Елиана Митова Уникалната изложба “Нови балкански икони” бе открита снощи в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Експозицията пристига у нас, след като бе показана в Лондон, Осло, Хелзинки, Рейкявик, Белград, Кембридж. София е първата балканска столица, приютила балканските икони. Става дума за творби на сръбски, гръцки, румънски, черногорски и български автори, рисувани в характерния каноничен стил. Гостуването у нас е под егидата на Националната художествена галерия и фондация „Покров Богородичен“ Белградският изкуствовед Предраг Лазар Михалич е подбрал иконите, пътувайки в продължение на години из балканските страни. Само пред „Класа“, на съвършен български език, изкуствоведът разкри любопитни подробности за иконите. Г-н Маркович, как направихте подбора на иконите? - Работя за Християнския православен съюз. Това е неправителствена организация, която подкрепя сътрудничеството между балканските народи. По времето на комунизма църквите между нашите балкански страни не можеха да общуват нормално. Това се случва едва сега. Обиколих всички балкански държави. Запознах се с интересни художници. В Румъния намерих наивни икони, рисувани върху стъкло. Те са уникати. Не са канонични от гледна точка на догматиката, но са много красиви. Цветовете им са великолепни, а изразът – детски. Сякаш са рисувани от деца. Това са творби на селски хора без богословски знания, но дълбоко вярващи. Затова продуктът е много интересен. Например името върху иконата е написано от обратната страна на стъклото. Като гледам образците от миналото, си давам сметка, че в нашето балканско иконографско изкуство просто няма граници. Затова реших да направя изложбата - за да покажа, че ни обединява вярата. Особено нас, българи и сърби, които сме близки и по език. Близки сме и с гърците, макар че езиците ни са съвсем различни. Време е да забравим войните и конфликтите от миналото и да градим приятелство в бъдещето. Изложбата е показана в големи градове на Западна Европа. Как европеецът оценява майсторството на балканските иконописци? - Интересът е огромен. На Запад хората са християни, макар и не православни, а католици. Те пътуват много, посещават Русия, Балканите, Египет, дори Етиопия, където има православно население и също се пазят православни икони. Хората се връщат у дома си със сувенири – икони, книги. У тях вече е събуден интересът към иконографията. Стичат се на нашите изложби, посещават и семинарите по иконография. Не бива да забравяме, че религиозните ни корени са едни и същи до 1054 година, когато църквата се разделя. Най старите икони, които са от VI век и се пазят в синайския манастир „Света Екатерина“, показват, че на Балканите иконописците са творили еднакво. Иконографията започва да се развива в друга посока чак след готическия период. Намерихте ли православни икони в Косово? - Разбира се. За последен път отидох в Косово през 1994 г. След това става опасно и почти невъзможно да се пътува. В Косово усетих колко силно е монашеството в областта. Най- голямо струпване на монаси в Сърбия има точно в Косово. По 30 монаси обитават косовските манастири, докато в Сърбия са по един-двама в обител. Млади хора от големите сръбски градове са се решили да се посветят на Бога, отишли са в манастир, а там са защитавали не само сърбите, но и албанците. Като пример бих посочил косовския манастир Дечани. Той е дал подслон на голяма група бежанци албанци по време на репресиите на Милошевич. В Косово има над 1000 църкви и манастира и добре запазени икони и стенописи. В Дечани пък продължава да работи работилницата за икони, където рисуват 10 монаси. Вероятно между иконописците на Балканите има големи таланти. Бихте ли наредели сред тях и българи? - Юлия Станкова е много интересна художничка. Известна е и в чужбина. Смятам, че нейните образци заслужават голямо внимание. Тя има силно усещане за съвременна иконография. Повечето автори в нашата изложба са с академично образование - имаме магистри, професор от университета в Атина, духовник от Гърция, монаси и монахини. Колекцията съдържа 120 икони, сега показваме 40. Останалите – традиционни и наивни, ще бъдат показани в София през април. Какви са изкушенията пред съвременния иконописец? - Пред съвременния иконописец ограниченията са малко. За жалост обаче повечето художници иконографи тръгват по пътя на удобното копиране, защото иконата после лесно се продава. По-трудно е всеки да поеме своя път на художествено търсене. Влизайки в Европа, ние, балканските народи, трябва да представим нещо автентично. А какво по-автентично от иконата? Заслужава си да се правят и копия на средновековни стенописи и да се показват на Запад. Защото интересът е голям. Няма никакъв смисъл да пращаме наши млади художници в Париж и Берлин и те да копират онова, което става там. Как успяхте да научите толкова добре български език? - Когато избухна войната в Югославия, избягах от безумията на Милошевич, за да не стана съпричастен с тях. Прекарах девет месеца в България и нямаше как да не науча езика. Мисля, че ми е от полза.