Нови съдии във ВСС или как работи електронното гласуване при избор на магистрати. По темата пред ФАКТИ говори Биляна Гяурова-Вегертседер от Български Институт за правни инициативи (БИПИ).

- Г-жо Гяурова, шестима членове на ВСС от квотата на съдиите „висят“, защото бяха избрани още през лятото на миналата година, но не са встъпили в длъжност. Пред ФАКТИ по темата говори съдия Владимир Вълков. Вие как си обяснявате факта, че близо 130 съдии са гласували от един IP адрес във ВАС? Вотът бе зачетен от ВАС и ВКС, но от Министерството на правосъдието го определиха за нелегитимен…
- Информацията, която беше изнесена от Министерство на правосъдието, е изключително смущаваща, но не и изненадваща. От БИПИ наблюдаваме процеса, който е свързан с е-гласуването в съдебната система, още от самото му въвеждане през 2017 г. и сме призовавали многократно да се направи независим външен одит на системата и той да бъде регулярен. Може би ако това беше реализирано, нямаше да се стигне до сегашната ситуация. Сега е много важно релевантните институции да реагират, а доколкото виждам, на този етап е реагирала само прокуратурата, защото е започнала проверка за компютърно престъпление.

Като минимум във ВСС следва да се обсъди въпросът, но съветът мълчи.

Липсата на реакция в случая също е реакция и мисля, че показва едно безсилие и мълчаливо съгласие с породилите се съмнения относно достоверността и честността на вота от миналата година. Добре би било да се сравнят и отговорите, които бяха дадени от фирмата-разработчик на нашите въпроси през 2017 г. и това, което са дали като информация в хода на делото от миналата година.

- Спазва ли се законовият срок за подмяна на членове. Защо и какво се крие зад това?
- ВСС спази законовия срок и всъщност само представителите на професионалната квота бяха избрани в законовите срокове. Парламентът е този, който не спази срока, а впоследствие с приетите изменения на практика определи нови срокове, включително и за избор от квотата на съдиите, прокурорите и следователите. Така се „разтегна“ поредният мандат. А зад това се крие сериозен риск за демократичното функциониране на редица институции и регулатори в страната, защото мандатността е ключов принцип на доброто управление. Без смяна на хората, които са на ключови позиции в държавата, се нарушава балансът на силите и се размива разделението на властите. Ако тези процеси се задълбочат, се опасявам, че това ще бъде много лош сигнал не само към българското гражданско общество и ЕС, но и към външните ни партньори.

- Прекаленото проточване на мандатите на различни регулатори увеличава ли риска от политическото влияние върху тези органи?
- Както посочих и в отговора на предходния въпрос, рискът е висок и част от него е именно засиленото политическо влияние. То е особено опасно за висшия административен орган на съдебната власт – ВСС, защото той е кадровият орган на системата и ако не е достатъчно безпристрастен и независим, потенциално може да избира магистрати на важните позиции в системата не въз основа на професионализъм и почтеност, а въз основа на неясни политически обвързаности и дори зависимости. През годините сме наблюдавали редица такива случаи и не случайно се говори за отрицателната селекция, която всеки следващ ВСС прави. Дискутираните в момента предложения за промени в Конституцията търсят разрешение именно в посока намаляване на политическото влияние от гледна точка на начина, по който се избират членовете на ВСС. Знаем, че се предлага пълно разделяне на сегашния колективен орган и промяна в съотношението между парламентарна и професионална квота в полза на последната. Отново голямото предизвикателство е да се намери балансът, защото всяка система, когато се капсулира, става самодостатъчна, а това неминуемо се отразява на качеството на работата ѝ.

- Вече имаме избран съдия – в лицето Даниела Талева, който може да разследва главния прокурор. Какво очаквате…
- На този етап нямам сериозни очаквания, защото г-жа Талева все още не е започнала работа по същество. Преди няколко седмици до ВСС беше изпратено писмо от и. ф. „главен прокурор“, заместник-председателя и ръководител на Наказателната колегия на Върховния касационен съд и заместник-председателя и ръководител на Наказателното отделение на Софийски градски съд. В него те поставят въпроси, свързани с цялостната организация на работата на ad hoc прокурора. Доколкото съм проследила нещата до момента не са изслушани всички, защото междувременно ВСС започна да се занимава с бюджета на съдебната власт за следващата година, който беше орязан от МФ и тази тема измести всички останали на заден план. Може да се спекулира дали не се търси нарочно протакане на този процес до приемане на промените в Конституцията на Р България, които ще въведат ново правно положение по отношение разследването на главния прокурор. Мисля, че това ще стане ясно съвсем скоро, защото дискусиите за промените в Конституцията навлизат в същинската си фаза. Отделно от това, всички знаем, че когато човек не иска да направи нещо, винаги ще намери причина …

- Даниела Талева може да изпълнява функциите по разследване на главния прокурор и неговите заместници не повече от две години. Защо се въведе срок?
- Въвеждането на срок е свързано най-вече със желанието за гарантиране на максимална безпристрастност и независимост на ад хок прокурора. Освен това се търси и избягване на положение на извънредност, което би могло да се атакува. На трето място се цели и определена процесуална бързина, но ако производството срещу главния прокурор или негов заместник продължи повече от две години, то няма пречка наказателната колегия на ВКС да определи, а прокурорската колегия на ВСС да назначи друг съдия за прокурор по същия ред.

- Борислав Сарафов бе избран за 20 минути за и. ф. главен прокурор. Новата процедура бе спряна от ВСС, защото Конституционният съд образува дело по искане на отстранения от поста Иван Гешев. Той атакува новите разпоредби в Закона за съдебната власт и НПК, по силата на които бе намалено изискуемото мнозинство за избор и уволнение на шефа на държавното обвинение. КС в какъв срок трябва да се произнесе…
- Конституционният съд не е ограничен от срок за своето произнасяне. В момента ситуацията е много динамична – текат обсъждания в парламентарната Комисия по конституционни въпроси, следващият месец предстои същинското първо гласуване на предложените промени в Конституцията на Р България. Всичко това би могло да доведе до сериозно разместване на пластовете в системата и до пренареждане на картите в нея. Предполагам, че Конституционният съд също следи развитието на събитията, още повече че част от предложените промени се отнасят и до него – имам предвид предложението за въвеждане на индивидуална конституционна жалба. И това донякъде обуславя и факта, че все още няма произнасяне по жалбата на г-н Гешев. Друг е въпросът дали следва да се процедира по този начин и доколко така КС индиректно не повлиява на процеси, които са извън обхвата на конкретната жалба.

- Иван Гешев бе освободен с лекота, която какво показа на редовите прокурори…
- Лекотата, с която бе освободен г-н Гешев, доведе до смразяващ ефект сред редовите прокурори. Не само те, но и цялото общество видяха, че институцията главен прокурор, за която се казваше, че е над всичко, може много лесно да бъде орязана. И не трябва да се залъгваме, че това е резултат на преживян катарзис от страна на ВСС. Ако беше така, г-н Гешев на първо място изобщо нямаше да бъде единствен кандидат за главен прокурор, камо ли да бъде избран. За съжаление, причините са повече политически, отколкото в полето на съдебната власт и това е големият проблем. Трябва да се води сериозен разговор и за лекотата, с която самата съдебна власт сякаш се оставя да бъде политически овладявана, а и тя като че ли се чувства комфортно в това състояние…