Българската армия от много отдавна се нуждае от умове и от малко по-чисти ръце и по-чисти съвести. Това заяви в анализ за БГНЕС полк. Владимир Миленски, военен експерт, бивш национален представител в Политико-военната работна група на Съвета на ЕС и член на Атлантическия съвет.

Преди да говорим за безспорната зловредна роля на този президент, трябва да повторим и да го повтаряме докато го проумеят всички: гибел на военнослужещ в мирно време е абсолютно недопустима и причината за такава смърт е единствено некомпетентност на командването или, още по-лошо – умишлено погазване на военните принципи.

Едва ли има по-драстичен пример за това от смъртта на двама офицери, военни пилоти, в мирно време. И за какво и кому беше нужно: за ненужна по никаква военна логика „показуха“, демонстрация на неясно какво, след като знаем колко ужасяващо малко летателни часове в годината имат българските военни пилоти.

И в чий интерес?

Логиката сама се набива в очи - в интерес на политическите мераци на президента Радев.

И това, че Българската армия и в частност Военновъздушните ни сили са приели безкритично задачата да организират авиошоу, без ВВС да имат нито нужната подготовка, нито пък такава функция може да бъде извлечена от тяхната мисия, роля и задачи, които са им възложени с конституцията и законите – а смея да твърдя, че неколцина висши командири са я приели и с искрено задоволство, говори недвусмислено за тежката политическа зависимост, наложена от този президент, над висшето военно командване на Българската армия, разбира се с мълчаливото съгласие и съучастие на изпълнителната власт от вече няколко правителства.

Каква е ролята на президента във всичко това? Изключително вредна, бих казал с унищожителни последици. Той започна своята зловредна дейност със самото си кандидатиране за политическата позиция президент директно от военната кариера.

Във всяка развита демокрация това е недопустимо и на висшите офицери се допуска да заемат политическа позиция след 7 до 10 години „политическа карантина“. Защото обратното неминуемо води до политическо обвързване на армията или поне на онази нейна част, от която произхожда този генерал.

Това не сме го измислили ние – други народи са го изстрадали и затова са въвели това правило на „карантината“. И понеже ние не обичаме да се учим от грешките на другите, това правило при нас не е въведено със закон. И ефектът на политизиране на ВВС, а вече и на цялата Българска армия, е налице.

Генералите се назначават от президента – нали помним – без неговата „благословия“ никой генерал няма шанс за развитие според военните си качества и способности, ако не ги е поставил в услуга на политическите щения на бившия генерал и вече втори мандат президент Радев.

Безпогрешен индикатор, че една армия е политизирана е когато командирите престанат да казват цялата истина от военно-експертна позиция, започнат да премълчават едно или друго или направо да лъжат в интерес на някоя партия, загърбвайки напълно военната си експертиза. Това е краят за тези командири, а скоро – и на такава армия.

Тя става политически придатък на някоя партия. Генералите започват да се занимават с политика, вместо с военна подготовка. Военната подготовка – включително и летателната, с една дума приключва, винаги е недостатъчна, армията става неефективна и неспособна, немотивирана, непривлекателна за нови кадри.

Но най-важното – в такава армия командирите никога не носят реална отговорност.

На книга може и да са отговорни, но политическият чадър незабавно се разпъва над тях при излизане наяве на тяхната некомпетентност при каквото и да е нарушение, било то по-дребен организационен пропуск, вреда, та до авиокатастрофа и човешки жертви.

За такива ситуации веднага се „изнамират“ виновни на ниските стъпала на командната стълбица, а твърде често виновни се оказват единствено самите загинали. Следва траур, сълзи пред камерите на услужлива телевизия. Президентът лично се погрижи за председател на СЕМ да бъде назначена г-жа Наплатанова, която случайно е съпруга на командира на трета авиобаза генерал Николай Русев.

И медийният чадър над ВВС сега и над военновъздушното минало на Румен Радев изглежда добре е осигурен. Естествено той не вижда в това никакъв морален конфликт на интерес.

И тази катастрофа, за съжаление, е част от поредица, която, за още по-голямо съжаление, досега се вижда да прави впечатление на висшето военно и политическо ръководство на МО и БА. Няма как министърът на отбраната и началникът на отбраната да стоят отстрани като безпристрастни наблюдатели.

Интересно ми е как и кога разследващите ще се осмелят да погледнат в тяхната отговорност и вина? Защото това безотговорно действие е било планирано с тяхно знание, съгласие и разрешение.

Симбиозата между българските политици и българските адмирали и генерали е толкова плътна, че трови Българската армия и е убийствена за България.

Нека това не звучи помпозно – като помислите, че армията и отбраната са като покривът и оградата на една къща, и когато покривът е протекъл и оградата е изпочупена и тук-там липсва, в такава къща не е приятно да се живее и хората започват да я напускат и да бягат. И друг не иска да дойде…

Добре е да попитате президента защо не остана, след като се случи инцидентът – той сигурно ще има „друга гледна точка“, както например за Крим.

Очевидно моралът не е силната му страна и очевидно предпочита да обира само лаврите и където ги няма, да си ги създава сам, като използва за тези свои лични прищевки ресурсите, а и живота на хората в Българската армия.

Когато нещата станат трудни, гледа да не е там. Трябва да го разберем – човек е, притеснява се. Сега сигурно пак ще му се размине, докато при следващата „показуха“ загубим още някой безценен човек. Даже не искам да смятам какви финансови и материални ресурси са загубени заедно с тези двама загинали офицери, за да задоволи президентът Радев мачисткия си политически нагон.

Очаквам, че вече се е разпоредил разследващите да получат подсказка да докажат, че пилотите са виновни.

Незабавна оставка на Началника на отбраната адмирал Евтимов, на командира на ВВС генерал Петров и на командира на Трета авиобаза генерал Русев. Българската армия от много отдавна се нуждае от свежи умове и от малко по-чисти ръце и по-чисти съвести.

Ако тези хора бъдат сменени, при това незабавно, системата ще започне да се очиства сама.

Някой ще каже – ама, не е сега моментът. Напротив. Точно сега е. За всички.

Когато през 1885 г. по заповед на руския император цялото руско офицерство е напуснало България, армията ни е останала само с капитаните си, в навечерието на сигурна война. И е показала чудеса от храброст и умения.

Нищо не ни пречи да очакваме това да се случи и сега. Стига да имаме малко политическа смелост и колкото е останала военна доблест.

И, разбира се, организиране на независимо разследване не само на самата катастрофа, а и на нейния генезис, при това – с участие на специалисти от натовски съюзници – например от САЩ, Румъния и Гърция – да подскажа на ВВС и на Щаба на отбраната как да излязат от неудобството да разследват собствените си командващи, та чак до върховния.