Петър ПЛАМЕНОВ

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Ако за Първото и най-голямо чудо на света се приемат безапелационно египетските пирамиди, то най голямото чудо на езиковедската наука е разчитането на Розетския камък.  Пирамидите учудвали древните: “Планини от камък, поставени върху планини от камък”, пише Филон. “Поради местоположението си пирамидите поглъщат своята сянка, така че не я виждаме”, казва Хигин, а по-късно факта потвърждава и Касиодор. “Безполезна суета на фараоните, която струвала невъобразима сума пари”, отсъжда Плиний, а Гьоте възкликнал: “Най-смайващата архитектонична идея, която не може да бъде победена!”, то Розетския камък е загадка, която се оказва ключ към цяла една цивилизация, която не би могла да бъде оценена правилно без този изумителен артефакт.

  

Неповторимият епиграфски паметник е намерен през 1799 г. при разкопките на древната крепост Ар-Рашид в Египет. Неочаквано за екипа на около седем километра от малкия египетски град Розета, на западния ръкав на делтата на река Нил, откъдето идва и името на находката, се открива многоезична стела. Камъкът представлява плосък черен къс базалт  с размери 118 х 77 х 30 сантиметра и тежест около 750 кг. На него са издялани три еднакви по смисъл текста, на два езика - два от текстовете са на древноегипетски (със староегипетски йероглифи и с демотично писмо), а третият е на старогръцки. Оказва се, че текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 пр.н.е. към монарха Птолемей V Епифан от египетски жреци на Митра. По това време създаването на многоезични стели не е било рядка практика, но Розетския камък дава възможност за сравняване на писмените ситеми, а разшифроването става възможно заради повтарящото се еднакво изписване на името на Птолемей V, а и защото се е оказал добре съхранен.


Жан-Франсоа Шамполион

Розетският камък е открит от французина Пиер Франсоа Бушар на 2 август. Той незабавно го изпраща в Кайро – в открития от Наполеон Институт за Египет. През 1801 г. французите претърпяват поражение от англичаните в Африка и са принудени да им предадат камъка, заедно с други ценни културни артефакти. От 1802 г. до днес Розетският камък може да се види в Британския музей. С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават няколко изявени езиковеди и археолози - французинът Силвестър де Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Юнг и французинът Жан-Франсоа Шамполион. Именно той на 27 септември 1822 година в италианското градче Торино, в следствие на съревнование, спечелва баса и постига успех като схваща кода на Розетския камък. Шампольон използва логически дедуктивен метод, който става ключов за разбирането на египетски текстове. Помага му и отличното познаване на древните езици и по-специално на коптския език като той извежда староегипетския от семейството на коптските езици. Французинът счита, че пиктограмите са били използвани и като разговорен език, а не само като символи.

По времето на Рим и Гърция, Египет вече има повече от 3000 години културна история. Римляните и особено гърците са се отнасяли към Египет със смесени чувства: от една страна с презрение към варварството, а от друга с удивление пред чудесата, архитектурата и цивилизацията им. Почти всички големи антични историци от Херодот насам изказват своето преклонение към мъдростта на тази безмерно древна страна. Египетските обелиски са били почитани и често пренасяни и издигани в Рим като символ на властта и нейния божествен аспект. Дори днес в Рим могат да се видят цели 13 обелиска, докато в самия Египет са останали не повече от четири.



Класическите автори смятат, че писмеността е създадена в Египет, но дори и те не са можели да четат самите йероглифи. Приемали както свидетелства историкът Диодор, че отделните знаци нямат фонетично значение, а по-скоро представят идеи, например рисунката на орел изобразява нещо случващо се бързо, докато тази на крокодила указва някакво премеждие.
 
Най-известният от първите лингвисти, които се опитват да разчетат йероглифите е Атанасиус Кирчер. В средата на 17 век той е бил всепризнат римски капацитет в областта на Древен Египет.
През 1666 година бил натоварен с публикуването на надписа от обелиска, намиращ се на римския площад "Пиаца де ла Минерва". Обелискът е издигнат по заповед на Папа Александър 7, а основата е проект на знаменития бароков скулптор и архитект Джовани Лоренцо Бернини. Кирчер смогва да разтълкува картуша (малък овал обграждащ група йероглифи) както следва:



"Защитата на Озирис срещу насилието на Тифо - трябва да бъде почетено с правилни ритуали и церемонии с жертвоприношения като обръщение към гениите на тройният свят с цел да се постигне задоволство от процъфтяването обичайно давано от Нил срещу врага Тифо". Съвременото всеприето четене на картуша е просто името на фараона Псамтик (Псаметихус), написано фонетично.

Значението на откритието на Розетския камък и неговото разчитане се оказва почти неизмеримо. Тъй като старогръцкият език, културния език на античността е бил добре изучен от лингвистите, съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи в текстовете. По този начин  египтолозите успяват да разкрият писмения код на целия староегипетски език и по този начин да се разгадае смисъла на стотици надписи и да се изведат от сянката на хипотезите множество детайли от тази тайнствена цивилизация.