У нас се лее възмущение от т. нар. либерална демокрация. Смятат я за някакво зло, джендъри, гей бракове, фашизъм. Най-сериозно фенове на „Възраждане”, МЕЧ, „Величие” пускат из социалните мрежи фотоколажи и мемета, в които под знамето на ЕС се подава пречупен кръст. Съвпада с руската пропагандна измислица, че лидерите на ЕС били преки наследници на фашистките лидери. И т. н. – демокрацията е фашизъм, путинският режим е идеал.

Режимът на Тодор Живков, който управлява 33 години еднолично, се представя като някакъв рай. Европейският съюз с неговата система да взима решения с консенсус с едногодишни обсъждания на бюджет и др., и право на вето, се смята за нещо порочно. И по света в последните години има недоволство от демократичните системи, но чак до абсурди като у нас не се е чуло и видяло.

В този шум дали някой още си спомня какво е демокрация и какво либерална демокрация? Второто е като продължение и конкретизиране на основите на демокрацията – свобода, равенство, изборност, мандатност, права.

Какво показва един бърз поглед върху

няколко основни принципа на либералната демокрация и тяхното положение у нас:

Свобода на словото, независими медии, които критикуват властта и са неин коректив.

Досадно е да се дават примери с мястото на България по свобода на словото – тя беше изпаднала до 113-о място в класацията на Репортери без граници, качи се нагоре, когато Борисов слезе от властта, сега тръгна отново надолу при задкулисното управление на Борисов-Пеевски. То всъщност е съвсем явно, не е и задкулисно вече. И тази класация не обхваща всичко за медиите у нас, кой как ги притежава и с какви лостове ги контролира.

Не отразява например, че у нас купуват телевизии, за да ги закрият (BiT). Не отразява, че и журналистите тук и там (любеновци, цветанки, василевци и др.) са избрали да са обслужващи, като критичният им патос е насочен срещу опозицията, а не срещу управляващите.

Пъдене на журналисти, отнемане на акредитации и уволнения са дребни подробности пред този хор от харалани и харизани, както го наричат.

Независима съдебна власт – прокуратура, съд

В България главният прокурор е „ти си го избра“

Злоупотребите с правосъдие са всекидневие, прокуратурата е бухалка. Силните на власт използват прокуратурата за рекет върху предприемачи и политици.

Хазартният бос Божков дава данни за платени подкупи (записки, есемеси, бордера, свидетели), но не е надежден свидетел, било дума срещу дума, засегнатите лица (Горанов, Борисов, Менда Стоянова) са невинни, безусловно оправдани от прокуратурата.

На делото за шумна афера с Пепи Еврото свидетелка дава показания как 5 кг от прибрано от полиция и прокуратура злато били отделени за тоговашния главен прокурор – още няма арестувани по тези показания. А те се потвърждават и от други, злато е отнето от собствениците.

Облагодетелствана от обществени поръчки активистка на ГЕРБ обвинява кмета на Варна и той е в затвора, без никаква сериозна причина да го държат там – не пречи на разследването, дори да има нещо, могат да го отстранят от кметска длъжност. По им е добре да го държат така и да проточват разследване. По правосъдие може да се сравняваме с Турция, където стотици кметове и общинари на опозицията са в затвора.

Равенство пред закона

В България е създадена култура на безнаказаност – „Мишо Бирата ми се обади сега пак…“. Обществото свикна над избрани да се поставя чадър и да не ги разследват за престъпления. Приема го за нещо нормално и справедливо, щом се отнася до техния избраник. „Лъжат, снимките с пачки и кюлчета са фалшификат“. „Една Мата Хари ги ге е внесла да ги снима в спалнята ми“.

Или например пред очите на всички

с участие на прокуратура, БНБ, медии и политици, събарят банка

и оглозгват активите й на безценица (КТБ). Знае се кой е най-облагодетелстван, кои медии как са участвали, кои са взели кредити без да ги върнат. Какви акции направи прокуратурата, за да предизвика паника и опашки пред банката. След това хвърлят прах в очите с обвиняеми от банката, а дори не разпитват основни играчи в аферата. В страна с либерална демокрация за тази афера от 2014 г. отдавна щеше да има осъдени.

Или аферата с парите от магистрала „Хемус“, платени в аванс, теглени в брой 60 млн. за раздаване на когото трябва. Прокурорът, докарал до съда аферата, е отстранен, обвинителния акт е хвърлен в коша, сигналът до КПК – също.

Роднини на висшестоящи се измъкват от закона. И не само – престъпници вършат престъпления, полицията ги прикрива, не ги търси (от Таки-маки до дребни дилъри и пътни полицаи). Всеки подобен случай в страна с либерална демокрация ще се превърне в обществен скандал.

Върховенство на закона и правова държава

Има решения на две съдилища за мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор, той продължава да е на поста. Специалният прокурор отказва да го разследва по данни за престъпления, отказва да получи документи, отказва публичност на данните, въпреки решения на съда. И т. н.

Неспазването на закони и правила е повсеместно, то е част от манталитета на българина. Но това не е оправдание за правораздавателните институции.

„Няма закони“ възмущава се средният (неграмотен) българин. Всъщност няма правоприлагане.

Държавата е толкова либерална, че

МВР издава паспорти с чужди имена на престъпници

и на чужденци, които се укриват от закона в своите страни. Съдилища променят ЕГН-та на когото трябва без основания (пример Мартин Божанов-Нотариуса). Също както действа ДС по времето на комунизма, институциите на властта вършат беззакония.

Ако изредим принципите на либералната демокрация – права на личността (на информация, личен живот, частна собственост, право на придвижване, равенство, образование, справедлив процес и др.), свободи (на словото, източници на информация, политическа, академична и религиозна свобода, критични медии, коректив на властта), равенство през закона и независимо правосъдие, равенство на възможностите и т. н. – всички тези принципи у нас са подменени, осакатени и извратени. И като резултат недоволството се насочва към либералната демокрация, а не към нейните разрушители.