Любовта и нейните безчетни лица е темата на спектакъла "Ела, легни върху мен". Представлението е странна смесица от поезия, театър и движиние, всъщност това е дипломен спектакъл по стихове на Силвия Чолева на студенти от специалност актьорско майсторство при Учебен театър на Нов Български Университе​т. Девет жени и половина плюс един мъж пресътворяват вътрешната динамика на любовните преживявания от влюбването, през страстта, очакването, взаимността, ревността, омразата, отчаянието и ревносметката. Премиерата е тази вечер от 18.30 в театъра на НБУ.

„Тъй наречената любов е изгнание и от време на време по някоя честитка“ пише Бекет в „Първа любов“. В „Ела, легни върху мен“ 9 ½ жени (като по Питър Грийнауей) и един мъж показват версията на Снежина Петрова върху стиховете на Силвия Чолева на това изгнание, на временната любовна честитка. Въздушното, екстазно и средиземноморско оголване в стихове е поставено от гласовете и телата на младите актьори в нов контекст и в друга пълнота, различна от концептуалността на книгите й „Писма“ и „Картички“.

В спектакъла ще се представят млядите актьори: Стоян Върбанов, Яна Мошолова, Мария Кантарева, Красима Ставрева, Емилия Луканова, Василия Дребова, Марина Мозжухина, Петя Минева, Ивелина Илиева, Мария Бангьозова, Юлиян Асенов. Представлението е композирано по текстоме от емблематичните стихосбирки "Картички" и "Писма" на поетесата Силвия Чолева, носител на множество поетични и литературни награди, сред които и  Наградата за култура и изкуство на ОББ към фондация Аполония, Чолева е и един от най-значимите културни редактори в БНР, изявявала се и като литературен критик и рецензент. 



Тя е родена през 1959 г. в София. Завършила е специалност Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Пише поезия, фрагменти, литературна критика. Автор е на книгите: "Детето на глухонемите" (1993), "Вход" (1996), "Отиване Връщане" (1997), "Внимателно"(2001), "Зими и лета" (2001), "Картички" (2007), "Писма" (2007). За първата си стихосбирка "Детето на глухонемите" получава наградата "Южна пролет". През 2002 печели Националната награда за поезия "Иван Николов" за "Внимателно".
 
Отделни нейни творби са превеждани на гръцки, сръбски, чешки, словенски, литовски, норвежки езици. Участвала е в поетическа олимпиада в Стокхолм, на фестивали на поезията в Литва и Словения. Редактира и издава заедно с поета Иван Теофилов знаковото списание за съвременна българска литература "Сезон", което спира през 2003 г. поради липса на средства.  Преподава "Писане на есе" в НБУ. Печата текстове в културната периодика - "Литературен вестник" и "Култура", води колонка във в. "Стършел", рубриката за книги на сп. "Егоист", редактор е в "Алтера" - списание за пол, език и култура. На София филм фест (2005) дебютира като сценарист с късометражния филм "Майка ми" на режисьорката Светла Цоцоркова. Живее в София. Омъжена, с две деца.

Авторите на спектакъла споделят: " Поезията на Силвия Чолева ни даде импулс да влезем в най-съкровеното пространство на човека, там където той среща другия, самия себе си и света, и в тази среща единственият възможен език е мерената реч". 

По повод спектъкъла Стефан Иванов казва: " Случва се ценен разговор между поезия и театър, който си заслужава да бъде подслушан, наблюдаван. Момичета, жени, излизат от бита, от ровенето в чантите, от разминаването в ежедневието, от синхрона на сешоарите, забравят с помощта на сутрешното кафе и влизат в интимността и интензивността на тайното битие, което често остава недоизказано и си отива с дима на цигарата. „Ела, легни върху мен“ отваря широко прозорец, от който влиза студ, който някак неочаквано топли със споделената гледка на маса, върху която ту има мъж, жена и между тях порцеланова кана, парче сирене, череши, ту жената е сама и не спира да желае напасването на гласовете, наместването на телата, набирането на телефонния й номер от него. Преди тя и той да са преминали предела на болката, телата им да са станали сенки. Диалогът между театър и поезия е за това, което се желае най-силно преди да е станало прекалено късно".



Ето как композиторът Георги Арнаудов, разкрива своето чувство спрямо Ела, легни върху мен  - така е озаглавила доц. Снежина Петрова своята постановка - дипломен спектакъл на студенти от програма “Театър”, представен ни в Университетския театър на НБУ. Спектакълът е по две от стихосбирките на Силвия Чолева - „Писма” и „Картички”.

Подходите в работата на Снежина Петрова са основани в един начален етап на събирането, „сортиране”, свързване и моделиране на идеи, в натрупването на сценичен материал – изработен, по думите на режисьора, „без текст”. Основани са в търсенето на връзка между развития, изграден и съ-творен материал и пораждането на изкристализиралите форми на словото, речта, стиха при пълното им осъзнаване и преобразяване в сценичен език - витаещи в пространството, никога случайни, потънали в една непрекъснато мултиплицираща се недоизреченост. Пораждане, което ни отвежда към идеята за нежността на съприкосновението и проникването в най-съкровените пространства на човека, към срещата с другия, със себе си или света, в едно прекрасно разчленено и артикулирано усещане за чистота и светлина.

Резултатът е нова или, поне за мен, непозната, но перспективна сценична естетика, откриваща пътища отвъд театъра, към симбиоза на слово, музика и жест в синкретично цяло. Естетика в посока към вечното завръщане на мита, този път изграден с особено опредметена чувственост, с нов усет към детайла, жеста, речта и тяхното полагане в пространството.

Сценичното действо е изградено в процесна музикална форма, с великолепен усет за камерност и изрядно организирана свободна композиция на отделните фрагменти. То е изработено в солата и различните взаимодействия на Стоян Върбанов, Яна Мошолова, Василия Дребова или Мария Кантарева, в мултиплициращата поетичност на играта на Красима Ставрева, Емилия Луканова, Марина Мозжухина, Петя Арнаудова, Ивелина Илиева и Мария Бангьозова или в натрапчивата, ярка парадоксалност на образа на Юлиян Асенов. Действо, изпълнено брилянтно от млад екип, споделил и населил с невероятния си усет цялото сценично пространство със Силвия Чолева и нейната неподправена нервност и емоция, с изящното й чувство за ритъм и звук, с трептящите вибрации в дългите цветни тишини, с обекти, жестове, усмивки, погледи и безпокойство, с непрекъснатата светлина на красотата и любовта.  Изящна и елегантна, деликатната среща на двама автори от висок ранг не бива да бъде пропускана.