Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Когато заминавал за обсадата на непревзимаемите стени на Илион, построени от самите богове, Одисей подарил в знак на съпружеска любов и дълбока преданост пръстен с тюркоаз на Пенелопа и тя го чакала цели двадесет години.

Тюркоазът, който пък получил в знак на нейната вярност, донесъл на хитроумния и леконог грък не само постоянство в чувствата, победата над Троя с находчивостта на данайския дар – гибелния дървен Кон, дързост и закрила в битките, но и късмет в бягството от острова на Феаките, спасение от небезопасното ложе на богинята Калипсо и губителната съблазън на сладкогласните сирени...
 

Тюркоазът е сред първите камъни споменати в човешката история, непрозрачен или полупрозрачен с восъчен до опалов отблясък /твърдост 6 по скалата на Мос/. Ценен заради удивителната красота на характерния си рядък ясно син цвят. Колористичните нюанси зависят от включванията в литотекстурата на мед, желязо или хром, който причиняват вариациите от небесно синьо, през множеството синьо-зелени оттенъци, до морско или плътно почти маслено зелено. 

 Названието сочи произхода /от Турция/ - камъкът е донесен в Европа от Малоазийски търговци и пътешественици. Поетите го наричат “небесен камък”, а ацтеките вярват, че това са сълзите на Бога, които се ронят от небето. Заедно с другите скъпоценни камъни в син цвят - сапфир, лазурит и топаз е под управлението на големите богини-майки в Египет на Изида, а в Гърия на Афродита Киприда, в Рим на Венера – скъпоценност-амулет в помощ на сърдечните дела. Разпространен освен по делтата на Нил, Мексико и из земите на Средна Азия, където обработката му датира отпреди 6000 години. Персите го назовават “фируза”, от арабското “фирузадж” - “камък, даряващ победата” – ето защо войните го носят пришит към дрехите или инкрустиран по дръжките на сабите или върху лицата на щитовете.

За най-ценен се счита небесно синият тюркоаз, произхождащ от Иран - поради чистота на баграта и бистрия блясък, без каквито и да е било „паяжини” - черни или кафяви включвания. А най-древното познато в историята находище е близо до град Нишапур, именно на тази разновидност, твърде прочута и скъпа като „Персийски Тюркоаз”. Дрогоценият лазурен тюркоаз е определян като „млад”, „утринен”, „раждащ се”. Подходящ за дръзки личности склонни на рискове и мигновени решения. Светлосиният като най-благороден и свързан с изобилието, богатството и силата с властта; с авторитета, достолепието и справедливостта е носен от императори, султани, царе и пълководци като Александър Македонски, Алкивиад, Адриан, Харун ал Рашид, Баязид. Обичан е и от философите и поетите, защото е покровител на вдъхновението и пророческите сънища, гаданията и въвлечеността в божието откровение, някои мистици го пиели стрит на прах, за да постигнат прозрение, а ренесансовите художници правели от него бои за картините си. Лазурът на тюркоаза дарява умение на предводител, открива подходящите посоки, спомага дипломатичността в преговорите и потушава споровете. Зеленият нюанс на камъка, наречен "тих" или „мъдър”, е по-сдържан, предназначен за личности надмогнали страстите, постигнали своите цели.

Това е камък на установяването, утехата и вътрешния мир, подходящ в старостта. Казват, че тюркоазът губи цвят или се напуква, когато притежателят му заболява или го грози беда, а засиява от блясък при настъпваща сполука. Носен, отнема тъгата и събужда изгубената радост, осен това привлича истинските приятели по сърце и разкрива смисъла на нещата.

Тюркоазът извиква в душата небесната любов и привлича Божията милост, като земна изява на неизгарящия пламък на обичта, от който се породил всемирът. Едно старинно персийско предание твърди, че костите на хора, преживели истинска любов, се превръщат в тюркоаз. Самото небе се свеждало над влюбените в знак, че никога не може да се изгуби скъпоценността на обичта. Християнската традиция припознава в тюркоаза смирението и благословението на Дева Мария както и обещанието за райската безметежност и възкресение, превръща го в белег на най-чистата любов – майчината нежност.

Тюркоазът винаги е бил знак за преодоляването на страха от свободата, от любовта, дори от смъртта, защото е надарен с безгрижието на онази синева, която не помни страданието. Пенелопа, докато чака Одисей с търпението на своята вярност, вплита денем в килима страховете и отчаянието си, а нощем ги разплита в свободата на своята надежда, говорят, че упорството й се засилвало от тюркоаза на покровителстваният от Атина гръцки войн.