За разлика от левите, десните много добре разбраха и оцениха безпогрешността на умението на Маркс и Енгелс – особено идеите за пролетарската революция и последващите й мерки след победата и установяването на пролетарската власт.

Те изпитаха на гърбовете си силата на тези идеи и заплатиха с цената на собствената си кръв правилността на описаната система и начините и мерките, с които се постига и утвърждава нейната политическа и икономическа власт.

Опиянените от успеха на революцията през 1917 и 1944 г., но бързо разочаровани от трудностите в управлението на държавите и икономиките, леви политици и теоретици, си въобразиха да смятат, че причината за личните им неуспехи е не в тях самите, а в неточностите на учението на Маркс и Енгелс, които се оказали непригодни за новите условия. И нарушиха постановките на това учение, промениха техния смисъл и начин на приложение – дори отрекоха най-важните му повели: пролетариата с неговата историческа мисия да бъде „гробокопач на буржоазията“, класите и класовата борба, диктатурата на пролетариата, и нейната неотменимост след победата на революцията при прехода от един тип система в друг.

Изненадващо ли е тогава, че краят на социализма дойде толкова бързо, а след него настъпи истински погром на лявото. Тогава десните убедиха левите, че учението им е погрешно и че трябва да се въоръжат с други идеи, а най-добре е просто да се откажат от всякакви идеи, за да заживеят по-добре и по-богато. И че от капитализма по-добра система няма. Левите повярваха, защото те вече нямаха абсолютно никаква идеологическа опора и класа, на която да бъдат политически изразители.

Когато си се отказал от идеите си, не е никак трудно да повярваш и да повтаряш като папагал, че идеи вече не са нужни. Защото условията били различни и че времето на Маркс и Енгелс отдавна било отминало, а пролетариатът умрял и било невъзможно да възкръсне. Обявено бе за идеално ляво и учение, както и политическа практика най-уродливата част от лявото – социалдемокрацията. Примерите с високите жизнени стандарти в северните държави със силна и социално ориентирана икономика бяха най-убедителният и най-важен аргумент за това.

Лявото предаде себе си и се обрече на профанация, израждане, политическа деформация и смърт.

Не знам дали друго политическо учение и идеология е извършвала подобно самоубийство и то под хипноза на противника си, на този, когато историята му е поверила да го унищожи и замени със своя власт.

Историята обаче не може да бъде спряна, а логиката й възпирана и нарушавана заради конюнктурни причини и съображения. Идва моментът, когато ясно се вижда нуждата от революционна промяна, за да се даде тласък на историята и се установи такава система, която да бъде справедлива, икономически, политически и военно силна, за да даде тласък в развитието на човечеството. Този момент днес се осъзнава като насъщна потребност, с огромни възможности да бъде постигната и практически осъществена.

Когато твърдя, че тази потребност е назряла, не отнасям твърдението си единствено до подобряване на изборните резултати на левицата, а за нейното възраждане и реално включване в историческия процес за радикална промяна на социално-икономическата и политическата система. Без това съзнание не е изобщо възможно съществуването на каквито и да било леви политически субекти, които да се надяват да придобият обществено влияние и да въздействат върху политиката на държавата.

Лявото може да същества и функционира само в една форма и по едни правила, в рамките на една идеология и политическо учение. Извън тях то е ерзац, който известно време може да подлъгва хората, но никога няма да им каже истината и те никога няма да тръгнат след него. Тук илюзии не могат да съществуват.

Опасна заблуда е и твърдението, че не било нужно да се копира провереното учение за революцията и социалното устройства в различните му етапи, формулирани от Маркс и Енгелс. Защото условията били днес различни и то не отговоря на техните потребности.

Но това учение става политическа практика само когато основен носител му е пролетариатът. Без него няма и не може да има ляво, а учението ще бъде само теоретично и голословно.

Пролетариатът трябва да се осъзнае като класа и фактор в историята и това сега е най-важната задача на левите политически субекти. Защото той е тяхната социална основа, върху която ще изграждат и идеологията си, и цялата си дейност в краткосрочен тактически и дългосрочен стратегически план. Дошло е времето на нова риторика, но преди всичко е времето на реални политически действия, които да формират вече нов тип леви политически субекти, легитимирайки пролетариата, класовата борба и необходимостта от нова система.

Лявото трябва да започне да се освобождава от наслоенията в мисленето и говоренето от последните 30-40 години, когато от неговия речник изхвърлиха ключови понятия и категории от теорията на революцията, без които лявото бързо умира. То изцяло измени на принципите на левите хора, предаде ги и се постави изцяло в услуга на капитала и буржоазията. Време е да осъзнае, че е било измамено и тази заблуда го е принудила да предаде идеите и целите на тези, които са вярвали и са се надявали да ги води. Неговите лидери предадоха трудовите хора и ги поставиха в унизителното положение, в което са и до днес.

Но началото на възраждането на лявото е в смяната на риториката и възвръщането към изконното социалистическо учение. Нека най-напред произнесе думите капитализъм, буржоазия, пролетариат. А след тях всички останали, присъщи на капитализма. От тук трябва да се тръгне, защото тези думи събират и разделят единомислещите от противниците. Заедно трябва да бъдат тези, които гледат и виждат реалностите такива, каквито са и ги обозначават с истинските имена.

Механичното събиране на различните леви партии и движения, които всъщност не са леви, само още повече ще обърка хората. Защото много от тези партии и движения само се наричат леви, а сами не знаят защо. Впрочем, БСП е нещо подобно от последните десетина години. Нейното ляво е изричано по инерция и няма почти никакъв реален смисъл и значение. Затова и от инициативите на новото им ръководство нищо няма да излезе. Китайците казват: „Няма попътен вятър за кораба, който не знае кое е неговото пристанище!“.

БСП е такъв кораб!

За да възстанови автентичния си политически дух, лявата партия трябва да си припомни основните постановки на социализма като учение и практика, както и начините, чрез които той ще бъде утвърден. Ако обаче водачите на лявото продължават да твърдят, че сега условията са различни и лявото има други задачи, други ще заемат този политически спектър и други ще трябва да изпълняват повелите на историята.

Защото за лявата партия днес новото начало означава нова партия!

Автор: Панко Анчев