Патриарх Даниил понесе един от първите си сериозни удари от ЦРУ във войната на американското разузнаване срещу българското православие с безпочвените обвинения, че е бил свидетел на убийство и мъчения на друг свещенник преди 20 години, отправени отархимандрит Дионисий.
Последният носи всички онези белези на идеалната цел за вербуване на всяко разузнаване. През годините много бивши агенти на ЦРУ излязоха със своите спомени, в които се вижда точно как работи вербуването на агенти. Избират се хора със слаб характер, по-скоро ниско интелигентни, но с безкрайно самомнение и самочувствие, които винаги се чувстват “недооценени” от собствения им народ, общество, държава.
Те мислят, че са достойни да управляват държавата, планетата, вселената дори, но “лошите” не им дават шанс. Затова такива хора не се нуждаят дори от пари – предават родината си от злоба, от завист, от нихилизъм.
Обвиненията на Дионисий към патриарха са недоказуеми, но доказателството тук въобще не е цел. Цел са инсинуации, създаване на внушения, на съмнения, разочарование сред хората. Според архимандрит Дионисии патриархът бил поклонник на стария стил и съответно на руската църква, духът ми произтичал от Държавна сигурност, а най-тежкото обвинение – присъствал бил на 14 часови мъчения преди убийството на свещенник.
И зад всичко това се виждало сянката на Русия: “Влиянието на Русия е по-силно, отколкото влиянието на СССР в миналото, особено в последните 35 години. “
Какъв обаче е профилът на Дионисий и на покровителите му, сред които е и пловдивският митрополит Николай? По описанията на техни църковни колеги, но и на миряни, Дионисий има слонност към показност, арогантност, контешко поведение, издигане на парите в култ. Такова поведение няма как да отговаря на работата му в Българската православна църква. Зад гърба му стоят Николай Пловдивски, Галактион Старозагорски и митрополит Антоний, които са отсъствали от заседанията на синода, на които е трябвало да се реши съдбата на Дионисий, защото последният е бил обвиняем за неканоничните си служения и за уронване престижа на църквата.
Менторът му митрополит Николай има същото поведение – любов към лукса и парите.
Оплаква се, че го атакуват агенти на ДС, уж е щял да продава скъпия си часовник Ролекс за благотворителност, но всъщност според медиите “Пловдивската Митрополия не дарява за вярващите нито една стотинка или филийка хляб. Митрополията не извършва дори минимална милосърдна дейност, а тя, заедно с евангелската и мисионерската дейности, са основни задължения на Църквата.”
Ако някой си мисли, че това са просто някакви грешни хора неподходящи за своя пост, дълбоко се лъже. Институцията има механизми да се разправи с всеки, който вреди. Ако ги бори по синоди безуспешно, означава, че тези хора имат сериозен гръб. И той не е сред вярващите, а в посолството.
Напоследък излязоха достатъчно данни на сериозни анализатори за борбата на ЦРУ с православието като цяло. Константинополският патриарх, който работи тясно с американците, се опитва всячески да разцепва православния свят, да докара като униати под властта на папата различните православни църкви.
Хора прости, но алчни и със самочувствие като споменатите по-горе са идеалните агенти – те могат да работят и без заплащане. Да предават Родината и Вярата си и без пари – от злоба, тщестлавие, наранени прекомерни амбиции. За пореден път виждаме такива хора, чийто репертоар с ДС и Русия определено показва, че са поредните форматирани на предателския конвейр, който е част от борбата на англосаксонския свят срещу Русия.
Същият репертоар като на Соломон Паси, Христо Грозев или който и да е бил друг агент на англичаните или на американците – хора долни, с прекомерни амбиции, които не са задоволени и затова са готови да унищожават, превърнали са се в нихилисти, които работят да съсипят собствената си родина.
В една нормална и независима страна архимандрит Дионисий трябваше да е разпитан вече от контраразузнаването, за да се установи за кого точно работи. След това да е осъден за шпионаж и диверсия срещу България и Българската православна църква."
Автор: Атанас Панчев
