Съюзът на артистите в България (САБ) вече е член на КНСБ. Под двустранния договор на 18 февруари сложиха подписите си председателят на САБ, актьорът Христо Мутафчиев и шефът на профсъюзната централа Желязко Христов. Тази стъпка бе предприета от ръководството на САБ след решение на Общото събрание от 25 юни 2007 г. За Христо Мутафчиев членството на ръководената от него организация в КНСБ е стъпка напред в утвърждаването на имиджа и шанс за връщане на доверието на театралнитe творци. - Г-н Мутафчиев, защо сте толкова доволен от присъединяването на САБ към КНСБ? - Мястото на САБ е в КНСБ. На времето съюзът е членувал там, но непосредствено след 10 ноември 1989 г. Управителният съвет на САБ е решил да се отделят. В онези политизирани времена не се e знаело кой какъв е. Връщайки се в КНСБ, САБ става представителна организация с правото да си казва думата при категоризацията на актьорския труд. Ще имаме възможността да подписваме колективен трудов договор и браншово споразумение с министерството на културата и работодателските сдружения в страната. Когато седнем на масата за преговори с министъра на културата, вече ще ни е много по-лесно, защото имаме зад гърба си голяма организация като КНСБ, призната на световно ниво. - През последните 15 години десетки актьори напуснаха съюза. Надявате ли се да ги върнете? - Гилдията се обединява, когато синдикалната й организация има авторитет. Така че надявам се тези колеги да се върнат. Защото не искат да губят определени привилегии. Ще посоча една от тях - САБ е член на ФИА – Международната федерация на артистите. Това дава възможност на колегите по-лесно да взимат работна виза навън. Тази възможност никак не е за пренебрегване. Все пак САБ оцеля в годините на прехода, а много подобни организации се разпаднаха невъзвратимо. Дължим го на предишния председател на съюза Стефан Илиев, много умен човек, който успя в годините на прехода да съхрани организацията. - Напоследък отвсякъде се наслушахме на празни обещания и от политици, и от синдикални дейци. Как ще убедите колегите си, че САБ наистина се грижи за тях? - В момента възраждаме творческия фонд на съюза. Това е фонд, различен от онзи, който вече е безнадеждно загубен, защото го ликвидира една поправка в закона. С колегата ми Валентин Танев, с когото работим по всички начинания в САБ, сме се мобилизирали да го направим. Сегашната ни задача е изграждане на здравен фонд. Става дума за една банкова сметка към САБ, в която се набират средства чрез дарения, чрез лично участие – тоест членски внос от актьорите. Средства се набират и от Софийския театрален салон, и от церемонията при връчването на наградите ИКАР. С тези средства имаме възможността всеки член на САБ, който членува и във фонда, да получава безвъзмездно определени суми, необходими за евентуално лечение. Молбите за помощи се събират в офиса на САБ, разглеждат се и след решение на Управителния съвет парите се отпускат. Идеята ни беше всяка година театрите да си плащат членството в САБ – да кажем по 2500–3000 лева. А нуждаещите се артисти от тези театри да ползват парите. Само че от Министерството на културата не ни разрешиха, защото нямало как от отчисленията към ведомството да се отклоняват пари към съюза. Все пак намерихме средства за здравния фонд - г-жа Зоя Паунова от „Астра Зенека“ ни предоставя всяка година известна сума. От Софарма пък ни даряват лекарства. Правим списък на нуждаещите се и ги раздаваме. Включили сме в това разпределение и актьорите от Дома за ветерани в „Захарна фабрика“. Всеки, който иска да е член на здравния фонд и да го ползва един ден, освен смешния членски внос от 25 лева на година към САБ трябва да плати още 10 лева. Така той показва своята ангажираност към фонда. С тези 10 лева здравият помага на болния. Това е акт на съпричастност. - Има ли Съюзът на артистите постоянни дарители, спечелени за актьорската кауза? - Има един човек с голямо сърце, кметът на Каварна Цонко Цонев. Той е сред най големите приятели на съюза. Цонко дава постоянна награда за 27 март – Международния ден на театъра. Той подкрепя материално и семействата на починали театрали. Миналата година помогна на Александра Сърчаджиева, дъщерята на Пепа Николова и на сина на режисьора Георги Стоилов. С кмета на Каварна развиваме и социални дейности – имаме договор за използването на два апартамента за почивка на актьорите през лятото. На символична цена могат да почиват една седмица с цялото си семейство. Освен това Цонко предлага на ветераните организирана почивка. Това е голяма радост за тях! 6 или 8 пенсионирани актьори пътуват до Каварна и обратно с бус, осигурен от Министерството на културата. Настаняват ги в самостоятелни стаи. Екип на общината се грижи за тях сутрин, обед и вечер. Води ги на развлечения, на разходки, на плаж. Нямам думи, с които да изкажа благодарността си към Цонко от името на цялата гилдия. Това е и една от причините САБ да го подкрепи безапелационно за втория му кметски мандат. Много е странно, но като председател на САБ аз със затворена врата не съм се сблъсквал. Ето например Министерството на транспорта страшно много ни помага. Министър Петър Мутафчиев и Валя Лулева, която е PR на министерството, вече 4-ти или 5-и път ни осигуряват безплатни самолетни билети за наши колеги, които трябва да пътуват в чужбина за лечение. С Даниел Вълчев, министъра на образованието, също работим много добре. Последните 2 години Софийската община е сред основните партньори на организацията ни. В лицето на зам.-кмета Йорданка Фандъкова намираме съдействие за всички наши инициативи. Общината е съорганизатор на Софийския театрален салон и на наградите „Икар”. Което означава, че нашето най-важно театрално събитие вече е част от културния календар на столицата. Общинският съвет е гласувал средства, които покриват 40 процента от разходите за икарите. От своя страна САБ подкрепя всички благотворителни инициативи на общината. Мисля ,че това сътрудничество е много положително. Бойко Борисов е успял да събере в екипа си изключителни професионалисти, които с морала си доказват отношение към наболели и важни проблеми. Например постъпката на Йорданка Фандъкова – тя подаде оставка след гафа със записването в детските градини. Такъв морал заслужава адмирация. - Връчването на наградите „Икар“ наближава. С какво ще се отличава тазгодишната церемония? - Любопитното е, че ще ги раздадем в операта, чиято сграда все още се ремонтира. Очаквам всичко да е ново, лъскаво. Иска ми се церемонията да е по-различна от предишните. Миналата година например я направихме в цирк „Балкански” в Зона Б5. Събитието съвпадна със 110 годишнината на цирковото изкуство у нас. И какво се случи – бални рокли под шапитото на маси четворки с бели покривки, шампанско, свещи! Беше много тържествено. Очаквам и сега празникът да зарадва цялата гилдия. Защото тя го заслужава. Въпросите зададе Доротея Николова