Ключовите параметри в развитието на световната история са икономика, демография, технологии, екология, които действат като скачени съдове. През последното столетие обаче, климатичните промени незабелязано, но систематично се превърнаха във водещ фактор, който не само ще определя развитието на останалите, но въобще ще реши оцеляването (или не) на човечеството. Последното е във война с природата и, ако я спечели, е загубено!
Природата няма за цел съхраняването на Хомо сапиенс. Тя е лаборатория, в която милиони години спонтанно протича тестването на разнообразни органични комбинации, и от тази гледна точка единственото последствие от изчезването на даден биологически вид е простото му преместване в графата на неуспешните еволюционни експерименти. А статистиката на еволюционното оцеляване е сурова: от всички биологически видове, които някога са възникнали на Земята, 99,9 % не са оцелели и са изчезнали безвъзвратно в небитието (2).
Почти всички жизнени системи на земята са подложени на ерозия – водата, храната, енергията, земята, инфраструктурата. Изследвания показват, че в момента се намираме в период на „шестото масово унищожаване“ на живота на земята в нейната история. Но за разлика от предходните етапи, настоящият не е предизвикан от природни фактори, а от човека. Значимите въздействия от промяната на климата ще дойдат взривно и по-скоро, отколкото се очакваше досега. Имаме три критични години за спиране на най-лошите следствия от глобалното затопляне (3). Отдавна сме преминали точката на невъзвращаемост, а изчакването ще направи нещата необратими.
Земята се приближава към „планетарен праг“ (4), преминаването на който ще я превърне в парник, в чиито рамки оцелелите ще съществуват в състояние на война на всеки срещу всички. Ако емитирането на парникови газове запази текущия си темп, до 2040 г. атмосферата ще се затопли с до 1.5 °C спрямо прединдустриалните нива. Това ще предизвика каскадни ефекти и миграция на огромни маси хора…Учените предупреждават, че избягването на катастрофата ще изисква трансформиране на световната икономика със скорост и мащаб без документиран исторически прецедент. Необходими са колективно човешко действие, задълбочена интеграция на знанията от точните и хуманитарни науки, за да се осигури комплексен анализ, предлагащ рамка, обединяваща различните сфери на изследване, свързани с антропоцена. Целта е да се отклони земната система от треакторията, приближаваща я до планетарния праг и нейното стабилизиране, което изисква решителни, радикални усилия, насочени към „дълбоко понижаване емисиите на парникови газове, отстраняване на CO2 от атмосферата, опазване и подобряване на биосферните въглеродни поглътители (естествени или създадени от човека системи за поглъщане на CO2 от атмосферата и/или складирането му (гори, растителност, океани, водни басейни)); евентуално управление на слънчевата радиация и адаптиране към неизбежните последици от вече съществуващото затопляне, като не бива да се допуска повишаване на температурата над 2 °C“ (5).
Проблемът е, че слабите сами не могат, а силните не искат такава трансформация, въпреки че най-богатият 1% носят основната вина. Според доклад на ООН над 70% от вредните емисии в глобален мащаб се произвеждат от едва 100 компании. „Само Кох Индъстрис изхвърлят в атмосферата около 24 млн. тона въглероден диоксид всяка година” (6). Не можем да не споменем, че именно собствениците на компанията (десните милиардери братя Дейвид и Чарлз Кох) са основните спонсори на мозъчния тръст – фондация Херитидж, който финансира и подкрепи предизборната кампания на Д. Тръмп, диктува политиките му, и пред който той се отчита (7). Херитидж съхранява „анти-екологичен архив“ (8), съдържащ 3500 документа, около 27 000 страници, обхващащи 350 организации и отделни лица. Логично бе Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение за климата.
Въпреки, че отдавна са наясно с реалностите, корпоративните магнати продължават да настояват, че климатичните промени са преекспонирани, оспорват научните доказателства и финансират кампании за дезинформация. През 2017 г. Тръмп иронизира глобалното затопляне, в момент когато северните и източните части на САЩ са обхванати от изключително студена вълна, с температури до минус 40 °C (9). Жаир Болсонаро твърди, че климатичната криза е „басня“, възнамерява да се изтегли от Парижкото споразумение, да премахне Министерството на околната среда на Бразилия, да повери земеделието на кликата на разрушителната животновъдна индустрия, да позволи разчистване на Амазонския басейн (който е сред най-засегнатите) и да демонтира почти всички мерки за защита на природата и коренното население (10).
„Изненадващо е – посочва американският проф. Джеймс Лии, че промяната на климата е сред най-сериозните изследователски полета, но въпреки това, не е подлагана на систематичен анализ като проблем на сигурността“ (11). Причината е, че „олигархичният контрол върху богатството, политиката, медиите и обществения дискурс, пречи на рационалното вземане на решения, защото краткосрочните интереси на елита са коренно различни от дългосрочните интереси на обществото. Това обяснява защо миналите цивилизации са се сринали „въпреки наличието на културното и технологично ноу-хау, необходимо за решаване на кризите им. Икономическите елити, които се възползват от социалната дисфункция, блокират необходимите решения (12). Пряко ангажиран с проблема, с десетки примери, Ерик Пулей показва как на практика това се случва в книгата си „Климатичната война: Истински вярващи, силови брокери и битката за спасение на Земята“, 2010 г (13). Трудът е посветен на борбата от двете страни на барикадата – хората, стремящи се да спасят планетата и тези, които стоят срещу тях. Последните явно не разбират, че човекът никога не е имал приложима стратегия за индивидуално оцеляване!
Климатичните промени не са пряка причина за военните конфликти, но благоприятстват възникването им. Потенциални „горещи точки“ в това отношение са редица африкански и централно-азиатски държави. До 2050 г. това може да доведе до тотално изчезване от картата на света на населението на тези региони в резултат на войни и бягство на хора от тях. Освен всичко, САЩ и др. страни разработват геоинжинерни технологии, с които се опитват да манипулират климатичните условия. Тъй като липсват международни стандарти за този тип дейност, може да се предполага, че резултатите от тези експерименти ще са част от голяма геополитическа битка с нарастващи рискове и непредвидени следствия. Насилието в международен и вътрешен план само през 2016 г. е струвало на човечеството 14,3 трлн дол., което е 12,6 % от брутния световен продукт, или по 1953 дол. на глава от населението, които биха могли да отидат за подобряване живота на хората (14).
Геополитическите съперничества ще се изострят и в резултат от промяната в географията на транспортните коридори, дефицитът или наличието на ресурси. Трите очертаващи се „пояса на напрежение“ са Северният, Южният и Екваториалният.
Антарктида е по-студена, по-суха и по-ветровита от всеки друг континент. Страните там са значително по-малко (въпреки че това не отменя претенциите за територия). Но нефтените, газови находища и др. ресурси в Арктика ще станат икономически изгодни, което може да доведе до конфликти, особено когато се появяват на места, където границите не са ясно определени. НАТО вече започнаха учения по бреговете на Норвегия (15). Не е трудно да се досетим, че „инициативата“ е насочена срещу укрепващата позициите си на Север Русия, военното й присъствие в Арктика, намеренията й за разработване хребетите Ломоносов и Менделеев, както и на находището в Щокман в Баренцово море.
Конкуренция и нестабилност ще предизвикат и новопоявилите се обработваеми земи; Изобилието ще влияе на миграцията; Новите икономически ресурси ще създадат нови работни места. Наличието на плодородна земя ще е огромно предизвикателство.
Променящият се климат ще засяга все по-остро националните интереси и въпросите на суверенитета. Възможността за развитие на нови морски навигационни пътища ще съкрати разстоянието между Европа и САЩ до Азия, ще открие нови възможности за риболов, за добив на нефт, газ, минерали. Това повишава рисковете за околната среда и традиционното препитание на местното население. Растящият интерес към Далечния север вероятно ще увеличи съперничеството между петте арктически държави (САЩ, Канада, Русия, Дания/Гренландия и Норвегия). Различни заинтересовани страни (корпорации, правителства) в Европейски съюз, Китай и Япония, също проявяват интерес към тази райони.
Но съществува и обратната тенденция: обща цел в арктическата геополитика е съхранението живата природа. Нейната защита е изведена на първо място във външната политика на държавите. Разработват се националанни и регионални програми за адаптация към неблагоприятите послествия от климатичните промени. Отделно международни екипи от учени се стремят да създадат нови природощадящи източници на енергия. Полагат се сериозни усилия за разрешаване на „арктическите спорове“. Арктическият съвет и международните организации разработват общи правови основи за регулация на всички видове държавна и частна дейност в Арктика. Целта е формиране на правова система, която да отчита съвременните реалности на базата както на международните, така и на националните интереси (16).
Освен Арктика и Антарктика обаче, се формира и Екваториален пояс на геополитическо напрежение (ЕПН), който за момента остава пренебрегнат. В Западното полукълбо този пояс включва южната част от Северна Америка (Мексико и Централна Америка) и северната част от Южна Америка. Степента на обезлесяване в тези региони е сериозна, вследствие пожарите, изсичането на горите, сушата…Централна Америка претърпя няколко тежки урагана през последното десетилетие и тенденцията е те да се увеличават. Социалната нестабилност се изостря и вече показва своите резултати в масовата миграция от Юг на Север. Конфликтите тук едва ли ще бъдат разрешени в близка перспектива, имайки предвид антиимигрантстката политика на Тръмп, която обаче се разгръща заедно с прекия икономически и политически натиск в Латинска Америка.
В Африка ЕПН се простира от Северна Африка, започвайки от Мароко на изток към Сомалия, като „завива“ към Червено море – Близкия Изток и Месопотамия, където се свързва с Централна Азия, Турция, Иран, Казахстан и западните части на Южна Азия. Тази „суха зона“ от своя страна е в контакт с Източна Азия на север от Тибетските планини, в Синцзян и пустинята Гоби. Борбата за достъп и контрол над нефтените и водните ресурси ще останат движещи сили на конфликтите. Поясът „закача“ и Индия, и Китай, пресича Индонезия и множеството островни държави.
Промените в климата ще направят още по-горещ Екваториалния пояс. Сушата, дефицитът на вода и средства за препитание, заедно с демографските и социално-икономически фактори ще разширят неговия географския обхват, което ще засегне и съседните райони.
В северна Евразия затоплянето ще освободи замразените водни ресурси, което заедно с очакваното увеличение на валежите ще създаде благоприятни условия за живот. Но това ще активира своеобразно „преселение на народите“ от ЕПН, на Север.
Заключение
Очертаващите се климатични, социално-икономически и геополитически предизвикателства могат да имат само политическо решение, защото полето на политиката е поле на общия интерес, докато това на пазара, е поле на частния интерес. Но политически решения са възможни там, където политиката доминира икономиката; Там, където приоритетът на обществените интереси над частните остава неизменен. За щастие (и надежда), съчетаването на „държавата и пазара“ при споделяне принципа за общото благо, е характерно за азиатската система на управление.
На ХІХ конгрес на Китайската комунистическа партия (октомври, 2017г.), Си Цзинпин се обяви за „изграждане на екологична цивилизация“… (17)
„Най-големият потребител на енергия – Китай, се превръща в най-голямата в света електроцентрала за възобновяема енергия“ – се признава в последния доклад на Римския клуб, озаглавен „Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушаване на планетата.“ Към 2050 г. КНР възнамерява да задоволява 80 на сто от енергийното си потребление от възобновяеми източници (18). За овладяване екологичните проблеми държавата е предприела сериозни мерки като мелиоративно строителство, мероприятия по замърсяването на водите и въздуха. Създаден е „Велик план за отклоняване на водите“ и ред др.. (19). Чрез новия Път на коприната КНР се стреми да изгради „екологично издържана“ инфраструктура, с разбирането, че водните и хранителни системи трябва да са интегрална част от околната среда. Фондът „Зелен“ Път на коприната, стартирал през 2015 г. цели да възстанови 1,3 млн акра земя и да засади 1,3 млр дървета в екологично уязвими региони по протежението на НПК. Разработен е план за преминаване към „зелено финансиране“ и „зелено развитие“ в посока „глабална зелена трансформация“, което ще включва важни нови енергийни, транспортни и екологични инфраструктурни проекти; ще подкрепя и развива „зелените“ иднустрии както в самия Китай, така и в страните по НПК…Целта е да се пести енергия, да са намалят вредните емисии и да се изгради икономика със затворен цикъл по протежениено на „Зеления“ път на коприната, (20) което по същността си е нова парадигма на развитие, острата необходимост от която е потвърдена дори и в доклада на Римския клуб (21).
(1) Статията е част от доклад на тема „Надвисналата геоклиматична катастрофа – фактор за геополитическа конкуренция и международно сътрудничество“, публикувана в сборика „Екология и гражданско общество“. С. Авангард Прима, 2018, с. 107-119
(2) Тодоров, Л. Цивилизационните аспекти на военното противопоставяне през 21 век. В: Европейският съюз, България и конфликтите на 21 век. С. BISFRIM, с. 40
(3) Проданов, В. Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът? С. Захари Стоянов. 2017, с. 375-385
(4) Trajectories of the Earth System in the Anthropocene. PNAS August 14, 2018. http://www.pnas.org/content/115/33/8252
(5) Trajectories of the Earth System in the Anthropocene. PNAS, August 14, 2018, рр. 2, 5-6. http://www.pnas.org/content/pnas/115/33/8252.full.pdf
(6) Darby, L. Billionaires Are the Leading Cause of Climate Change. GQ, October 11, 2018 https://www.gq.com/story/billionaires-climate-change?fbclid=IwAR2XXNt254O-yvK_roxWm0i7tECJJ79mbQoKDzk-43UdOMnsDQHwPgr7ROw
(7) Full Transcript and Video: President Trump’s Keynote Address at The Heritage Foundation’s President’s Club Meeting. https://www.heritage.org/taxes/commentary/full-transcript-and-video-president-trumps-keynote-address-the-heritage
(8) Anti-Environmental Archives. http://www.polluterwatch.com/anti-environmental-archives/
(9) Тръмп иронизира глобалното затопляне. Дарик, 29 декември 2017. https://dariknews.bg/novini/sviat/trymp-ironizira-globalnoto-zatopliane-2069634?
(10) Само масовата съпротива може спре климатичната катастрофа. Барикада, 23.10.2018. https://baricada.org/2018/10/23/peoples-rebelion-climate/?fbclid=IwAR1f3b84tSPhbItAj6KzYiBMgzjIwMdMamCdbCeokhFMwQnPcm1LppPEJxs
(11) Lee, J. Climate Change and Armed Conflict: Hot and Cold Wars. NY. Routledge: Taylor & Francis Group, 2009, р. 2
(12) Monbiot, G. The Earth is in a death spiral. It will take radical action to save us George Monbiot. The Guardian, 14.11.2018. https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/nov/14/earth-death-spiral-radical-action-climate-breakdown?CMP=fb_gu&fbclid=IwAR3bgSV84oH9DCPyfv7DnKKtH0bDKOCom4AM4PKhkH-C6BGy1_2rQJo57Pc
(13) Pooley, И. The Climate War: True Believers, Power Brokers, and the Fight to Save the Earth“, NY: Hyperion, 2010 г.
(14) Global Peace Index 2017 Report, 06.08.2017, Economics and Peace Institute, p.
(15) Седов, Д. НАТО движется в Арктику. Фонд Стратегической кульлтуры, 28.10. 2018. https://www.fondsk.ru/news/2018/10/28/nato-dvizhetsja-v-arktiku-47028.html
(16) Мазур, И. Арктика – точка бифуркации в развитии глобального мира. Век глобализации. Выпуск №2(6)/2010, с. 312-3313; Снакин В. В. Глобальный экологический кризис: ресурсный и эволюционный аспекты. Век глобализации. Выпуск №2(6)/2010, с. 107
(17) Вж Delivered at the 19th National Congress of the Communist Party of China. Xinhua, http://www.xinhuanet.com/english/download/Xi_Jinping’s_report_at_19th_CPC_National_Congress.pdf, 10. 18. 2017, рр.15, 22-23
(18) Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушаване на планетата. Доклад на Римски клуб. С. Книжен тигър, 2018, с. 145
(19) Стефанов, Н. Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. С. Изток-Запад. 2015, с. 440, 500
(20) Нейсбит, Дж. и Д. Овладяване на мегатенденциите. С. Бард, 2018, с. 239-241
(21) В доклада са посочени десетки примери за практическа реализация на идеята за „кръгова икономика“ в различни точки по света (не само в Китай).
* Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.
http://visionofhumanity.org/app/uploads/2017/06/GPI17-Report.pdf.
