Лавината от проблеми в българската енергетика става неудържима. Най-видимото й цифрово изражение са наближаващите 4 милиарда лева загуби на Националната електрическа компания (НЕК) и Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Погрешните политически решения
Красен Станчев от Института за пазарна икономика подчертава, че тези проблеми са резултат от поредица политически решения в миналото: промените в закона за енергетиката и намаляването на цените на електроенергията; решенията за отнемане на лицензите на ЕРП-тата и за предоговаряне на част от дългосрочните договори; кръстосаното субсидиране на заводски централи и топлофикации; разходите на НЕК по проекти като "Цанков камък" и "АЕЦ Белене", и на БЕХ по "Южен поток"; спирането на либерализацията, която по замисъл трябваше да бъде факт още на 1 юли 2007-ма, и учредяването на БЕХ.
Към този списък Станчев добавя два важни според него факта. Дългосрочните договори за т.н. „американски централи" (Марица изток 1 и 3) бяха подписани, за да има алтернатива при затварянето на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй" и „чисти" въглищни централи с местен ресурс. Тези договори са залегнали в две енергийни стратегии и десетина решения на ДКЕВР, т.е. те са неотменими по съдебен път. Отлагането на либерализацията пък е следствие на решенията за изграждане на "Белене" и "Цанков камък", тъй като моделът на „единствения купувач" е нужен на НЕК, за да финансира участието си и плащанията по двата проекта.
Лавина от проблеми
През 2014-та, по думите на Станчев, последствията от тези политически решения се изразиха в намаляване на приходите на ЕРП и ВЕИ, неизкупуване на произведена енергия, но плащане за непроизведената електроенергия от Марица Изток 1 и 3; увеличаване на загубите на НЕК и БЕХ; отмяна от Конституционния съд на незаконосъобразните административните такси за ВЕИ, което доведе до допълнително увеличаване на загубите на НЕК. И не на последно място - съдебни дела срещу НЕК, наказателни процедури срещу България от страна на ЕС и намаляване на кредитния рейтинг на страната, което частично се дължи на състоянието на енергетиката.
Проблемите на АЕЦ Козлодуй също не бяха решени както трябва
Проблемите на АЕЦ "Козлодуй" също не бяха решени както трябва
Към всичко това председателят на Български енергиен форум Иван Хиновски добавя, че през 2014 е продължило натрупването на дефицит и в платежния баланс на Булгаргаз, което затруднява разплащанията му по договорите за доставки на газ. Булгартрансгаз, топлофикациите и ЕРП-тата бяха принудени да работят с орязани инвестиционни и ремонтни програми, а АЕЦ"Козлодуй" не успя да реши важния въпрос за финансирането на програмата за удължаване на ресурса на 5 и 6 блок. Държавата прибързано „зачеркна" ТЕЦ"Варна" заради необходимите 150 млн. евро за модернизацията й, но не изключи възможността да разреши инвестиции от десетки милиарди евро за нови генериращи мощности. Като например прибързаното и в нарушение на българското законодателство подписване на договор за изграждане на 7-ми блок в АЕЦ"Козлодуй".
„Освобождаването" от Южен поток
Хиновски вижда и едно положително събитие през миналата година - провалът на проекта „Южен поток". Преди да се стигне до този провал обаче, според Красен Станчев, проектът се е отразил върху ликвидността на КТБ, чийто "бизнес модел" по думите му е бил обслужване на големи държавни проекти, паркирани там от приятели и политици.
За Хиновски отказът от „Южен поток" е щастлива развръзка за БЕХ и избягване на поредната икономическа катастрофа за българската енергетика. Независимите газови експерти от години твърдят, че истинската диверсификация на газовите доставки за България може да бъде постигната с изграждане на южен коридор. Затова „освобождаването" от „Южен поток" дава много по-добри възможности за българската енергетика, твърди Хиновски.
Проработи ли идеята за енергиен борд?
Двамата експерти се разминават донякъде в оценката си за ефекта от т.н. енергиен борд. Според Иван Хиновски този проект е бил a priori обречен на неуспех поради концептуално сбъркания модел. Струпването на десетки участници в заседанията, всеки защитавайки свои корпоративни интереси, е уморително усилие и е осъдено на провал. А и от юридическа гледна точка е било странно „независимата" ДКЕВР да бъде член на друга комисия, която де факто се оказва „по-старша" от нея.
Според Красен Станчев идеята е проработила в две направления: "Първо, доизясни се донякъде реалното състояние в електроенергетиката и причините за него. Второ, самият акт на създаването на борда даде кураж за смяна на ръководството на ДКЕВР и за вдигане цените на електроенергията с 10%. Тук обаче всичко спря. А трябваше да продължи работата си в две направления: обосноваване на отказа от несъответстващи на закона политики на ДКЕВР и ново увеличаване на цените на електроенергията", казва Станчев и добавя: "Дъното едва ли е достигнато, но за мен е очевидно, че са опитани всички вредни политики в енергетиката и място за маневриране просто няма".
А сега накъде?
Според него три неща са абсолютно належащи: повишаване на цените, либерализация и възстановяване на управлението на закона в отрасъла. Вероятно биха имали смисъл и някои промени в закона за енергетиката - въвеждане на индивидуална отговорност на членовете на ДКВЕР (по подобие на подуправителите на БНБ) и по-ясна формулировка на принципа, че приходите трябва да покриват разходите, както е в цялата икономика.
Достигнато е дъното. Време за маневриране няма, смята Кр. Станчев от Института за пазарна икономика
Достигнато е дъното. Време за маневриране няма", смята Кр. Станчев от Института за пазарна икономика
Аргументът, че повишаването на цените щяло да натовари домакинските бюджети е просто невалиден, смята Станчев. При два пъти по-бедно население в периода 2003-2005 г. цените на електроенергията бе повишена с 45%. Ниските цени освен това субсидират 20-те процента богати домакинства. Зад страха от вдигане на цените преди либерализацията, се крие и чиста макроикономическа необразованост: за последните 10 години инвестициите в енергетиката са 17 млрд. лева (част от тях безсмислени, но вече са направени), а цените са се повишили с 30-на процента, инфлацията - над 42%. При това положение никоя инвестиция не може да се изплати, казва Станчев.
Според Иван Хиновски е налице изтрезняване в политическото ръководство на енергетиката. Въпреки това той не е убеден, че дъното е достигнато и рисковете са осъзнати - популизмът още „броди" в медии и политически партии, табу е темата за ново повишение на цената на тока, критично се бави планирането на радикална програма за реформи и действия. Като належащи стъпки през 2015 г. той посочва преструктуриране на НЕК и „изсветляване" на 4-те групи обособени дейности в него; търсене на решения с дългосрочните договори за изкупуване на енергия от ВЕИ и ТЕЦ-овете в „Марица изток" или облекчаване на условията за частичен износ на енергията, произвеждана от тях; продажби на някои от неоперативните активи на НЕК; одити и „затягане на коланите" във всички енергийни дружества.
Хиновски смята, че евентуалното повишаване на цената на електроенергията трябва да бъде последното действие в случай, че реформата не даде очакваните ефекти. "Крайно време е правителството да разбере, че времето за стандартни действия вече изтече. Планираните одити са необходими и ще дадат важна информация, но те са само преглед на „болния". Налагат се серия спешни оперативни интервенции или с други думи – „шокова" терапия с редица непопулярни мерки", казва Иван Хиновски.