Преди броени дни излезе първото заглавие от поредицата на издателство „Рива” с китайски автори. Романът е на Ян Лянкъ и се казва „Да служим на народа”. Книгата  е посветена на красивата любовна история между жената на един полковник и неговия ординарец.

       Разказът описва по изящен начин, издържан в духа на източната литература, отношенията между верния на партията сержант и съпругата на неговия началник. Войникът е раздиран от вътрешна борба между дълга към партията, който го поставя в абсолютно зависимо и подчинено положение, и страстта, която срещите с жената на полковника събуждат. Чисти, първични и силни емоции си проправят път в сърцето и душата му, такива, каквито никога досега не е изпитвал. Те заличават в съзнанието му значението на лозунга „Да служим на народа”, наизустените цитати от Председателя Мао - негова пътеводна светлина до момента, както  и спомена за жена му и малкия му син, които го чакат на село.

     В романа се сблъскват политическият идеал и общочовешкият стремеж към щастие. Удоволствието, любовта и радостта от живота вървят редом до омразата, чувството за вина и абсолютното незачитане на свободния избор на личността.

     Красиво разказаната история пренася читателя в друга реалност, в която властват отдавна позабравени правила и  различни културни, политически и социални норми.

     Ето как текстът увлича читателя в повествованието:

       Завладя го предчувствие за нещо, което щеше да се случи. Фитилът беше запален и вече бе късно да се угаси. Любовта го чакаше като мощен експлозив, като вече заложена под краката му мина. Проблемът не бе в това, че знаеше за съществуването й, а в съзнаването, че е заровена на пътя, който се налагаше да поеме. Бе оставил вратата полуоткрехната и през нея виждаше на вечерната светлина как врабчетата прелитаха и весело чирикаха в зеленчуковата градина. В главата му се блъскаше хаос от мисли. Не проумяваше как да избегне мината. Даваше си сметка само че е пред него и че трябва да върви напред. Най-лошото, най-ненавистното и непростимо за него бе прозрението, че щом стъпи върху нея, ще бъде завинаги опозорен и че тялото му ще се пръсне във въздуха. Но от глъбините на душата му, от мозъка на костите му или от друго тайнствено място на съществoто му се надигаше властен копнеж да мине отгоре й, безумна смелост го тласкаше към планината, където беше сигурен, че го чака див звяр.

                                                                       ***
Жената бе все така гола и неподвижна, огряна от ярката светлина. Стоеше като прекрасна и чиста нефритена фигура. Караше го да изглежда примитивен, жалък, похотлив и непристоен. Пронизващият й поглед  излъчваше снизходително високомерие и подигравателна усмивка повдигаше ъгълчетата на устните й, отгдето бликна леден извор и охлади отведнъж задушния въздух в стаята.

     Литературното пътешествие към далечен Китай ще продължи с книгата „Планината душа” на нобеловия лауреат Гао Синдзян. Той е първият китайски автор, получил най-престижното отличие за литература. Издателство „Рива” ще предложи на читателите неговата книга като второ издание от поредицата с китайски автори.

     Дотогава – в книжарниците ви очаква една любовна история. „Да служим на народа”!

За автора на „Да служим на народа”:

Ян Лянкъ e роден през 1958 г. в провинция Хенан, централен Китай. Понастоящем живее в Пекин. Следва в Университета на Хенан и в Института по изкуства, служи в Китайската народна армия. Започва литературната си кариера през 1978 г. като автор на пропагандни издания за армията. Романите и новелите му често са окачествявани като експериментални поради сюжетите и стила му. Ян Лянкъ е носител на многобройни и престижи литературни награди.