Експертното правителство: много полезно, но (почти) невъзможно!
240 души трябва да вземат решение, знаят необходимостта от редовно правителство от експерти, но още само няколко от народните избраници смеят да си гугуткат, останалите мечтаят за нови избори, които - уж! - щели да им поднесат властта на тепсия!
А събитията са скоротечни, но не и скоро преходни, и тия, които трябва да вземат политическите решения, изчакват резултата от гугуткането и в последствие ще използват възможностите, за да набият публично канчетата на преговарящите.
А има ли въобще някакви ползи от експертно правителство?!
Хайде да очертаем няколко от тях:
1. Политическата "класа" (тя отдавна е затворена в черупката си класа) е с потресаващо ниска степен на обществено доверие, включително и първенецът, който се крепи на свети крепки.
2. Едно правителство от обществено признати и доказани експерти (не според посолствата, а според обществеността!) ще може да бъде напълно контролирано в решенията и действията си както от тези 240 парламентаристи, така и от (не)зависимите контролиращи ги власти и институции. Така че врътки със "схеми" и видимо корупционни решения ще могат да бъдат блокирани.
3. Докато функционира експертно правителство, веселите народни избраници ще могат да се съсредоточат върху ковачницата за закони, които са необходими и суперспешни. Нали това искат всичките в НС?!
4. Експертното правителство няма се пъчи пред чуждите ни вождове, няма да изпълнява чужди поръчки (всеки ще контролира всеки!) и ще върне нещо загубено по прашните и разбити магистрали на Прехода - държавността! И няма да бъде поредната машинка за подписване на решения, взети отвън!
5. Ако и експертното правителство се провали в краткия си живот (1-2 години?), ще може да подготви почвата за Велико народно събрание, понеже ще се докаже за пореден път че сегашната ремонтирана и демонтирана Конституция не е читава.
6. Без да е необходимо министър-председателят и министрите да "пътуват" непрекъснато по чужбина, както досега, могат да се запретнат и да ускорят решаването на наболелите задачи, ето няколко:
- доказване, че има страна в ЕС, наречена България, която е свята и чиста, без корупционни практики;
- приемането на България в Шенгенското пространство - не на 3%, а на 100%;
- включване на "дългова спирачка" и намаляване на външните дългове с 0,5% ежегодно;
- приемане на държавна инвестиционна програма (за публичния сектор), която да компенсира намаляването на частните инвестиции;
- ограничаването на източването на обществените ресурси чрез "публично-частното партньорство";
- въвеждане на прогресивно данъчно облагане - най-накрая! - за милиардерите и мултимилионерите;
- съществено нарастване на реалните доходи на трудещите се и ограничаване на рентиерството и спекулата на частния бизнес;
- преустройство на държавната администрация;
- мирна външна политика;
и т.н.
6. Големият въпрос, който ще зададат "политиците", е: "Има ли добри експерти?"... Съмнявате ли се че има? Например, с извинение, как ви звучи Христо Стоичков или Кубрат Пулев като министър на младежта и спорта? Доказани мъже, уважаващи "мъжката" дума! Йордан Камджалов или Георги Господинов като министър на културата?! Или Кольо Парамов като министър на финансите? И т.н. Рибари има, могат да ловят рибата и да свършат необходимото!
7. А че последният шанс е връчен в ръцете на "малките" ИТН, това не е проблем. Пигмеите от похвали не стават гиганти, нито великаните - джуджета от клеветите. Важното е някой да поднесе ястието готово и то да се хареса на хората!
Е, 1% шанс, но е шанс!Автор: Боян Дуранкев,