Приемането на Националната здравна карта ще сложи ред в системата, а болните ще усетят промяната, когато всички загърбим търгашеството и по-често си припомняме в какво сме се клели, категоричен е директорът на „Света Екатерина“
– Проф. Начев, много експерти твърдят, че ни предстои ако не тежка, то поне трудна година в здравеопазването. Вие какво очаквате от 2016 г. и реформата, която предстои, ще успее ли да подреди сектора?
– Видял съм толкова трудни години, че тези предсказания изобщо не ме стряскат. Очаквам обаче да се случи това, което се обещава – да влезе в сила Националната здравна карта и тя да е със задължителен характер, НЗОК да започне да сключва договор с лечебни заведения само според необходимостта от конкретна медицинска услуга, а не задължително с всички болници, да се направи методика, която да гарантира, че касата ще сключва договор само с най-добрите болници. Очаквам да се подобри контролът върху дейността на лекарите или иначе казано, някой най-после да се следи за качеството на медицинската дейност. НЗОК да бъде много по-стриктна в този контрол, но с помощта на научните дружества, които имат капацитета да измерят резултат, а не с брой хоспитализации, запетайките в документите и т.н. Очаквам още да бъде изработена нова методика за остойностяване на медицинските услуги в болничната помощ, която ще позволи да се плаща според качеството, а не на парче. Това означава, че ако една болница разполага със свръхмодерна апаратура, подготвени кадри и резултатите от лечението са добри, то стойността на клиничните пътеки, по която има сключени договори с касата, ще се умножава по определен коефициент. Ако всичко това стане факт, мисля че към края на 2016 година и особено през 2017 г. хората ще усетят разликата. И то в положителна посока – отношението към пациентите ще е по-добро и лечението ще е с по-високо качество.
– Обаче не липсват критици за Националната здравна карта, дори частните и общинските болници вече атакуваха пред ВАС методиката за изработване на областните карти. Как ще убедите колегите си, че това е стъпка в правилната посока?
– Не искам никого да убеждавам в нищо. Но трябва да погледнем какво става в нормалните страни. Няма държава в света, в която да можеш да откриеш болница навсякъде, къде ти искаш и по вид и специалности, каквито си решиш. Създаването на болници и използването на публичния ресурс е много строго регламентирано и само там, където има нужда се откриват нови лечебни заведения, които имат право да работят с публични средства. Това е пътят да се превърнем в цивилизована държава. В противен случай оставаме в джунглата, не спираме да хленчим, че нищо не се променя. А и трябва да признаем, че никъде няма такъв бизнес, какъвто е здравеопазването у нас в момента. Бизнес, при който още със започването му знаеш, че всичко, което произведеш ще бъде изкупено. И това е 100 % гарантирано. Какъв бизнес е това? Без никакъв риск. При това независимо от качеството – дали чашата е счупена или крива, тя все ще бъде изкупена. В България отваряш болница и знаеш, че касата ще ти плати всичко. Ама дали лекуваш качествено или не – няма значение. Е, няма такъв бизнес! Това не може да продължава безкрайно.
– Казвате, че здравето у нас е бизнес?
– Навсякъде до известна степен е бизнес. Но не и нагло търгашество, в каквото сме го превърнали в България. У нас всичко е пари, а пациентът е подвижна касичка. А лекарят преди всичко се е клел, че ще помага, а не, че ще взима парите на болния. И колкото по-често си припомня Хипократовата клетва, толкова по-бързо пациентът ще усети промяната. Докторът изобщо не трябва да има досег до пари и да се занимава с финансови въпроси. Той трябва да мисли само как да се усъвършенства, за да може да спасява животи.
– Едно от притесненията или внушенията е, че хората ще бъдат закрепостени към лечебните заведения в съответните градове и ще изгубят правото си на избор.
– Това е внушение, което няма нищо общо с истината. Здравната карта е документ, който показва във всеки един регион от каква медицинска услуга има нужда. И според това се преценява колко и кои болници могат да удоволетворят тази нужда. И там, където има свръхпредлагане, касата ще сключва договор само с най-добрите. Не мисля, че частните болници имат основание за притеснение, защото те са нови, добре оборудвани, привлякоха едни от най-добрите кадри. А това ги прави изключително конкурентноспособни и не виждам причина да се страхуват, че няма да отговорят на условията за работа с НЗОК. Това обаче ме навежда на мисълта, че някой има интерес водата да остане мътна, защото в нея най-лесно се лови риба. Ако отидеш в Париж и искаш да откриеш детска болница например, те ти казват не, не може. Няма нужда от такава структура, но ако искате да инвестирате – отидете в Лил, където тази услуга не е развита достатъчно. Ще дам пример и с България – в целия северен район няма нито една кардиохирургия, а в София са цели шест. Да, в Плевен задължително трябва де се отвори такава болница, но в столицата не просто няма нужда от повече, а стигат две или три.
– Но инвеститорът иска да вложи парите си в София, където е най-големият поток от пациенти.
– И защо всички да трябва да идват в София? Ако в Плевен има кардиохирургия, хората от цяла Северна България ще ходят там. Защо трябва да бият 500 километра, когато на 30 или 40 километра ще им бъде предоставена същата по качество услуга. Това именно означава равен достъп до качествена медицинска помощ. Ако ще разкарваме болните за всяко нещо по 500 километра, що за достъп е това? Някой дава ли сметка какво коства на тези хора да стигнат до столицата и колко им струва това?
– Твърдите, че здравната карта не е начин да се спестят пари на системата, а ще я направи по-справедлива и достъпна?
– Да, твърдя го. А и думата спестяване изобщо не е подходяща, когато става дума за здравеопазване. Обикновено, когато се опитаме да спестим нещо, след това го губим тройно, тук в случая губим здраве и живот. Става дума за по-ефективно изразходване на средства. И за по-добри резултати. Защото не става дума просто да оперираме един човек. Ами нали той трябва да бъде проследяван, да му се извършват допълнителни прегледи и изследвания, някой да се грижи за него. За всяко нещо ли ще бие път до София. И понеже в повечето случаи пациентът не го прави, ефектът от свръхмодерната операция, която му е била направена, не е очакваният. И не е довел до неговото пълноценно възстановяване и връщане на работа например. Затова казвам, че в момента у нас няма контрол върху качеството, тоест върху резултата от здравната услуга. Има контрол само на документацията.
– Един от проблемите в сектора сякаш е вътре в него или по-скоро в обединението на отделните участници върху няколко основни приоритета. Защо консенсусът се оказва толкова труден?
– Няма как всички да са на едно мнение, защото има много и различни финансови интереси. И някои се страхуват те да не бъдат нарушени. Но е крайно време да бъдат нарушени, защото тези финансови интереси не са в полза на хората, на болните. Това е и основната цел на Първата национална конференция „Власт, лекари и пациенти – заедно в реформата“, организирана от Института за стратегии и анализи, която ще се проведе на 1 декември в хотел „Радисън“ в столицата – публично да се обсъдят най-важните стъпки, които трябва да се предприемат в сектора и да се намери общото решение. За се обедини около това, което ще направи здравеопазването ни по-добро. Именно това е и целта на меморандума, който ще бъде подписан по време на форума. Това ще е един национален здравен договор, в който ще бъдат описани няколко постулата, които всички ще трябва да следват, така че в следващите една-две години пациентите и техните близки да усетят промяната и да почустват ефекта от усилията на всички ни.
източник: Епицентър.бг
