Не могат да ме поделят от любов, да си сложат по един мой портрет в офисите и да ме обичат по цял ден, иронизира ги Пеевски.

Ако отворим медицинските книги, ще открием, че манията е „състояние на необичайно повишена възбуда, при което човек изпада в силно еуфорично състояние“. И още: „Манията може да се прояви като симптом на психични заболявания. При истинската мания, хората могат да се опишат с думи като необичайно развълнувани, "хиперактивни", "безумни".

Често човешките мисли и речта са толкова бързи, че стават разпокъсани от многобройните мисли и идеи. Смяната на манията и депресията е отличителен белег на биполярното разстройство“.

Да ви звучи познато? Все едно някой е седнал и художествено е описал поведението на един видни политически балерини, станали известни в обществото като лидерите на коалицията на „Пачките и пуделите“ или за кратко ПП.

Няма значение дали става дума за Кирил Петков, Асен Василев или Николай Денков – всички те като под индиго отговарят на гореописаното определение за „маниаци“. А фокусът на тяхното ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) е лидерът на ДПС – Ново Начало Делян Пеевски, без който те просто не биха могли да съществуват политически. Просто защото, ако не е Пеевски да ги учи как да управляват и да овладяват различни кризи в държавата (като в деветте месеца управление на „сглобката“), то той се превръща в техен архивраг, чрез когото да осмислят безсмисленото си политическо битуване.

Ето, например бившият премиер Денков, който не може да се похвали дори с нулеви лични успехи по време на управлението си, за пореден път се упражнява върху името на Пеевски в телевизионни интервюта. На всички въпроси на водещите, Денков като механизирана кукла отговаряше: „Пеевски, Пеевски“.

За всичко лидерът на ДПС-Ново Начало е лош и виновен. Че ПП не могат да управляват. Че са нагли политически партньори. Че опитвайки да създадат „санитарен кордон“ около Пеевски, реално създадоха такъв около държавността, върховенството на закона и демократичните ценности.

Денков достигна и нови висоти, като категорично заявява, че основната задача на 51-вия парламент била не да реализира управляващо мнозинство, което да започне да решава проблемите на хората, а да обезсили Пеевски.

Нелепо поведение и още по-нелепа мантра на фона на два факта – този парламент е изчерпан още с факта, че почти месец не можа да избере свой председател, а Пеевски нееднократно призоваваше да се приключи с цирка и да се ходи на избори. И второ – сами по себе си ПП са твърде оплетени в про-руски и про-олигархични връзки с „Възраждане“ и „земеделците“ на Ахмед Доган, за да имат моралното право да се правят на съдник от последна инстанция.

"БСП и ИТН не могат да ме разделят. Какви красиви моми... Като и Ники, Мики, има култ към личността ми в тази държава. Пеевски, Пеевски, Пеевски... такава любов... Да си сложат по един мой портрет в офисите и да ме обичат по цял ден", коментира преди време иронично лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски.  

Но понеже едно от най-важните качества на народа е, че помни, той много добре знае кои са „Продължаваме промяната“ и как изгря тяхната политическа звезда. Тя обаче бързо залезе преминавайки през различни метаморфози, за да се стигне до нуждата преди две години (след само 12 месеца на политическия небосклон) да се коалира с „Демократична България“, за да запази поне второто си място в парламента. Сега и тази колаборация не е сигурно, че ще помогне в изборните резултати на хората, признали, че обичат да си играят на „ала-бала“ с вота на хората. Но това не пречи да „промянаджиите“ да показват предизборно как се правят политически пируети в опит да оцелеят в близост до властта.

А самият Денков е точен пример за този разпад на политическата кариера на ПП. Въпреки цялата подкрепа, която получи неговия кабинет от евроатлантическото мнозинство в парламента (надскачащо в пъти депутатите на ПП-ДБ), Денков ще остане в историята не с големи реформи и решаване на кризи, а с дребнавото „Ники иска да пътува“.

С две думи когато си малък (в политически план) като мишка, разсъждаваш като мишка. Затова и Денков днес няма с какво свършено да се похвали. Просто защото голямата работа я свърши парламента в лицето на ГЕРБ-СДС (част от некоалицията с ПП-ДБ) и подкрепящата евроатлантическото мнозинство ДПС, най-вече в лицето на своя лидер Делян Пеевски.

Той успя да докаже публично какво значи да се работи в полза на хората. И само в рамките на късия живот на 49-тото НС той успя да се превърне във водещата фигура, която прокарва тежки решения за орязване на руското влияние у нас, предоставяне на военна помощ за Украйна и за решаването на редица социални и обществени проблеми, пред които другите (от редиците на управляващите) се гънеха като преварени спагети, без дори да е част от управляващото мнозинство и да притежава реална държавна власт.

И Денков е наясно, че хората също знаят този факт. Затова днес Денков без свян се връща към един доста стар и много изтъркан план – да търси оправдание за всичко в доскорошния си политически покровител Делян Пеевски. Без когото, самите от ПП признаха, че нямало как да управляват с ГЕРБ, защото се карали и се налагало Пеевски да влезе в ролята на медиатор между враждуващите партии, които обаче трябва да управляват заедно в името на държавата.

Затова многократно точно от ПП-ДБ се опитваха да обяснят нуждата си да изкарват часове в кабинета на Пеевски с важната му роля като медиатор на политическата сглобка, при когото всеки тича като се скара с другарчето от (не)коалицията или пък преговарящ, който знае кога да застане на правилната страна – тази на гражданите на България и двигател на реалната промяна в страната.

И това явно много притеснява и до днес Денков, който в продължение на месеци се доказа като сламен лидер, тичащ при батковците си в НС, когато под прозорците на премиерския му кабинет се наредят я енергетици, я фермери.

И ако допреди почти година, той трябваше да оцелява на видимо трудния за него пост на министър-председател и затова хич не се притесняваше да се държи за ръката на Пеевски, за да преми през политическите турбуленции, днес Денков знае, че и да отиде на избори, ПП няма да получи кой знае каква електорална подкрепа, а пътят за коалицията на „Пуделите и пачките“ явно върви стремглаво надолу. И затова без свян вади коша с лъжите по стара олигархична традиция.

Още преди години приятелите на „Промяната“ от задкулисните кръгове в държавата си бяха таргетирали Пеевски като идеалния архивраг, на когото да пришиват всички злини в страната, че и зад граница. Така хем Пеевски, който активно работи срещу „потопената държава“ е дискредитиран, хем си имат идеално оправдание ако нещо се прецака в схемите им.

Но днес тактиката не работи, защото всички видяха кой кой е в този политически водевил. И ясно разграничиха мишките от силните политически фигури. Така думите на Денков за „злото Пеевски“ се превърнаха в нелепи опити, изречени от устатата на човек, за когото Пеевски малко по-късно разкри, че е изпитвал страх да не бъде изоставен от съпредседателя на ДПС по време на важни преговори.

"Направо не можах да повярвам, че човекът, за който се грижех девет месеца, който видяхте, че изобщо не се справи с длъжността премиер и мога да кажа, че е най-слабият премиер в историята на държавата. Който, когато се наложи да отида до тоалетната при преговорите с миньорите ми прати есемес "Има ли проблем, че излизаш?" - точно той да говори това нещо, на който му държах ръката, на който му помагах.

Не мога да повярвам, оставям тези квалификации на безсилието, в което се намира в момента", беше казал лидерът на ДПС наскоро. Е, от случващото се през последните седмици стана ясно, че ПП ще трябва да си сложат портрет на Пеевски не само в офисите, но и във всички помещения, които ползват, за да не усетят никога липсата на обекта на своята мания – Делян Пеевски.

Защото видно без него, ПП няма как да просъществуват политически, във всеки един смисъл на това.