"Силуети от самотния бряг" е названието на изложбата емблематично за унесената красота на крайречните брегове.
За твореца Видин е "уникално място, райско кътче от нашата страна, магия и очарование". А Дунав е "онази енергия, която му е потребна, за да твори". Вдъхновение артистът черпи и от картините на световно известни художници- Ван Гог, Пикасо, Модилиани, Гоген... Никога няма да забрави миговете в Монпарнас, на гроба на родения във Видин космополит Жул Паскин, както и на гроба на Амедео Модилиани в Пер Лашез.
"За мен изкуството е една висша форма на медитация. Това е една игра, която, колкото повече играеш, толкова повече ти се играе. Тя трябва да носи удоволствие на твореца. Изчезне ли това усещане, трябва да спреш!..."- споделя художникът. Чавдар Петров обича музиката на Дебюси, Бах и Бетовен, която определя като звуков еквивалент на творбите си.
.jpg)
Плаването като метафора за пътя, който трябва да извървим, е закодирал в картините си Чавдар Петров. „Животът е най-далечният път, който всеки един от нас трябва да извърви. Той е свързан с много неизвестни и затова, също както преди да потеглим нанякъде, особено се вълнуваме.
Живописен изказ на красивата метафора за пътуването е водата, и по-точно р. Дунав, която е сред постоянните компоненти в картините му. Заради това художникът не жали синьото, като колоритът е във всичките му нюанси - от наситено тюркоазено до виолетово.
“Реката е едно от най-важните неща в живота на човека. Когато я гледаш или си потопен в нея, имаш особено усещане”, продължава той. Тъй като творбите на Чавдар Петров са максимално изчистени и щрихирани, колкото да загатнат сюжета, всеки с полета на фантазията си може да се пренесе или пред реката или на брега на морето. Платната му голям формат приличат повече на приказни сънища, отколкото на конкретни пейзажи.
“Чавдар Петров е популярен автор, участващ редовно в представителни форми на нашето изкуство в България и чужбина. Мисля, че успехът му се дължи на съчетанието на типично българска експресивност и елегантност на рисунката и тона, внушени от Виенската школа от началото на ХХ век. У нас последователно се прераждат в български вариант тенденции от сецесиона или от новия реализъм и Чавдар Петров е типичен пример за осмисляне на принципи от тези течения в изкуството. Именно затова в съвременното българско изкуство той изглежда едновременно оригинален и космополитен. Чавдар отклонява тенденциите на неоекспресионизма към един свой свят, който е частично критичен и най-вече – лиричен.“ казва художник-изкуствовед
Димитър Грозданов.
Чавдар Петров е роден на 14/10/1955г. в с.Екзарх Йосиф, Русенски окръг. През 1974 завършва художествена гимназия специалност живопис. От 1985г. е член на Съюза на Българските Художници-гр. София. Живее и работи във Видин, поетичен град на река Дунав.
Не само животът в един от най-колоритните български градове го прави чист живописец. Всекидневието в платната му придобива приказен и фантастичен образ, който гравитира около магията на цвета – богат, нюансиран, магнетичен.
За периода от 1985 – 2011г. има над 25 самостоятелни изложби. Има множество участия в представителни колективни изложби из страната и чужбина. Показвал е творби в Сърбия и Черна гора, Румъния, Русия, Украйна, Чехия, Германия, Франция, Австрия , Южна Корея и Страсбург. Негови творби притежават Национална художесвена галерия и почти всички художествени галерии в страната. Обект на частни колекции и в Румъния, Сърбия, Украйна, Франция, Германия, Чехия, Австрия, Белгия, САЩ, Великобритания, Холандия, Колекция Петер Людвик и др.
Носител е на редица награди:
1985г. - II-ра награда за живопис „Човекът и трудът”, Габрово.
1994г. - II-ра награда за живопис – Международно биенале на хумора и сатирата.
1995г. - Награда за живопис от Съюза на Българските Художници – София.
1998г. - Награда за живопис гр. Решица – Румъния.
2010г. - Награда на община Бургас за живопис „ Приятели на морето“
