Във връзка с поредния, вече не помня кой по ред, опит на условна „синята София“ да си разчисти сметките със свети Александър Невски, а в негово лице с освободителите (на ред е паметникът на Цар Александър Втори?) и ненавистната в дадения момент (при текущото геополитическо разположение) Русия, ще си позволя да кажа няколко думи за нелепостите на „аргументите“, изтъквани в полза на замяната на името на благоверния княз в названието на софийския площад.
Не считам, че имам право да се задълбочавам в нравствената страна на въпроса, възможно именно затова, че един от предците ми, тогава — 23-годишен поручик от Руската императорска армия, е бил участник в Руско-турската война 1877-1878 г., три пъти награждаван за храброст при щурма и превземането на Плевен и за Шипка-Шейново. Уверена съм, че нашите героични предци, изпълняващи своя християнски дълг, не биха почнали да упрекват в неблагодарност „синята София“, която, мислейки, че досажда на Кремъл, в действителност оскърбява паметта на своите предци, дали името на площада и на храма. И, тъкмо, паметта на „своя“ (етнически) светец – митрополита Московски Киприан, но за това малко по-нататък.
И така, първи „аргумент“ – Св. Александър Невский не е български светец.
В такъв случай как да бъде с площада на св. Неделя – Кириаки Никомидийска? Та нали Неделя – това е народен превод на гръцкото име, означаващо Господня (на Господа), Ден Господен, тоест възкресният ден. И защо катедралният храм на Софийската митрополия носи името на гръцка светица? Е да, гръцка – това все-пак не е руска. Между другото. Главен храм на Руската империя преди революцията е бил величественият Исаакиевски събор, посветен на преп. Исаакий Далматски, също като че ли не руски светец, и не на „игумена на цялата Рус“ преп. Сергий Радонежский. Но възмущения по този повод историята не знае.
Втори „аргумент“: светият княз е разгромявал немците и шведите (сегашни съюзници на България по НАТО!) и е ходил в татаро-монголската Орда, на която тогава руските князе са плащали дан.
Рус в онова време е преживявала период на раздробеност, слабост, и във всеки миг е могла да бъде унищожена от монголската империя, притежаваща огромна военна мощ. За да съхрани страната и да опази своя народ, да го избави от плащането на „кръвен данък“, на княз Александър му е било необходимо да прояви истинно християнско смирение. Ордата не е посягала на православната вяра, нещо повече, благодарение на грижите на княза през 1261 година в столицата на Златната орда Сарай е била учредена Сарайската руска православна епархия (територия от Сарай нагоре по течението на Волга и Дон). Подчиненото от Ордата положение се е наложило да се търпи до мига, когато Рус не се е сплотила и не се е освободила при правнука на св. Александър Невски – св. княз Дмитрий Донски. Но това е станало възможно само благодарение на мисията, която е изпълнил в свое време св. Александър Невски, като е защитил Рус от разгром от монголите и от покатоличване от Запада.
Трети „аргумент“, най-абсурдният: в Ордата Александър Невски е приел ислям.
Във времената на Александър Невски Златната орда е била в основната своя маса езическа, в нея са се придържали към закони на Яса на Чингис-хан. Мюсюлманска Ордата е станала в XIV век. В качеството на „доказателство“ за прехода в мюсюлманство на княз Александър условната „синя София“ всеки път привежда така наречения „шлем на Александър Невски“, на който с арабско везмо е издълбан аят от Корана. Става дума за съхранявания в Оръжейната палата на Московския Кремъл (инвентарен номер 4411) воинско покривало за глава, до средата на 19 век считан за шлем на Александър Невски. Експертизата, обаче, е показала, че шлемът е бил изкован и украсен с надпис в XVI век в Турция и е бил доставен в Русия с посланически дарове. А век по-късно шлема е украсил с християнски ликове оръжейният майстор Никита Давидов. В XX век това вече е широко известен факт. Такива шлемове от Изтока са докарвали немалко. И подобни надписи има на много от тях.
През 1263 година, връщайки се от Ордата, където той се е опитвал да смекчи гнева на монголите към въстанията в руските градове (Владимир, Суздал, Ростов, Ярославъл и други), княз Александър Невски силно е изнемогнал (има предположение, че в Ордата, него, както и неговия отец Ярослав, са го отровили) и тежко заболял във Фьодоровския монастир на Городец, където е приел Велика схима и отишъл при Господа на 14 ноември по стар стил. Невъзможно е да си представим, че във Велика схима в XIII век, че и сега, са постригвали човек, в чиято вярност към православието е можело дори малко да се съмняват. И че митрополит Киевски Кирил III е могъл да назове такъв човек „слънце на земята Руска“.
Първото откриване и освидетелстване на мощите на светия княз се е състояло след Куликовската битка в 1381 г., при митрополит Московски Киприан (Цамблак), който е повелил от тогава да наричат Александър Невски "блажен". Точно тогава е било учинено неговото монастирско църковно празнуване, създадени са канон и първите икони. Към лика на светиите благоверният княз Александър Невски е бил причислен през 1547 година на Събора на Руската Православна Църква като нов чудотворец.
Най-крупните руски историци Н.М. Карамзин, Н.И. Костомаров, С.М. Соловьов са отделили голямо внимание на личността на княза и са въздали дължимото на неговата деятелност, отбелязвайки мъдрата политика към Ордата и православния дух на неговото княжествуване.
И накрая два въпроса (риторически, разбира се) към колективната „синя София“: могли ли са потомците на човек, предал своята православна вяра, да станат светии: син (св. Даниил Московский) и правнук (св. Дмитрий Донски)? А нали и майката (Феодосия, в монашество – Ефросиния) и брат (Фьодор) на княз Александър също са причислени към лика на светиите.
Могъл ли е Великият княз Александър Ярославич Невски, Рюрикович, пряк потомък на Владимир Мономах, внук на княз Всеволод Болшое гнездо и на княз Мстислав Удалой, правнук на Юрий Дългоруки и на свети Мстислав Храбри, потомък на свети Мстислав Велики и на блажения Ростислав Смоленски, да предаде православието и да приеме ислям?! Така могат да мислят само хора, за които вярата нищо не значи, само „ивановци, родство не помнещи“, хора-ветропоказатели на политическа конюнктура.
