Поетичен Никулден, посветен на поета Николай Кънчев (1936-2007), ще се състои за трети път в рамките на Панаира на книгата на 6 декември, неделя, от 17.00 часа в Чешки център, „Кафе Галерия Прага”, ул. „Раковски” 100. За поета Николай Кънчев ще говори доцент д-р Пламен Дойнов, актьорът Милен Миланов ще изпълни стихове от френски поети в емблематичните преводи на Николай Кънчев, както и стихове от основните му книги.  Водеща на вечерта е съпругата на поета Федя Филкова. Специален гост на Поетичния Никулден е изтъкнатият хърватски поет Томица Байсич.

В поетичния празничен маратон „София-Париж" ще участват едни от най-значимите съвременни български поети: Екатерина Йосифова, Първан Стефанов, Иван Цанев, Божана Апостолова, Едвин Сугарев, Палми Ранчев, Рада Александрова, Марин Колев, Силвия Чолева, Пламен Дойнов, Георги Господинов, Роман Кисьов, Георги Борисов, Мирела Иванова, Кристин Димитрова, Бойко Ламбовски, Марин Бодаков, Илко Димитров, Йордан Ефтимов, Иван Христов, Николай Бойков, Анжела Димчева,Пламен Александров, Петър Чухов, Яница Радева, Ясен Атанасов, Камелия Спасова, Мария Калинова, Стефан Иванов, Иван Ланджев, Васил Балев, Йорданка Белева, Яна Пункина

В рамките на вечерта ще бъде представена книгата на проф. д-р Св. Игов от поредицата "Личен избор" на издателство "Просвета" - "Николай Кънчев, представен от Светлозар Игов"
 


Поетът е роден на 25 ноември 1936 г. в село Бяла вода, Плевенско. Следва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1957 г. присъства в литературната периодика с оригинални и преводни поетически произведения. Първата му книга със стихове, “Присъствие”, излиза през 1965 г. Втората, “Колкото синапеното зърно” (1968), е последвана от 12-годишна пауза, през която поетът непрекъснато получава откази от издателствата, където ги предлага. Две показателни заглавия на рецензии от онова време - “Присъствие, което не топли” (1965) и “Нестоплена от живо човешко чувство” (1969) – намекват за по-нататъшната съдба на поезията му. До 1980 г. Николай Кънчев е твърдо остракиран – чужд на всички жестове на примирение и съгласие с казионната социалистическа култура, но стоически предлагащ на издателствата ръкописите на своите неуслужливи стихосбирки.

След 1980 г. променената културна ситуация дава шанс на читателите отново да се срещат с поезията му. Излизат “Послание от пешеходец” (1980), “Осланям се на маранята” (1981, 1999), “Нощен пазач на зората” (1983). През 1984 г. е първото му “Избрано”, под заглавието “Лайкучката не хапе, а ухае”. До края на 1980-те са отпечатани още “Вълни на вероятността” (1985), “Редом с всички мигове” (1986), “Със слънце на сърцето” (1988) и “Времето, раздадено на всички” (1989).

През 1990-те понякога издава дори по две книги годишно: “В гората има някой” (1990), “И междуочието да прогледа” (1991), “Отпечатъци от пръстите на Йети” (1992), “Балът на невинните” (1992), “Вятърът отнася мойта шапка” (1993), “Тополи за наколни жилища в небето” (1993), “Бялата акация от Бяла черква” (1994), “В бялото пространство на безкрая” (1994), “В полета на препарираната птица” (1995), “Галактизиране на празнотата” (1996), “Чайлд Харолд далеч по-късно” (на български и на френски език, 1997), “Усмивката на Сфинкса” (1998), “Пътуването на митаря” (1999), “Нощен пазач на зората” (2000).

Като голям преводач се утвърждава с подготвената заедно със Светлозар Игов антология “Петима съвременни сръбски поети”, включваща Душан Матич, Миодраг Павлович, Иван Лалич, Йован Христич и Бранко Милкович, антологията на грузинската поезия и антологията “Петима съвременни френски поети: Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мишел Деги, Клод Естебан”. През 1980-те в поредица “Поетичен глобус” на издателство “Народна култура”, а през 1990-те в различни частни издателства излизат преведени от него томчета със стихове на Анри Мишо, Гийвик, Ив Бонфоа, Генади Айги, Мишел Деги, Бернар Ноел, Жак Реда, Клод Мишел Клюни, Клод Естебан, Андре Велтер, Кенет Уайт, Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, е. е. къмингс, Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски и други.



В своето изследване за поезията на Николай Кънчев от 1990 г. Светлозар Игов пише: “Не познавам наистина друг български поет, който да притежава така обемна и разнообразна сбирка на световната поезия - от Библията и древните източни поети до Т. С. Елиът и Е. Е. Къмингс.” Но каква бе радостта му от всяка нова негова или преведена от него книга! Смъртта го намери в София отново заради книга. Предз последните години той живееше в Берлин, където съпругата му Федя Филкова е аташе по културата в посолството ни в Германия. Автор на няколко десетки тома със собствена и преведена поезия, през септември той си дойде за около месец в София, за да прочете коректурите на следващата си книга. В типичен за него стил пренебрегва първия инсулт – на 2 октомври припада в писателския ресторант “Мон Парнас”, откарват го в болница, но по негово желание не остава там. На по-следващия ден трябвало да получи втория си том с избрани произведения, подготвен от издателство “Жанет 45”.