В края на 2013-а, отчитайки поредната "загубена година" за българската икономика, мнозина гледаха с надежда към следващата, а тогавашните управляващи говореха дори за предстоящо "рестартиране на икономиката". Прогнозите на международните институции бяха сходни. Само че 2014 година не потвърди тези очаквания, единодушни са тримата експерти, към които Дойче Веле се обърна за коментар.
Година на застой
Георги Ангелов от Институт „Отворено общество" отчита, че започналото възстановяване на европейската икономика се е отразило и на България - икономическият ръст, който през 2013 година беше към 1%, се ускори до около 1,5% за 2014-а, а безработицата леко намаля, макар нивата ѝ да са все още високи. С други думи, има леко движение в правилната посока, но то е толкова слабо, че трудно може да се усети, а още по-трудно е да се говори за възстановяване или рестартиране. Налице е по-скоро застой в икономиката, който е маскиран от малко по-добрата външна среда и огромните, постоянно растящи дефицити и дългове. На този фон минималното подобрение е по-скоро лоша новина, защото показва, че проблемите са структурни и не се решават с изливане на пари, а и защото през следващите години ще има нужда от политика на икономии, за да се възстанови стабилността.
Въпреки че вероятно статистиката ще отчете положителен прираст на БВП, проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания при БАН определя 2014-а като поредната загубена година - защото отчетеният прираст е следствие от неиновативен растеж, от изстискване на икономиката, казва експертът и посочва редица показатели, които предвещават задълбочаване на кризисната обстановка, но сякаш остават незабелязани от макроикономическото управление. Търговският баланс се влошава с почти една четвърт, преките чуждестранни инвестиции намаляват с около 40%, увеличава се задграничното изтичане на местни инвестиционни ресурси. Парите в обращение нарастват с повече от 15%, което безусловно оказва натиск върху паричния съвет. Нарастват кешовите разплащания и нерегламентираната икономическа дейност, а дефлацията, която е своеобразна спирачка на икономическата дейност, остава непреодоляна.
Икономиката се беше оттласнала от дъното, но политиците я потопиха отново, казва на свой ред икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев, според когото 2014 година е била изключително негативна за България - година на политическа нестабилност, спрени реформи, изпуснат бюджет, дефицитно харчене, банкова криза. А в края на тази кризисна година кредитният ни рейтинг бе намален до категорията "боклук" - такъв рейтинг не сме имали дори в най-тежката рецесия през 2009-2010 година, припомня икономистът.
Политико-икономическият крах, наречен КТБ
Една от причините за понижаването на рейтинга е несъмнено крахът на КТБ, казва Петър Ганев, но добавя, че засега няма никакви катастрофални ефекти от затварянето на банката преди шест месеца.
Георги Ангелов от „Отворено общество" вижда дори положителни отражения: КТБ поддържаше най-високите лихви, а след затварянето ѝ тенденцията на спад на лихвите се ускори. Изплащането на гарантираните влогове има същия ефект. В този смисъл през 2015 година можем да очакваме доста по-ниски лихвени нива, което от своя страна би могло да раздвижи кредитирането - стига, разбира се, да има някаква политическа стабилност, казва Ангелов.
Гарабед Минасян, според когото развитието на КТБ в последните години е христоматиен пример за финансова пирамида, е на друго мнение: според него последствията от случилото се ще се усещат още години наред. Правителството влива незаработени пари на паричния пазар, като провежда фактически монетарна политика при действащ паричен съвет. БНБ не е в състояние да „стерилизира" нарастващата парична маса и така тя носи потенциални рискове за финансовата стабилност. Забелязва се стъписване както при кредитори, така и при кредитополучатели, което затормозява и без това символичната кредитна активност. Все по-популярна става практиката на т.нар. „буркан-банк" с всички произтичащи от това негативни последствия. Срива се отново доверието във възможността на макроикономическия елит да изпълнява съвестно и регулярно своите функции, посочва Минасян.
2015 година: изплуването зависи от реформите
Прогнозите за 2015 година са като цяло предимно песимистични - икономически растеж отново под 1%, стагнация на пазара на труда и инвестициите, високи външни рискове. Естествено има шанс и за положителни изненади, но само при наличие на политическа стабилност и воля за реформи, твърди Георги Ангелов.
По думите му финансовата стабилност неизбежно е приоритет, тъй като при тези нива на дефицити и дългове правителството трябва всекидневно да се доказва пред финансовите пазари, за да запази приемливи нива на лихви по дълга. Само че финансовата стабилност не бива да остава единствен приоритет. Има надежда за раздвижване на някои реформи, като например в образованието и здравеопазването, но е притеснителна практиката, при която отдавна заявени реформи се отлагат в последния момент под натиска на едни или други заинтересовани страни. Ако това се случва всеки път, когато се стигне до някоя по-тежка мярка, реформите няма как да вървят. А без тях ще е трудно да се постигне развитие, посочва Ангелов.
Гарабед Минасян смята, че няма място за оптимизъм. Дълго отлаганите реформи продължават да се прехвърлят в бъдещето. Неприятна е и очертаната от правителството перспектива, при която очакванията за икономически растеж в следващите три години са в рамките на около 1%, тоест - социално-икономическото изоставане на страната продължава с неотслабваща сила.
Сега има поне илюзия за политическа стабилност, но желание за реформи отново не се вижда, отбелязва на свой ред Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Той е оптимист за развитието на истинската икономика в страната, тоест - за конкурентоспособните сектори и компании, които пробиват на чужди пазари и не зависят от държавата. Те могат да бъдат успешни през 2015 година, смята Ганев. Другата икономика обаче - публичните сфери и икономиката, която зависи от държавни пари, в това число и европейски средства, ще си остане проблемна, прогнозира експертът. Като пример той посочва лансираните в последните дни опасни идеи по отношение на пенсионния модел, което - според Ганев, показва, че политиците не са научили урока си. Макар да имаме ново правителство и нов бюджет, страната продължава да изпраща предимно негативни сигнали към чуждите инвеститори. А за да растем, са нужни външни капитали, заключава експертът.
DW