---

Юрий Асланов е роден на 18 юли 1951 г. във Варна. Завършва икономика в София и социология в Москва. Собственик е на социологическа агенция "АФИС". Секретар на Института за социална интеграция. Член на НС на БСП. Автор на книгата "Неприлични думи", на множество научноизследователски публикации, монографии, студии.

---

- Г-н Асланов, Румен Петков поиска нов конгрес на БСП след три месеца и смяна на политическия лидер. Преди около седмица същото поиска и Румен Овчаров. Какви процеси текат в лявото политическо пространство?
- Вляво процесите, които протичат, по-скоро бих ги определил като мъртво вълнение. Нищо съществено на повърхността и същевременно върви някаква вътрешна разправия, която не е по принципни въпроси за самата политика. Действащите лица, ангажирани в този вътрешнопартиен скандал, изповядват приблизително сходна политическа ориентация, виждания, концепции и нямат почти никакви политически разногласия. Споровете и критиките, които бяха отправени към лидера Сергей Станишев по време на неговото управление и след парламентарните избори от страна на т. нар. ляво крило, имаха принципен характер. Те касаеха идеологията, политическата визия и ориентацията на партията. Когато разправията се води от Румен Овчаров, Румен Петков или Татяна Дончева - те имат само едно наум: да сменим лидера и да го заместим с някой. Но с кого? Ако тази смяна стане по такъв начин - чрез стихиен натиск, заради събития като днешните, в които той няма никакво участие, това няма да доведе до промяна.

- Все пак да очакваме ли свикване на висшия партиен орган на БСП – конгреса, и какъв би бил резултатът?
- И да бъде свикан извънредно конгресът, това няма да доведе до никаква промяна. Първо – съвсем наскоро се преживя конгрес с лидерски дебат. Не виждам след три месеца как ситуацията да бъде променена и конгресът да реши нещо различно, освен да се затъне в обвинения, дребнотемия и разправии, които няма да променят облика на партията и да я извадят от вцепенението. А напротив – биха могли да влошат нещата, защото едно такова действие може да влоши отношението на партийните членове и на избирателите към БСП и в този смисъл партията би загубила.
Факт е, че БСП, макар и в криза, макар и немощна, е главната опозиционна сила. И тази криза дава уют на управляващите. В ситуация на постепенна ерозия на доверието към правителството може да излезе напред един нов политик и да заяви своята опозиционност. Не искам да кажа, че разправията, която тече сега в БСП, е за да обслужи интересите на Бойко Борисов, но точно в този момент, без да бъде обсъдена друга политика на БСП, нова концепция за бъдещето й - промяната на лидера с нищо няма да допринесе за излизане от кризата.
Иначе – всеки рано или късно ще напусне поста си, няма вечни хора. Но това трябва да стане след задълбочена дискусия, борба на стратегии, на проекти и, не на последно място, лидерът сам трябва да посочи наследника си. В БСП това е стара традиция още от времето на Благоев. Така е било и по времето на Тодор Живков, дори няма значение после какви ще са отношенията между новия и стария лидер, но това е традицията. Рано или късно Станишев ще трябва да слезе от поста. Макар в съвременните условия той беше най-дълго запазилият се лидер на партията и да успя да я запази в едно много трудно време. Но оттеглянето му не може да става по този начин.

- И Овчаров, и Петков, и Дончева са на мнение, че на партията й трябва опитен и енергичен лидер, има ли такъв?
- Е, те трябва да обяснят кого конкретно имат предвид, но странно съчетаха интересите си и започнаха да говорят едно и също. Съмнявам се обаче, че ако се стигне до избор и смяна на лидера, специално Петков и Овчаров ще се разберат.

- Напоследък сериозно се лансира фигурата на Георги Кадиев, възможно ли е той да обедини партията около себе си?
- Да, той има присъствие и излъчване. Прави впечатление на почтен човек. Но присъствието му в политиката е обладано от прекалено високия му експертен дух, а за да си политик, се изисква много повече от това. Струва ми се, че той няма нужните качества в това отношение. Защото експертността понякога се изражда в егоцентризъм. Обяснявам – презумпцията е, че като експерт неговото мнение е правилното и то трябва да бъде доминиращото, а това в определена ситуация би попречило. Политиката е особен вид изкуство, нужни са зрелост и опит, които са далеч от експертното мислене. В партията има много млади хора, на които години наред не е давана възможност да израснат. За разлика от Кадиев те дори не са и допускани до първата линия, но част от тях биха могли да излязат напред, за да се реализират. И при една сериозна вътрешнопартийна криза точно те биха били хората, които ще помогнат на партията. Просто така се прави въпреки мнението на по-възрастните, че младите нямат опит.

- Какво да очакваме от новия ляв проект на Татяна Дончева?
- Това не бих могъл да го коментирам, защото нямам наблюдения. Но доколко той ще бъде в рамките на БСП, не знам. Тя е заявила, че ще прави „нов политически проект“! Винаги съм смятал, че монополът, който направи БСП в лявото политическо пространство в отделни периоди, я прави силна, но много често й вреди. Защото тя се превърна в една многоидейна широка коалиция, вътре в която съжителстват в някои случаи независими идеологически разбирания. И това с нищо не допринася за развитието на лявото пространство, а непрекъснато го затваря, защото хората с леви убеждения измерват отношението си към политиката през отношението си към една партия. Така че, ако Дончева направи един наистина ляв проект, нека да разсъждаваме за бъдещето му, когато го видим. Защото в политиката много лесно се говори на морални теми – кое е честно и кое не, но обяснението на думите „концепция“, „стратегия“ е нещо по-трудно, защото трябва да се откроят. По някакъв начин те трябва да се насочат към групи, към общности, които са дистанцирани към теб. Нека и в ляво да се появи нещо ново. В дясно има изключително разнообразие, там има навалица, а в ляво няма – това е истината.

- А какво се случва в дясното поле – в СДС беше ли преодоляно противопоставянето между софийската организация и централата на партията?
- Струва ми се, че те правят много енергични опити да придобият политическа зрелост в една ситуация, която не ги облагодетелства. А това е така, защото подкрепата за ГЕРБ и сегашното правителство донякъде ги обезличава. Но напоследък и в двете партии в Синята коалиция се цитират някакви условности за подкрепата, която ще окажат. Чуха се и доста остри критики към действията на самите управляващи, както при кризата с номинацията на Румяна Желева за български еврокомисар. Оттук нататък те ще се мъчат да добият някакъв облик в тази силно доминирана от ГЕРБ ситуация. Дали ще успеят – това е трудно да се прогнозира, защото първият тест за тях ще бъдат следващите местни избори и президентските, разбира се. За президентските едва ли ще бъде възможна самостоятелна игра и те ще търсят подкрепа на друг играч за обща кандидатура – вероятно на ГЕРБ. Но местните избори ще бъдат голям тест за тях – доколко хората биха ги приели като нещо различно в дясно. Невинаги е достатъчно да имаш общ противник, за да те държи в равновесие пред твоите симпатизанти и приятели.

- Има ли разногласия и пропуквания в ГЕРБ?
- Ако е имало разногласия, ние не сме научили за тях. А що се отнася до проблема, който настана с акцизите за алкохола и някои други такива подобни неща – това бяха интерпретации. Няма вечни партии и пропукване ще има. Но ГЕРБ е млада партия и никой все още не може да каже точно как е сглобена отвътре – защото не може в нея да няма интереси или групи. Но обикновено всичките тези неща излизат наяве на един малко по-късен етап - няма трайни идеологически структури, нищо не е останало във вида, в който е било създадено. Така или иначе за разногласия и вътрешни пропуквания няма индикации. У нас обикновено партиите в управление се пропукват към втората половина от мандата си, а процесите стават по-видими към края на управлението. По-скоро съм склонен да мисля, че там до изборите почти нищо няма да се случи. Има спокойствие засега.

Интервюто взе Станислав Савов