Наградата му се присъжда "защото чрез неговите наситени, ясни образи ни дава свеж достъп до реалността", посочва Шведската академия. Транстрьомер е вече на 80 години и е най-известният жив скандинавски поет. В творбите си той изследва връзката между най-интимните лични преживявания и света.
Поетът е роден да 15 април 1931 г. в Стокхолм и е отгледан само от майка си, след като баща му ги напуска. Той се дипломира с висше образование по психология през 1956 г. и през 1960 г. започва да работи в заведение за младежи, извършили престъпления. Работил е също с хора с увреждания, осъдени престъпници и наркозависими, а паралелно с това твори като поет и създава огромно количество стихотворения.
Като психолог Транстрьомер смята, че поетическото изследване на природата предлага проникновения за човешката идентичност и нейните духовни измерения. Поемите му са богати на метафори и образност, рисувайки прости картини от всекидневния живот и природата.
През 1990 г. Томас Транстрьомер получава инсулт и оттогава е нарушена способността му да говори. Той обаче свири на пиано всеки ден, използвайки лявата си ръка, защото дясната пострадва от инсулта. Поетът живее със съпругата си Моника, с която имат две дъщери. Въпреки това през 2004-а публикува стихосбирката "Великата загадка". Там признава:
"Събуждането е като скок с парашут от сънищата. Свободен от задушаващата турбуленция, пътуващият потъва в зеленината на утрото" и още "Нещата се раздвижват. Трепкащата чучулига си мисли, че познава дебелите корени на дърветата - тези поклащащи се подземни фенери. Но над земята има зеленина - тропическо изобилие от повдигнати ръце, слушащи сърцебиенето на една невидима помпа".
Автор е на 12 книги със стихове и проза. Тумас Транстрьомер е известен и в България. През 2002 г. посещава нашата страна. В Софийския университет през юни същата година е организиран семинар за творчеството му. Сред приятелите му в България са творци като Любомир Левчев, Блага Димитрова, Георги Константинов, Вера Ганчева, според която е по-правилно малкото име на поета да се произнася като Тумас, а не Томас. Още през 1981 г. у нас от „Народна култура“ е издадена антологичната книга на Транстрьомер „Есенен архипелаг“ в превод на Вера Ганчева.
Транстрьомер е осмият европейски творец, отличен с Нобелова награда за литература през последните 10 години, припомня в. „Гардиън“.
Транстрьомер публикува е първата си книга "17 стихотворения" през 1954 г. Завършил е психология в Стокхолм и от 1960 до 1966 г. работи в изправителен център за малолетни престъпници. Шведът е получава множество награди преди Нобеловата - Neustadt , Övralid, „Петрарка", "Златен венец", наградата на фонд Грифин.
Транстрьомер е дългогодишен фаворит за наградата от 10 милиона крони (около 1.5 милиона долара), а през последните години шведските журналисти чакаха пред апартамента му в Стокхолм в деня на обявяването на Нобеловата награда за литература. Сред най-известните му стихосбирки са "Прозорци и камъни" от 1966, в която черпи вдъхновение от многобройните си пътувания, и "Прибалтика" от 1974, посветена на тази далечна земя.
Неговите творби са превеждани на повече от 50 езика и са вдъхновение за поети от целия свят, особено в Северна Америка. "Той пише поезия от 1951 г., когато дебютира като издаван творец. В действителност обаче творчеството му е сравнително скромно като обем," разкрива Питър Енглунд, постоянният секретар на Академията. "Той пише за големите въпроси. За смъртта, за историята и паметта, за природата," допълва той.
Транстрьомер е първият швед,за последните 37 години, който получава наградата за литература след Ейвинд Йонсон и Хари Мартинсон, които споделят приза през 1974 г. Енглунд отбелязва, че академията е особено предпазлива при награждаването на шведски писатели, тъй като се страхува от обвинения в пристрастност. "Затова мисля, че бяхме много разумни и не сме постъпили прибързано," заяви той в четвъртък.
От 50-те години насам, Транстрьомер изгражда трайно приятелство с американския поет Робърт Блай, който превежда много от творбите му на английски език. През 2001 г., издателската къща на Транстрьомер в Швеция - Bonniers, публикува кореспонденцията между двамата писатели в книгата "Въздушна поща". По-рано тази година, Bonniers издадоха колекция с творбите на поета за периода 1954-2004 г., по случай осемдесетия му рожден ден.
НОСИТЕЛИ НА НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА по години
1901 Рене Сюли Прюдом (Франция)
1902 Теодор Момзен (Германия)
1903 Бьорнстерне Бьорнсон (Норвегия)
1904 Фредерик Мистрал (Франция) и Хосе Ечегарай (Испания)
1905 Хенрик Сенкевич (Полша)
1906 Джозуе Кардучи (Италия)
1907 Ръдиард Киплинг (Великобритания)
1908 Рудолф Ойкен (Германия)
1909 Селма Лагерльоф (Швеция)
1910 Паул фон Хайзе (Германия)
1911 Морис Метерлинк (Белгия)
1912 Герхарт Хауптман (Германия)
1913 Рабиндранат Тагор (Индия)
1914 неприсъждана
1915 Ромен Ролан (Франция)
1916 Вернер фон Хайденщам (Швеция)
1917 Карл Гйелеруп (Дания) и Хенрик Понтопидан (Дания)
1918 неприсъждана
1919 Карл Шпителер (Швейцария)
1920 Кнут Хамсун (Норвегия)
1921 Анатол Франс (Франция)
1922 Ясинто Бенавенте и Мартинес (Испания)
1923 Уилям Бътлър Йейтс (Ирландия)
1924 Владислав Реймонт (Полша)
1925 Джордж Бърнард Шоу (Ирландия)
1926 Грация Деледа (Италия)
1927 Анри Бергсон (Франция)
1928 Сигрид Ундсет (Норвегия)
1929 Томас Ман (Германия) - Издателство „Колибри“
1930 Синклер Луис (САЩ)
1931 Ерик Аксел Карлфелдт (Швеция)
1932 Джон Голзуърди (Великобритания)
1933 Иван Бунин (Русия)
1934 Луиджи Пирандело (Италия)
1935 неприсъждана
1936 Юджин О'Нийл (САЩ)
1937 Роже Мартен дю Гар (Франция)
1938 Пърл Бък (САЩ)
1939 Франц Емил Силанпе (Финландия)
1940-43 неприсъждана
1944 Йоханес В. Йенсен (Дания)
1945 Габриела Мистрал (Чили)
1946 Херман Хесе (Швейцария)
1947 Андре Жид (Франция) за него - Издателство „Проксима-РП“
1948 Томас Стърнз Елиът (Великобритания) за него
1949 Уилям Фокнър (САЩ)
1950 Бъртран Ръсел (Великобритания)
1951 Пер Лагерквист (Швеция)
1952 Франсоа Мориак (Франция)
1953 Уинстън Чърчил (Великобритания)
1954 Ърнест Хемингуей (САЩ)
1955 Халдор Лакснес (Исландия)
1956 Хуан Рамон Хименес (Испания)
1957 Албер Камю (Франция)
1958 Борис Пастернак - отказал (Русия)
1959 Салваторе Куазимодо (Италия)
1960 Сен-Джон Перс (Франция)
1961 Иво Андрич (Югославия)
1962 Джон Стайнбек (САЩ) - Издателство „Колибри“
1963 Георгиос Сеферис (Гърция) - Издателство „Христо Ботев“
1964 Жан Пол Сартр - отказал (Франция)
1965 Михаил Шолохов (Русия)
1966 Агнон (Израел) и Нели Сакс (Швеция)
1967 Мигел Анхел Астуриас (Гватемала)
1968 Ясунари Кавабата (Япония)
1969 Самюъл Бекет (Ирландия) за него
1970 Александър Солженицин (Русия)
1971 Пабло Неруда (Чили)
1972 Хайнрих Бьол (Германия)
1973 Патрик Уайт (Австралия)
1974 Хари Мартинсон (Швеция) и Ейвинд Хонсон (Швеция)
1975 Еудженио Монтале (Италия)
1976 Сол Белоу (САЩ)
1977 Висенте Алейсандре (Испания)
1978 Исак Башевис Зингер (САЩ)
1979 Одисеас Елитис (Гърция) - Издателство „Балкани“
1980 Чеслав Милош (Полша)
1981 Елиас Канети (Австрия, роден в България)
1982 Габриел Гарсия Маркес(Колумбия)
1983 Уилям Голдинг (Великобритания)
1984 Ярослав Сайферт (Чехословакия)
1985 Клод Симон (Франция)
1986 Уоле Шойинка (Нигерия)
1987 Йосиф Бродски (Русия)
1988 Наджиб Махфуз (Египет)
1989 Камило Хосе Села (Испания) - Издателство „Фама“
1990 Октавио Пас (Мексико) - Издателство „Проксима-РП“
1991 Надин Гордимър (Южна Африка)
1992 Дерек Уолкот (Тринидад и Тобаго)
1993 Тони Морисън (САЩ)
1994 Кендзабуро Ое (Япония)
1995 Шеймъс Хийни (Ирландия)
1996 Вислава Шимборска (Полша)
1997 Дарио Фо (Италия)
1998 Жозе Сарамагу (Португалия)
1999 Гюнтер Грас (Германия)
2000 Гао Ксингджян (Китай)
2001 В. С. Найпол (Тринидад и Тобаго) - Издателство „Пулсио“
2002 Имре Кертес (Унгария) - Издателство „Стигмати“
2003 Дж. М. Кутси (ЮАР)
2004 Елфриде Йелинек (Австрия) - Издателство „Фигура“
2005 Харолд Пинтър (Великобритания)
2006 Орхан Памук (Турция) - Издателство „Еднорог“
2007 Дорис Лесинг (Великобритания, родена в Иран)
2008 Жан-Мари Гюстав льо Клезио (Франция) - Издателство „Colibri“
2009 Херта Мюлер (Германия) - Издателство „CIELA“
2010 Марио Варгас Льоса (Перу)
