"България няма да успее да изпълни инфлационния критерий за влизане в еврозоната до юни, което означава, че официално няма да успеем да въведем еврото от 1 януари", заяви управителят на БНБ Димитър Радев.
Той участва в международната конференция за еврозоната, организирана от Асоциацията на банките в България, Българска CFA асоциация и Асоциацията на почетните консули в България.
На нея бяха обсъдени политическите, икономическите, стратегическите и финансовите аспекти от бъдещото ни приемане в еврозоната.
В нея взеха участие още служебният министър на икономиката Петко Николов, бившият вицепремиер Николай Василев, председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на “Пощенска банка” Петя Димитрова, бившият канцлер на Австрия Волфганг Шусел, както и европейски експремиери и министри на финансите.
Според данните на БНБ инфлацията вероятно ще остане по-висока от изискваната за приемане на еврото. Забавянето на пълната интеграция на страната в еврозоната има цена и тя непрекъснато се увеличава, като мащабът на загубите в пропуснати ползи се измерва в милиарди, посочи гуверньорът на БНБ.
Според него основни причини за забавянето са политическата нестабилност и недостатъчното желание на изпълнителната власт да финализира процеса.
Радев заяви, че България трябва възможно най-скоро да се присъедини към еврозоната и изказа оптимизъм, че това може да се случи догодина, но няма да е на 1 януари.
До края на 2024-а банковата система ще е готова за еврото, но не и държавната администрация и местната власт. Те трябва да изпълнят технически изискванията и да се постига фискална консолидация, както и бързо за се приеме Законът за въвеждане на еврото.
Има и редица информационни и счетоводни системи, които са под контрола на изпълнителната власт и общините, които трябва да се адаптират за работа в еврозоната.
Радев очерта четири групи от условия в компетенцията на изпълнителната власт за еврото - небанковия финансов сектор, несъстоятелността, държавните предприятия и мерките срещу изпирането на пари.
Приключен е процесът по подготовка на българските евромонети и се преминава към тестово отсичане на 8 милиона броя. Общото количество банкноти и монети, които са необходими, тежи 12 300 тона.
Подготвя се и кампания за предотвратяване на злоупотреби, която ще се казва “Честен търговец”, заяви икономическият министър Петко Николов.
Комисията за защита на потребителите ще насърчава коректния бизнес с такъв стикер върху обектите.
Сред ползите за България от еврото Николов посочи повишаването на кредитния рейтинг и възможността за финансиране с по-ниски лихви. Единната валута ще намали и трансакциите и разходите за бизнеса, което ще подпомогне износа, ще има положителен ефект върху чуждестранните инвестиции, както и съпоставимост на цените и заплатите с европейските, каза министърът.
Той обеща мерки за защита на потребителите, като изисквания за правилно преизчисляване на цените в евро, двойното им обозначаване за 12 месеца след датата на въвеждане на европейската валута.
Най-готови за влизането в еврозоната от 1 януари догодина са банките, заяви председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова. В процеса на присъединяването голямата тежест идвала именно при банките - според изчисления те ще похарчат над 300 млн. лева.
Бившият канцлер на Австрия Волфганг Шусел подчерта, че е важно хората да бъдат добре информирани за предимствата на еврото. Опитът на Австрия показвал, че била нужна подготовка от една година, за да се стигне до доверие в обществото.
Бившият премиер на Малта Джоузеф Мускат също подчерта важността на широка информационна кампания. По думите му се подценявало нивото на стабилност, което еврото можело да донесе на една по-малка държава.
Експремиерът на Румъния Адриан Нъстасе каза, че еврозоната е мечта от години за страната му, но тя се е отдалечила. Преди 20 г. Румъния не е покривала един критерий, а сега са станали три. Според него страната ни е по-напреднала в процеса на приемане на еврото благодарение на валутния борд.
Бившият гръцки финансов министър Джордж Заняс подчерта като най-голяма полза това, че еврозоната има най-добрите правила за управление.
Международният форум събра в една зала десетки европейски бивши премиери, финансови министри и
водещи наши политици.
Кипърският му колега Михалис Сарис допълни, че трябва да гледаме в дългосрочен план дали са осигурени професионалисти, които да стимулират растежа, дали младите хора са достатъчно добре осведомени.
Според бившия вицепремиер Николай Василев България има шанс да бъде приета в еврозоната от 1 януари 2025 г. Но за това трябвало политическа воля и да бъдем извадени от сивия списък за пране на пари на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force.
Нямам съмнения, че България ще стане част от Шенген и по суша до края на годината. Кайно време е да станете пълноправен член на ЕС – това включва Шенгенското пространство и еврозоната. Това казва пред Euronews Bulgaria бившият премиер на Австрия Волфганг Шусел. Преди години той работи активно за приемането на България и Румъния в ЕС.
Шусел посочва, че когато изпълним критериите за еврозоната, страната ни бързо ще въведе единната валута, но в обществото трябва да се търси консенсус в социалните партньори, бизнеса и политиците.
Бившият канцлер припомня, че в Австрия е бил приет закон, който да регулира спекулациите, за да няма съмнения у хората в преходния период между двете валути.
