- Г-н Тончев, ще се отразят ли на доверието към ГЕРБ смените на зам.-председателя на НС и шефове на парламентарни комисии заради съмнения в лобизъм и корупция?
- Това е линия на ГЕРБ, която лидерът й отдавна показа, че ще поддържа. Мисля, че обстоятелствата налагаха тези решения и Бойко Борисов просто не се поколеба да ги вземе. Посланието е ясно – няма да има компромиси по отношение на тези процеси, които обикновено текат скрити за обществото. Вече е ясно, че прошка няма да има както към хората от ГЕРБ, така и към останалите.

- Председателят на парламента г-жа Цецка Цачева обяви, че ще бъдат преразгледани законите, обявени за лобистки. Дава ли това гаранции, че партията се откъсва от кръговете, в чиято полза са приети тези закони, ако действително са лобистки, и че няма да гласува нови такива?
- Очевидно е, че има течения, които тласкат управляващите в различни посоки, и действително бяха приети закони, които са доста смущаващи. Така че, ако това се направи, мисля, че ще бъдат взети мерки в правилната посока. Иначе има опасност всички усилия, които полага ръководството на партията, да се компрометират.

- Преправянето на законите обаче дава ли гаранции за вътрешния имунитет на ГЕРБ срещу лобизма, или ще е необходимо и занапред опозицията или медиите да сигнализират за приемането на такива закони, които управляващите след това да прегласуват?
- Това е много труден процес. Става дума за политика, интереси и много сериозна борба. В това отношение може да има напредък, става дума не само за управляващите, но и за политическия елит като цяло. Опозицията сигнализира, че ще помогне в това отношение, но зависи най-вече от политическата воля на управляващите.

- Каква е оценката ви за първата година от управлението на ГЕРБ и прогнозата ви за перспективите пред правителството през есента при евентуални нови трудности в икономиката?
- Основният патос, заради който беше избран ГЕРБ, беше именно борбата с организираната престъпност и корупцията и желанието да се въведе ред в страната. Очевидно обаче е и друго - че само това не е достатъчно. Безспорно в сферата на вътрешния ред управлението направи много, но предстоят проблеми за решаване както в икономиката, така и в сферата на международните отношения. Много трудно е да се постави една оценка. В едни сфери тя ще бъде висока, в други ще е ниска. Безспорно е, че решаваща за доверието в кабинета занапред ще бъде именно икономическата ситуация в страната.

- При проблеми в икономическата сфера може ли да се стигне до политическа криза през есента и има ли ГЕРБ алтернатива, ако се провали?
- Политическа криза е силно казано. Ако обаче спадне доверието в кабинета на базата на икономически проблеми, просто възможностите му да взима непопулярни мерки ще се изчерпат и това ще постави управляващите в много трудна ситуация.

- Как виждате бъдещето на опозицията при един негативен сценарий за развитието на ГЕРБ. Успява ли например БСП да извлича дивиденти от грешките на правителството?
- На този етап няма ясно изразена алтернатива на ГЕРБ сред избирателите и насочване на доверието към друга политическа сила. В същото време неодобрението към правителството нараства значително. Неминуемо то ще се прелее в друга посока, но на този етап няма ясно откроена алтернатива на сегашните управляващи.

- Кои групи избиратели изгуби ГЕРБ през първата година на управлението си? Какви са конкретните резултати от вашите изследвания?
- От ГЕРБ се отдръпна бизнесът и хора, свързани с частния сектор. Мисля, че донякъде е нормално. Най-голямото напрежение е именно там, но мисля, че недоволството се разпространява и в други сфери с увеличаването на условностите, които неминуемо ще трябва да преживеем.

- Коя политическа партия би могла да обере това натрупано недоверие в средите на бизнеса и образованите градски слоеве?
- БСП е партията, която се очертава като основен опонент. Как ще се развият занапред нещата обаче, никой не може да каже. Това са процеси, които трябва да узреят, за да видим накъде ще тръгнат нещата.

- Биха ли се доверили разочарованите от ГЕРБ на една евентуална политическа формация, оглавена от президента Георги Първанов, и кои групи българи биха подкрепили един такъв политически субект?
- Мисля, че това е възможно. Президентът се ползва с високо обществено доверие към този момент. Той е един от тримата най-одобрявани български политици редом с Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Така че би могло занапред неговите идеи да се превърнат в политическа платформа, зад която да застанат много хора. Безспорно е, че той ще търси подкрепа не само в левия, а в един по-широк сектор. Той би могъл да очертае една социално-либерална политическа платформа, която да търси доверието на избирателите.

- Започна ли преструктурирането на политическото пространство във връзка с местните и президентските избори, които предстоят в края на 2011 г.?
- И двата вида избор са мажоритарни и те биха могли да очертаят подкрепата към определени партии, но не и да преструктурират политическото пространство. Очаквам мажоритарният елемент в тях да бъде най-важен.

- Какво представяне на ГЕРБ прогнозирате на тези избори, ще има ли в резултатите от тях елемент на оценка за управлението им?
- Ако ГЕРБ успее да подбере добър кандидат, който и мажоритарно да привлече гласове, ще бъдат основният фаворит на президентските избори. Ако обаче сложат неподходяща и непопулярна фигура, победата им при всички случаи няма да бъде сигурна.
Що се отнася до местните избори, на тях традиционно всички се обявяват за победители. Безспорно е, че всички сериозни политически сили ще имат избрани победители, определен брой съветници и ще имат своите представители, които ще се доберат до местната власт.

- Предричате победа на ГЕРБ при подходяща кандидатура. Единственото име, което до момента се спряга, е това на вътрешния министър Цветан Цветанов. Това ли е профилът, който се търси, и има ли партията кадрови капацитет да предложи друга фигура?
- Има, разбира се, и други фигури. Цветан Цветанов е много силен в една област и не знам дали лично за него най-доброто място е да се цели в президентската институция. Но това е вътрешнопартиен въпрос. Освен това в публичното пространство се завъртя името на Кристалина Георгиева, която безспорно е изключително силен кандидат. Възможности и варианти има, но това е въпрос и на политическа конюнктура вътре в самата партия.

- В профилите на тези две кандидатури има ключова разлика. Единият се изявява в сферата на вътрешния ред, а другият на полето на международните отношения. Кой от двата типа личности би получил по-широка подкрепа сред избирателите?
- Това е въпрос на вътрешнопартиен избор. И тези две споменати кандидатури обаче са много силни и ще имат голям шанс за успех.

- Каква е дългосрочната ви прогноза? Може ли да се стигне до предсрочни парламентарни избори, които да нарушат традицията от последните три правителства, които изкараха пълните си мандати?
- Поне засега такава възможност не се очаква. Алтернатива на управлението не се е родила. От това управление се очаква да свърши много неща.

- Как се оценява бавенето на същинските реформи, които правителството на ГЕРБ пое като ангажимент в началото на мандата си?
- Има известни колебания и разочарования в електората, тъй като очакванията бяха големи. Друг е въпросът, че причините за нашето положение за ефекта от икономическата криза се възприемат като привнесени отвън. За това и обяснението им за тези неща не се прехвърля директно към ГЕРБ, а към реформи, които трябва да се случат.


Интервюто взе Мария Матеева
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.