните явления и тенденции в развитието на периодичните издания. Великолепният луксозен алманах на родното вестникарство се появява на бял свят благодарение на издателство „Захарий Стоянов“.Фундаменталното изследване обхваща цялостно българската публицистика от нейното начало през старобългарския период на нашата литература до съвременното й състояние. Изследователят откроява делото на Кирил и Методий, Цар Симеон, Черноризец Храбър, Поп Богомил и Презвитер Козма, на Патриарх Евтимий, на книжовници от времето на робството, като Владислав Граматик, Йосиф Брадати, Христофор Жефарович и др. Особен принос на автора е анализът на фолклорната публицистика. Времето на възрожденската ни публицистика е обвързано с нейната европейска интеграция, въздействието на чуждата преса върху българската журналистика, значението на наши издателски средища в Турция, Германия, Австро-Унгария, Сърбия, Русия, Румъния. Подчертана е ролята на Раковски, на П. Р. Славейков, на Любен Каравелов и Христо Ботев (на неговите вестници и на титаничното му слово). Авторът проследява подробно развитието на периодичния печат след Освобождението, ролята му в динамичните процеси, протичащи в обществото. Очертано е мястото на такива майстори на българското слово като Захарий Стоянов, Иван Вазов, Симеон Радев, Стоян Михайловски, Антон Страшимиров, Гео Милев, Йосиф Хербст, Димитър Найденов, Илия Бешков. В най-новата история на журналистиката ни Филип Панайотов се спира на моменти от биографията на в. „Труд”, откроява фигурите на Владимир Топенчаров, Георги Боршуков, мястото на Стефан Продев в динамичния обществен живот преди и след 1989 година. Българинът и днес, преди да посегне сутрин към хляба, протяга ръка към вестника. Не от добър живот. Неволята го е научила, че съдбата му тук, на Балканите, твърде много зависи от "голямата политика". Тази пристрастеност към политиката и вестника е станала едва ли не черта от националния ни характер, влязла е в кръвта ни. И едва ли ще изчезне, докато трябва да оцеляваме "напук на историята", както казва Райко Алексиев. Затова - за добро или за лошо - ние сме "вестникарска" нация... А дали ще оцелеем, зависи и от това, какво ще впишем днес и утре в българската книга на словото. Забележителният труд на Филип Панайотов е обогатен със ценна библиография и богат илюстративен материал.