---

Франсоа Фризон-Рош е доктор по политически науки, един от най-изявените специалисти по България в Париж. Работи като изследовател в Центъра за изследване на администрацията (CERSA) към университета Paris II Pantheon-Assas. От 1992 до 1996 г. е юридически съветник на президента Желю Желев.

---

- Г-н Фризон-Рош, 20 години по-късно организирахте своеобразна втора Кръгла маса в Париж. В нея взеха участие всички основни участници в преговорите между БКП и СДС, които се състояха в София през 1990 г. Какви промени в позициите на „бащите на демокрацията“ у нас забелязахте?
- Тази международна конференция, която организирах в Париж, имаше много цели, основно сравнение между Националната кръгла маса в България през 1990 г. и останалите, които се състояха в комунистически навремето държави. Както подчертах в моето обръщение, България е единствената балканска държава, която избра този мирен изход от комунизма. За съжаление знаем какво се случи в съседните държави - Румъния и Югославия.
Втората ми цел беше да дам възможност на участниците от „двата фронта“ на Кръглата маса, БКП и СДС, да изразят гледните си точки. От едната страна това бяха Александър Лилов, Георги Пирински, от другата Желю Желев, Петко Симеонов, Димитър Луджев. Те имаха възможността да изложат, дори да противопоставят позициите.
Третата ми цел беше дам възможност на български и френски наблюдатели да синтезират значението на подписаните договори.

- Постигнат ли е консенсус между основните актьори на българския преход по отношение на ключовите проблеми на страната, или разделението комунизъм/антикомунизъм е все още живо между тях?
- Никой не се отрекъл от убежденията си! Разцеплението, а и нямаше как да бъде по друг начин, тогава беше между комунисти и антикомунисти.
Двадесет години по-късно обаче те могат да седнат на една трибуна и да разговарят за едно ключово събитие без обиди, дори понякога с известен хумор. Образът на България във Франция печели много от това.

- Защо според вас двете партии, които се формираха на базата на „двата фронта“ на Кръглата маса, БСП и СДС, загубиха водещата си роля в обществото?
- Когато бяха на власт, и БСП, и СДС управляваха по остарял маниер, целяха да подчинят противника си, без да мислят за това, което наричаме „публичен интерес“. Тези две „партии“ и техните ръководства са резултат от 45 години „комунистическо политическо образование“, тоест смес между опортюнизъм, алчност и безнаказаност. Те се състезаваха за подялбата на „икономическия пай“, което според тях беше необходимо, за да задържат политическата власт! Оказа се обаче, че са сбъркали стратегията си, защото избирателите ги отстраниха. Сега трябва да си направят изводи и да се опитат да спечелят доверието на избирателите. Няма да им е лесно, но те сами се поставиха там, където са в момента.

- Необходима ли е според вас нова българска конституция?
- Преди да се пристъпи към нова българска конституция, което представлява дълга процедура, трябва да се прецени дали само една дълбочинна реформа на настоящата не би била достатъчна. „Добрата“ конституция не се изработва въз основата на съществуващите в момента властови отношения. Разбира се, не съществува и перфектна конституция! Освен това една конституция трябва да бъде създадена спрямо добрите черти и недостатъците на един народ. Преди да поставим въпроса за създаването на най-добрата българска конституция, българите трябва да са наясно с многото си добри черти, но и смирено да признаят някои свои недостатъци... Една конституция трябва да бъде създадена преди всичко за да компенсира някои недостатъци на населението!

- Трябва ли например разширяване на президентските правомощия?
- Най-напред трябва да има широк дебат в България, в който гражданите да могат да изразят своите желания и гледни точки. Тя не се спуска отгоре, от малък политически елит.
Ще видим, че някои ще бъдат на мнение, че трябва да се разширят президентските правомощия, други, че трябва да се премахне президентът като цяло. Избирателите решават. Друг важен въпрос е последователността и прагматичността на предложенията. Ако президентът има функции от символен характер, защо трябва да му се дава легитимност колкото на Народното събрание и да се избира пряко например. Каква е функцията на вицепрезидента, ако президентът има такива роля?
Конституциите от началото на 90-те избраха именно формулата за „разделение на властите“, за да се избегне налагането на визията на една институция върху останалите. Като хвалят чисто парламентарния модел на Великобритания, какво искат някои български политици? Превръщането на премиера в нещо като „генерален секретар-диктатор“, който решава всичко, ако разполага с мнозинство в парламента? Или премиер, който се превръща в заложник на парламентарни алианси, ако партията му е малцинство в парламентарна коалиция? В демократичните режими трябва да се разграничава общият интерес от този на няколко политически актьори. Време е българите да се замислят и да не реагират емоционално на популистки предложения.

Интервюто взе Мария Матеева