Испанският писател Артуро Перес Реверте: Главата ми е пълна с истории, които ще умрат с мен
Сеньор Реверте, в „Денят на гнева“ се занимавате с реални исторически случки. Това завой ли е в кариерата ви?
- Всеки писател навлиза в различни територии. „Денят на гнева“ не е журналистика, макар да е истина, че се базира на документи и реални събития.
Цялото интервю можете да прочетете в брой 146 на вестник „Класа“.
МАДРИД Ивайло Харалампиев,специално за „Класа“
Най-популярният съвременен испански писател Артуро Перес Реверте представи в Мадрид най-новите си книги - „Корсари от Юга (Corsarios de Levante, издателство Alfaguara/ и „Денят на гнева” (Un dia de colera), в която пресъздава историческите събития от 2 май 1808 г. в Мадрид, когато народът въстава срещу французите. Промоцията се превърна в литературно събитие номер 1 за сезона.
В последно време Реверте измества англоезичните автори от върховете на литературните класации. Книгите му са разпродадени в 4 милиона тираж, преведени на почти всички езици. Сред заглавията, популярни и в България, са „ Капитан Алатристе“, „Чиста кръв“, „Художникът на битки“, „Фламандският майстор“, „Морската карта“ , „Учителят по фехтовка“, „Кралицата на юга“, „Слънцето на Бреда“, „Севилското причастие“, „Хусарят“ и „Деветата порта“, превърната в култова лента под режисурата на Роман Полански с Джони Деп в главната роля.
Реверте се прочува по света с героя си капитан Алатристе, чиито приключения послужиха за основа на едноименен филм – мегапродукция с Виго Мортенсен в главната роля. Мадридското кметство организира дори туристически тур по следите на капитана.
Артуро Перес Реверте е роден в гр. Картахена през 1951 г. 20 години е военен репортер, работил в най-опасните точки на света. Отразявал е почти всички военни конфликти допреди 12 години, когато се отказва от журналистиката.
Сеньор Реверте, в „Денят на гнева“ се занимавате с реални исторически случки. Това завой ли е в кариерата ви?
- Всеки писател навлиза в различни територии. „Денят на гнева“ не е журналистика, макар да е истина, че се базира на документи и реални събития. Искам читателите да навлязат в историята, да се озоват на улицата, да почувстват какво е ставало там.
Защо историите, които разказвате, звучат толкова достоверно?
- У дома имам 17 000 книги. Половината са исторически. Разполагам с колекция от планове, карти, скици, пътувам много. За мен е огромно удоволствие да отида на местата, където са се развивали действията, и да пресъздам случките с помощта на въображението. Ето, минавам оттук по тази уличка, поглеждам нагоре, откривам светлината и сянката зад всеки ъгъл, чувам звуците, усещам миризмите.
И в новите си книги не се отказвате от най-емблематичния си герой - капитан Алатристе.
- Читателите ме заплашват с физическа разправа, ако го махна.. Сериозно ви казвам! Цяла група хаховци, истински фанатици. Един таксиметров шофьор насред улицата ме поздравява: „Как си, Алатристе!? Чакаме нова история!” Не съм и предполагал, че така ще се случи. Новите истории на капитана тръгват от Неапол през ХVII в., когато градът е центърът на тогавашната НАТО. Абордаж, галери, роби, метиси!Алатристе кръжи от Северна Африка до Егейско море и турския бряг. Търсих език, който да бъде едновременно и стар, и модерен. Разбираем за съвременния читател, а не архаичен.
Вие не слагате глазура на историята, напротив, представяте я в доста сурова светлина. Това харесва ли се на читателите?
- Това им дава шанс за реален поглед в миналото. Наистина сурова епоха. Хората тогава били свикнали да убиват и да умират. Няма благотворителни организации, няма права на човека. Невъзможно е днешните морални мерилки да ги приложим в условията на XVII, XVIII, XX век. Нямаме право да съдим тяхната жестокост и суровост от днешна гледна точка. Когато свикнем да гледаме на историята с модерни очи, става опасно, защото превръщаме хората в злодеи, изопачаваме фундаментални исторически събития. Така съвременната история започва да куца. Трябва да гледаме назад, съобразявайки се с историческите събития. Ако не го постигнем, прадедите ни ще бъдат смятани за чудовища. Хубаво е да се възстанови историческата памет, но истинската, а не тази от заглавията на вчерашен вестник.
Твърдите, че тогавашните войници са били нещо като наемни убийци?
- За мнозина единственото реално бъдеще е било да се съсипят, работейки на полето. Затова идеята да тръгнат да обезглавяват, да атакуват галери, да спечелят пари и злато е била една огромна неустоима съблазън. Патриотичното чувство въобще не е било на първо място. Влизаш в битка за съкровището и за приятелите. На всичкото отгоре тогавашното правителство не им е плащало. Сега всичко това се смята за ужасяваща свирепост, но тогава събитията са се подчинявали на този механизъм.
След големия успех на мегапродукцията с Виго Мортенсен, който се прочу с ролята на Алатристе, ще има ли ново филмово продължение на авантюрите на капитана?
- Няма да има втори филм. Но вече имам оферта за тв сериал. Няма автор, напълно доволен от филм, заснет по негова книга. Защото режисьорът е просто читател, който изработва своя версия за творбата. Но аз се радвам, че с Мортенсен се получи добър филм. Той е неотразим в ролята на Алатристе. Понякога взимам назаем някой жест на Виго, когато пиша, но като цяло филмът не ми е повлиял много.
В Мадрид бе открит ресторант „Алатристе“, вдъхновен от приключенията на вашия герой. Вие ли сте собственикът?
- Не, не, не! Не съм собственик на ресторанта, нямам дори участие във финансирането. Просто се съгласих да използват името.
Когато един автор създава толкова силен герой, читателите винаги се питат доколко той самият се идентифицира с него.
- Аз не съм Алатристе. Работата ми като репортер ми даде различна визия върху света, макар че преди 12 години напуснах журналистиката.
Като дете израснах в библиотеката. На 8 години четях Дюма Майка ми и баща ми, бабите и дядовците постоянно ме мъкнеха на театър. В живота на човека всичко това се акумулира. Затова разполагам с арсенал от богати изживявания. Така че раждането на Алатристе бе нещо съвсем естествено.
Може ли Алатристе да оживее в нашето съвремие?
- Днес няма шансове да се хареса никому. Сигурно щеше да е в затвора или вече да е умрял. Светът би го отхвърлил. Вече не приемаме мошениците и негодниците. Днес Алатристе би бил напълно маргинален човек. Той е платен убиец, защото са му позволявали навремето да бъде такъв.
Но в същото време бих казал, че днес безкултурието властва повсеместно. Хората с ниска култура успяват, защото са смели и нахакани. А другите хора, които сериозно и ясно оценяват събитията, се чувстваме уморени герои. Добродетелите вече не се ценят, дори са забравени. Лошият и глупавият имат много повече шансове да победят в съвременния свят.
Веротно не спирате да пишете. Какви нови истории подготвяте?
- Главата на един писател е пълна с истории, които ще умрат с него. С много късмет мога да разчитам на още 20 активни писателски години. И да издам десетина книги. Няма начин, трябва да избирам за какво да пиша. На 55 години съм и вече искам да разказвам единствено историите, които ми идват отвътре.
Вие сте успял човек. Какво е усещането на литератора, когато знае, че го четат и ценят навсякъде по света?
- Единственото предимство на успеха е, че можеш да правиш това, което ти харесва. Ставам по-възрастен и съответно предизвикателствата пред мен са по-големи.