Мария Матеева
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

- Г-н Сидеров, какви са предложенията на „Атака“ за нова икономическа стратегия на страната? Казвате, че до момента се работи „на парче“, какви конкретни промени за стимулиране на реалната икономика предлагате?
- Предложението, което направих за изработване на нова икономическа стратегия, е резултат от моята загриженост, че в България все още не се мисли стратегически, визионерски за икономиката. Имаме изказвания на „парче“ по отделни злободневни въпроси, но нямаме изградена визия какво правим със страната в следващите 20 г., както се работи във всички развити държави. Това е необходимо, защото в развития свят, от който ние вече сме част, се работи върху преосмисляне на икономическата философия. След 1981 г. в западния свят беше наложено едно разбиране за свръхлиберална икономика, липса на държавна регулация на финансовите пазари и икономиката изобщо. След това обаче започна да се надува един финансов балон, който всъщност доведе до кризата. Това в момента се установява от всички големи икономисти на западния свят. Нобелови лауреати като Джоузеф Стиглиц, както и известният на всеки студент по икономика автор Пол Самюелсън, написаха програмни статии, които казват, че кризата беше причинена от липса на регулация. Необходима е регулация, силна държавна намеса за овладяване на финансовата криза. Те намират, че има общи моменти между Голямата депресия и сегашната криза.

- До каква степен държавата трябва да се намесва в икономиката конкретно в България? Какви са предложенията на „Атака“?
- Тук говорим по принцип. Още чувам теоретици- икономисти от „Отворено общество“ или организации, свързани с нея, които продължават да пеят същата песен – по-малко държава, пазарът щял да се регулира. Доказано е, че пазарът не може да се саморегулира. Статистиката сочи, че през последните 25 години е имало 122 икономически кризи. Различни по мащаб, локални и т.н. Всички те са били овладявани с регулация и държавна намеса. Каква точно да бъде тя – има умни глави икономисти, юристи, надявам се, че ГЕРБ разчита на такива, които да седнат и да оформят стратегия, която да направи така, че държавата хем да се намесва, хем това да не бъде промяна на пазарната икономика. Не говорим за връщане на социализма или тоталитарния тип държава. Говорим за дозирано държавно регулиране, което да внесе баланс. Това вече се случва в редица държави от Западна Европа като Германия например, защото техните лидери след обсъждания стигнаха до този извод. Това, което се иска от нас, е просто да влезем в крачка. В този смисъл, предложихме конкретна мярка, която предвижда един плаващ, но ефективен механизъм за регулиране на лихвите по кредитите. Виждам, че това предизвика бурни реакции. Хора, които дори не се бяха запознали с проекта, реагираха остро. Призовавам да се подходи по-спокойно, защото става дума за много добре обмислено от нашата група предложение. То подлежи на дискусия, редактиране, но нека поне да се мисли по него. У нас бизнесът работи в 2-3 пъти по-трудни условия, взима 2-3 пъти по-скъпи кредити от западните си колеги. Нали сме членове на един и същи съюз? Това не е редно, това е двоен стандарт. Как да искаме раздвижване на българската икономика, като фирмите у нас са стиснати за гушата, те са без въздух.

- Разговаряли ли сте за това с премиера Бойко Борисов и с финансовия министър Симеон Дянков?
- Ние го предлагаме като идея, защото смятаме, че това е остър, актуален въпрос. Предстои обаче да дискутираме, да убеждаваме. Но както винаги медийният шум изпреварва политическото обсъждане. Е, медиите реагират светкавично, не можем да им забраним да търсят мнения. Въпросът е да не се отиде към една невротичност в посока колко е опасно предложението за регулиране на лихвите, как то щяло да срути борда. Това беше изказване на Веселин Методиев от Синята коалиция. Нелепости. Това, което предлагаме, няма нищо общо със стабилността на борда. Не знам тези хора от Синята коалиция защо го правят - от злоба ли, от политическа ревност ли, но Мартин Димитров излезе в петък, в деня, в който направих това изказване в НС, с гигантската спекулация „Сидеров иска да увеличи данъците“. Нищо подобно не съм предлагал. Много подли спекулации. Не мога да си обясня защо по такъв махленски начин могат да реагират политици, които претендират за сериозност. Вместо да си кажат мненията конкретно, по същината на идеята какво мислят за регулация на лихвите, така че банките да работят за реалната икономика, а не само да трупат свръхпечалби, както е сега. Защото сега за банките в България няма криза. Те са 90% чужди, разпределят си едни огромни дивиденти. За фирмата има криза, за банките - не.

- Ще настоявате ли за премахване на плоския данък и въвеждането на прогресивен, за каквото говорехте преди време?
- Това е принципен въпрос дали плоският данък е добър. Чухме много коментари колко бил добър, но по анализите на сериозните и честни, необвързани със задкулисие икономисти, плоският данък ощетява най-широките слоеве на населението. Не можем да мислим само за това дали чуждият бизнес ще бъде доволен.

- Ще предложите ли на ГЕРБ да въведе прогресивен данък?
- Бихме предложили - да, защо не. Трябва да се помисли върху това, защото трябва да има някаква социална справедливост, не може товарът да е еднакъв за всички. Националният интерес включва точно това, ние сме партия, която се заявява като националистическа, а в идеите на национализма влиза грижата за всички пластове на населението. Не да работиш само за върхушката на бизнеса или някакво лоби.

- Наскоро казахте, че правителството гаси „пожари“ в икономиката. Кои конкретни мерки смятате за твърде частични?
- Досега правителството беше принудено да взима спешни мерки, защото завари една държава, в която предишният кабинет е харчил безотговорно. То завари едно грабителско отношение към държавата. Разбираше много от нещата в движение и ги коригираше. Вече идва времето, в което да трябва да подготвим една стратегия, затова и аз отправих моя призив. Това е особено необходимо на управляващата партия ГЕРБ, тъй като тя получава много упреци, че непрестанно говори за наследството на предишния кабинет. И в този план, ако щете, много добре за ГЕРБ е да покаже, че не само се вглежда в лошото управление на предишните, а има и собствена визия. Това е моята идея. „Атака“ е добронамерен и коректен партньор, който иска нещата да вървят. Като подкрепяме ГЕРБ, ние подкрепяме България, в интерес на страната е нещата да вървят. Бихме били много по-доволни, ако излизането от блатото стане възможно по-бързо.

- Какво може да ви накара да оттеглите подкрепата си за ГЕРБ. Какво не бихте им простили в икономически план например?
- Не бихме им простили, ако предадат националния интерес, или тежко се отвърнат от интересите на българския народ. Веднага уточнявам, че не очаквам Борисов да го направи. Той много добре осъзнава каква отговорност е поел. Виждам, че го осъзнава, и това ми дава тази увереност за подкрепата на „Атака“. Иначе бих се отнесъл по друг начин към него. Има някои неща, които се виждат, усещат, не се обясняват само аналитично. Само за пример ще дам, че при един Станишев това абсолютно не можеше да се усети. Ние сме политическа сила, която иска България да върви напред. Може да сме изглеждали като шумна, остра партия, но ние не искаме да сме срещу този или онзи, а да се замислим, кое е добро за България. Смятам, че Бойко Борисов има много силна интуиция за това какво става, и разчитам, че няма да ни разочарова. Наблюдавам как той израства политически, развива се положително. „Атака“ обаче си остава политически стимулатор, който да ръчка, да казва какви са нещата, не сме загубили бойния си дух. Много пъти съм казвал неща, които бих направил като министър-председател. Ние не мислим еднакво с ГЕРБ по редица въпроси. Освен това „Атака“ има една доста по-избистрена, изчистена идейна визия.

- Притеснява ли ви спадът в доверието към „Атака“ след подкрепата, която дава за кабинета на ГЕРБ?
- Няма такъв спад. Преди малко четох последното изследване на НЦИОМ. Това са социологически интриги. Няма спад. Обратната връзка, която получавам, както и обективните изследвания показват това.