Августа Манолева,
ИБЕ БАН
Репортерът Станислав Димов публикува във вестник „Телеграф” пасквил („Разгонени пъшкат на „езикови справки”, написан с граматическа грешка!, 28 септември), в който агресивно смесва истини с неистини, лъже като втъква – за достоверност – в устата на интервюираните (ако изобщо има такива) собствени думи и мисли. Естествено идват въпросите: Такава ли е ролята на журналистиката, ако подобни автори създават днешния й облик? Или единствен критерий е само жълтото… И читателят се радва, щото подхвърля 40 стинки, и вестникът евтин.
Дори от дистанциран поглед, личи грубата тенденциозност на материала. Да се твърди че телефонът на „Езикови справки” редовно се бърка (по десетина пъти на месец) със секс телефон и в слушалката валят похотливи желания е невярно. Да се твърди, че езиковед(к)ите се оплаквали наляво и надясно от „пъшкащи разгонени самотници” е лъжа. Да се твърди, че учените нарочно се заиграват с напористите господа, за да печелят минути на платения телефон, е груба манипулация.
Методът е прост: чрез първичното – секс ефекта, към търсеното: да се въвлече и компрометира БАН чрез скандал. Но понеже филолозите са професионалисти – няма как да ги хванеш в некомпетентност, най-лесна е заигравката с „бъркането в джоба”. Какво нахалство имат учените, според автора на публикацията, да предоставят като услуга специализирани научни консултации – интелектуален (нематериален) продукт – по импулсен телефон, след като ни излизал безплатен дори телефонният сигнал за корупция и оплакване! За сведение, разликата между обикновеното телефонно обаждане в която и да е институция в България и езиковата „справка” е съществена. Т. нар. езикова справка е форма на концентрирана информация за думи и понятия - тълкуване, етимология, граматика, семантика.
Подвеждащо е подзаглавието - „Институтът за български език при БАН събира по 2 лв. на минута чрез импулсен телефон за справки за правопис и пунктуация”. Димов заблуждава нарочно, за да стресне питащите, та да не им мине през ума да ползват телефона. Само че още с набирането на номера 090012230 (става единствено от стационар) има гласово уведомление: „това е телефон за услуга с добавена стойност 96 стотинки с ДДС” – на минута! Националният код 0900 е влязъл в сила от 1 май 2000 година с тарифиране по основен индивидуален договор първоначално с БТК, а после с Вивател, които осъвременяват цената в годините. И тъй като печалбата се поделя между договорните страни, Институтът за български език има годишен осчетоводен приход между 100 и 300 лева! „Новите” речници с „наложените” променени правила са от 1983 г., 2002 г. и излезлият тази есен (т.е. през 2011 г.) справочник „Правопис и пунктуация на българския език.
Основни правила” (цена с отстъпката - 7 лева!). Като се прибави, че Институтът няма пари за консумативи, нова техника или каквото и да е оборудване, както и за поддръжката, за командировки, експедиции, литература, такси правоучастия в конференции и за ползване на библиотеки, учените си плащат всичко от джоба. Списанията не изплащат хонорари (дори тези с IF) за научните ни публикации. В зимните месеци, работещите на телефона на „Езикови справки” (от 9 до 17 ч.) зъзнат, отоплявайки се само с електрическа печка, защото в целия Институт вече втора година е изключено парното. И най-накрая, въпреки принудителното редуциране на състава до санитарния минимум, не се получават редовно пълните заплати вариращи между 466 (за асистент) до 792 лева (професор)... Да, поздравления г-н Димов. С Вашата бдителност и перо каква „скрита ниша”, каква банда печалбари разкрихте! Предлагам Ви бонус: цял месец да слушате похотливите пъшкания, но на пресекулки – все пак ще се наложи да отговаряте и на езикови питания. Дали ще спечелите пари, сам ще се убедите, но не забравяйте да си вземете ватираното яке.
В днешната ситуация, свързана с убийствения за БАН бюджет за 2012 година, отговарям конкретно така: Гръмогласно се тръби за увеличените пари за образование, в тях обаче науката не влиза. Финансирането на БАН е с 5 милиона по-малко, а за 2013 щяло да е с още толкова по-надолу. Само за сравнение, парите отпуснати за кучета, пардон, за „хуманно отношение към животните” – 50 млн. лв., са почти колкото за БАН – 54 млн. А последната поредна най-нова претенция на министър Дянков към Академията е, че вместо, както било досега 65% от бюджета на БАН да е от държавна субсидия, вече щяло да се разпределя поравно – по 1/3 държавна субсидия, привлечени по проекти средства и финансиране от съвместна развойна дейност с бизнеса. Изискването е и за самофинансиране на институтите, блестящ пример за държавническа „иновация”, която липсва от САЩ до Япония и обратно, защото не би оживила никоя научна институция.
Следователно, ние ще продължаваме да имаме импулсен телефон, ще продължаваме и да продаваме интелектуалната си книжна продукция. Никой не би искал да е в ролята на магарето, което тъкмо се научило да не яде и умряло, нали? Радостно е, че трудът "Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила" води класацията за „Най-продавана книга на месеца” на един от големите книгоразпространители – „Български книжици” (http://knigabg.com/index.php?page=book&id=26210). Този факт някак си далеч не съвпада с „пророчеството” на Димов от в. „Телеграф”, „че все повече хора ще се откажат от услугите на филолозите и ще предпочетат да чуват пъшкания в телефонната слушалка”.
