Азис Санял (р. 1938 г.) е световноизвестен бенгалски поет. Бил е редактор на авторитетното списание "Бенгалска литература", което се издава на английски език... Също така той е бил и генерален секретар на Съюза на писателите на Индия... Лауреат е на редица национални и международни награди... и признания... Участвал е на много световни литературни фестивали... Самият той е президент на Световния поетичен фестивал в Калкута.
Автор е на повече от десетина поетични книги на бенгалски език, на осем романа, на десетина книги с критика и есета, както и няколко десетки книги за деца... Много негови книги са преведени и публикувани на английски и множество световни езици, както и на много други индийски наречия в самата Индия. Той е съставител над дванадесет антологии.
Индийското изкуство зависи от вярата. До 6 век пр. н. ера господства браманството, от тогава до 6 век – будизма, а след това, в периода от 6 – 12 в. отново се възвръща браманското изкуство. През третия период нахлува ислямът. Културата на Индия изглежда е изминала същия път на развитие както културите на Предна Азия, Северна Африка и Европа. При разкопки са открити паметници от четвъртото и третото хилядолетие пр. н. ера. Същинското развитието на индийската култура обаче започва с нахлуването на арийците около 2000 г. пр. н. ера в Индия.
С идването на арийците в Индия става разслояване на обществото на касти – между кшатриите /войните/ и браманите /жреците/, от една страна, и Вайдушите и шадурите /земеделците и селските ратаи/ - от друга. Икономическа основа на страната станало селското стопанство. Хората живеели на общини в села, подчинени на строг ред.
Най-забележителното в художественото наследство на Индия от това време е поезията на Ведите. Тя е проникната от дълбоко чувство за целостта на всемира. Тази поезия описва фигури на демони и на войни. Целия свят е обхванат от движение. Образите са с исполински размери – бог обхожда целия свят само с три крачки. Поезията на Ведите е изпълнена с голяма нравствена чистота и сила. Предназначена за малцина, индийската поезия скоро станала твърде изтънчена и по този начин изгубила връзката си със своята народностна основа. Тя навлязла в областта на мъглявите алегории, на неустойчивите, макар и красиви символи и се лишила от прекия познавателен смисъл, търсейки метафизични истини.
Днес едни от най-известните индийски поети са Робиндранат Тагор (1861- 1941), удостоен с Нобелова награда за стихосбирката си „Гитанджали“, Шанкара и Парамаханса Йогананда.
СУ "Св. Климент Охридски"
24 октомври 2011 г.
Начало: 18:00 ч.
Вход свободен
