Ст. И. Виткевич
За първи път на български език излиза книгата „Новите форми в живописта и произтичащите от тях недоразумения”, издателство „СОНМ”, София, 2011, превод Правда Спасова. Станислав Игнаци Виткевич (1885 -1939) е полски живописец, фотограф, писател, драматург и философ. Неоценен приживе, и смятан от академиците художници за враг, има драматичен и любопитен живот на борба и неконформизъм. Едва няколко десетилетия след неговата смърт получава заслужено признание като изключителна творческа личност и мащабен художествен мислител. В България с изключение на няколко спорадични публикации в културната периодика творчеството на големия полски авангардист Станислав Игнаци Виткевич си остава почти непознато.
Творчеството му вече е популярно в цял свят и е преведено на повече от 20 езика, а пиесите му присъстват в репертоара на най-значимите театрални сцени. У нас са преведени някои негови пиеси, но все още не са поставяни на сцена. Според редица изкуствоведи все още предстои истинското преоткриване и остойнвостяване на философията, естетиката и творческото му дело. Авангардния мислител и творец изпреварва развитието на естетическото съзнание на обществото и долавя едни от най-важните тенденции в модерното изкуство, които са живи и активни и до днес. Често е сравняван с руския художник и мислител Кандински, появявал подобна мисловна и творческа проницателност аз процесите в полето на културата, мисленето и изкуството.
Всъщност мозина може би го познават под с измисления от самия него криптоним - Виткаци. Трудно е да се каже дали Виткевич е повече художник или писател. Приносът му и към двете изкуства е еднакво впечатляващ както с обема, така и с естетическата си стойност признава критика Димитрина Хамзе. Станислав Виткевич е автор на няколко хиляди картини, около 40 драми, 3 романа, към 200 теоретични статии, томове с писма, естетически и философски студии...
„Новите форми в живописта и произтичащите от тях недоразумения” е първото теоретично произведение на Станислав Игнаци Виткевич (1885-1939), но, както всички текстове на този ексцентричен автор, това съчинение съдържа изненадващи прозрения. Затова то е важно не само като пролог към избистрената малко по-късно теория за чистата форма в театъра, около която е центрирана не само естетическата концепция на Виткаци (както по-късно ще се нарече авторът), но и като принос в теоретическите дебати за изкуството по онова време.
Текстът звучи изненадващо актуално в контекста на съвременната естетическа проблематика. Не случайно тази кратка книжка, предизвикала предимно критични коментари навремето, е превеждана на английски и препечатвана неколкократно в наши дни, защото ясно показва трудностите около определянето на артефактите и търсенето на същностни определения за изкуството”. Предложеният превод е направен по оригиналния първи вариант на текста от 1919 г. Представянето на книгата ще бъде визуализирано с прожекция на избрани живописни произведения на автора.
Проф. доктор на философските науки Правда Спасова е завършила философия в Софийския университет, защитила е докторат по естетика във Варшавския университет, специализирала е в Оксфорд и Прага. Работи в Института за изследване на обществото и знанието, БАН и преподава история на философията в Националната художествена академия. Занимава се и с превод на предимно философски произведения от полски и от английски език. Автор на книгите „Изчезналата любов. Любовта като естетическо понятие”, „Американската аналитична естетика. Въпроси и пак въпроси” и „Кратък пътеводител из европейската философия за художници”.
Сред научните й преводи от полски език са творби на Владислав Татаркевич - „За щастието” (1986), Роман Ингарден – „Човекът” (2003), Лешек Колаковси – „Основни направления на марксизма” (2006), отец Юзеф Тишнер „Философия на драмата” (2008). Превела е и „Приказки от полски писатели” (2009) и текстовете в албума „Полският плакат&сцената”.
