- Г-н Азис, как ще се отрази кризата на общинските бюджети?
- Очевидно е, че няма да ги изпълним. Кризата ни влияе и не можем да я избегнем. Последните анализи на националното сдружение на общините показват, че над 160 общини имат драстично намаление на приходната част от бюджета. Има непопълване и на разходната част. В община Кърджали специално очакваме неизпълнение на бюджета на общината в размер 15-20%.

- Какви мерки вземате?
- Преди повече от 3 месеца започнахме да работим по програма за ограничаване на разходите на община Кърджали. Ще намалим капиталовите разходи, но се налагат и друг тип мерки. Например, намаляване на разходите от електричество и по-специално на уличното осветление. В много от районите и в голяма част от селата въведохме режим на уличното осветление. В същото време правим опит и за увеличаване на приходната част – чрез продажби на недвижими имущества, макар че цените в момента не са много високи.

- Много се говори, че алтернатива за липсата на пари в национален план са европейските програми. Имате ли трудности при кандидатстване по проекти и от какво естество са те?
- Една голяма част от проблемите произтичат от кандидатстването по оперативните програми, както и от забавените авансови междинни плащания по тях. Защото срокът за плащането по тях е в рамките на 20 месеца, и в това време общините трябва да осигурят един немалък ресурс от пари, за да може да се задействат програмите. Това ни принуждава да заделяме пари от собствения си бюджет за разплащането на извършените дейности.

- Основен проблем е обезлюдяването на градовете заради липса на работа. Какво могат да направят кметовете, за да задържат местното население?
- Създаване на добри условия за инвеститорите и да им предлагаме различни атрактивни места за вложения. В община Кърджали преди около 3 години успяхме в не толкова атрактивен общински имот да докараме един чуждестранен инвеститор с 10 милиона долара, където се осигуриха места за над 300-350 души, които и в момента са работещи на двусменен режим. Това е заводът за производство на авточасти за „Фолксваген“, „Ауди“, „Пежо“, „Мерцедес“, „Шкода“ и др. В момента разработваме един друг проект, а вече сме готови с апликационната форма за създаването на индустриална зона от 250 декара. Сега изчакваме отварянето на оперативната програма по регионално развитие, за да може да изградим инфраструктурата на тази индустриална зона.

- Вие усещате ли смяната на властта от ГЕРБ?
- Политически погледнато - не много. В смисъл, че община Кърджали е поставена наравно с всички други общини. Притеснява ме и нещо друго – на един и същ проект се правят проверки по 4-5 пъти. Например, имаме един проект по Оперативна програма „Регионално развитие“, който е за рехабилитация на общински пътища. Един, два или три пъти – добре, но вече пет пъти го проверяват – това отива в графата „тенденциозно“. Самите проверки забавят и плащанията, а констатираха само няколко дребни пропуска, които бяха отстранени.

- Как приехте идеята за референдум за новините на турски език?
- Това бе недоразумение. Добре е, че премиерът Бойко Борисов навреме усети динената кора, която му беше подложена. Не беше обмислена нито политически, нито държавнически. Това щеше да повлияе върху имиджа на нашата страна и в европейски, и в световен мащаб.

- Лютви Местан каза преди дни, че не е изживян катарзисът след възродителния процес, който беше преди 25 години. Докога ще продължава този процес?
- Възродителният процес няма как да бъде изтрит в нашата история. Но мисля, че хората, които са в смесените райони, които бяха засегнати лично, са преживели тази болка и обида.
Ако обаче пак се повдига въпросът за новините на турски език, за отнемане на правата на малцинствата, явно още не сме се поучили от историята.

- Страхувате ли се тогава от повторение на този процес?
- Хората, с които се живея, не се страхуват. Останали сме в България, това е нашата родина и не се чувстваме в опасност.

Интервюто взе Райко Байчев