Кабинет на ГЕРБ-СДС не се осъществи, ДПС се разцепва на две, след като Пеевски и Доган са в обострени отношения. ПП-ДБ изненадващо ще вземат втория мандат, а президентът Радев каза, че ще го връчи тази седмица. ИТН искат третия мандат… А нещата май отиват към нови избори и още един служебен кабинет. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори политологът Ралица Симеонова.

- Г-жо Симеонова, ДПС на Пеевски или ДПС на Доган – кое ще е истинското ДПС…
- Трудно е да се мисли за ДПС отвъд ролята и лидерството на Ахмед Доган. Той е фигурата - гарант за стабилността, а вероятно и за самото съществуване на тази партия. Едва ли някой анализатор би се ангажирал с прогноза какво ще представлява тя без него. В този смисъл ДПС е Ахмед Доган, а ДПС без Доган ще е нещо друго, вероятно много различно от това, което познаваме като явление в българската политика.

- Защо Пеевски се обърна срещу Доган точно сега?
- Имайки предвид, че не разполагаме с вътрешна информация, бихме могли да оценяваме ситуацията само по процесите, които наблюдаваме на "повърхността".

Изглежда, че Пеевски не е имал достатъчно реалистична представа за собствената си роля, значимост и тежест в ДПС.

Това, което стана достатъчно видимо през последните месеци, е, че той се опита да наложи своята власт и авторитет в партията с "твърда ръка", без обаче да отчете, че лидерство не се налага силово. То се утвърждава на база на личен пример, признание за наличие на определени качества и умения, за достижения. В ДПС естественият лидер винаги е бил Доган, а формалните ръководители изглежда, че притежават власт и контрол върху вътрешнопартийните процеси само дотолкова, доколкото се ползват с неговото одобрение. Те сякаш винаги са "светели с отразена светлина". И в този смисъл Пеевски не може да се разглежда като естествен лидер на ДПС, въпреки влиянието и ресурсите, с които безспорно разполага. Може би именно последното го заблуди, че ще успее да овладее бързо партията и да въведе нов модел на управление. Подобна партийна организация, която винаги е изглеждала твърде консервативна като начин на функциониране, не би могла да бъде променена в такъв бърз порядък. В този смисъл вътрешната съпротива не е изненадваща. Отделно, имайки предвид, че Пеевски е и етнически българин, трудно бихме могли да си представим, че неговата ръководна роля ще получи одобрение и признание от страна на българските турци и мюсюлмани, които доминират и в структурите, и сред избирателите на ДПС. С оглед на гореизложеното

напрежението и противопоставянето, които наблюдаваме в тази партия, са логични.

Важно е да се обърне внимание и на още една призма, през която може да се анализира поведението и действията на Пеевски, а именно - санкционирането му по закона "Магнитски" през 2021 г. Струва ми се, че неговата по-сериозна политическа активност през последните години, както и подчертаните му евроатлантически позиции, които доминират в говоренето му, следва да се разглеждат и в този контекст.

- Доган излезе с декларация и поиска оставката на Пеевски, а той му отговори, че няма да я даде. Какво видяхте в обръщението на почетния председател на ДПС?
- Очевидно Доган снема доверието си от Пеевски. Поне така изглежда на повърхността. Прави впечатление обаче, че в обръщението на Доган е използван стил, който много се различава от типичния за него, демонстриран през годините. Обикновено прилага по-задълбочен и аналитичен подход.

Този семпъл текст някак не се вписва сред останалите.

Същевременно Пеевски сякаш беше изненадан от позицията на Доган. Така или иначе, засега изглежда, че Пеевски ще трябва да реализира своите политически амбиции извън ДПС. Предстои да видим дали и как.

- Доган говори за мутри, за прокуратура, за съд - сега ли прозря и разбра това?
- Би било наивно да мислим, че това е така. По-скоро моментът е подходящ да се подчертаят тези явления, които са "обществена тайна", така че

да се използват като солиден аргумент за вече взето решение.

Същевременно подобно говорене от собствените среди е потвърждение на това, което много хора допускат, и в този смисъл е допълнителна репутационна щета за Пеевски.

- Сътресенията в ДПС обърнаха дневния ред на обществото и ПП-ДБ вече са втора политическа сила в парламента, а това значи, че ще получат втория мандат. Постоянно казваха, че ще са опозиция. Опозициионен „технически“ кабинет ли ще предложат…
- "Опозиционен кабинет" е абсолютен оксиморон по дефиниция. Няма и такъв феномен като "технически" кабинет. Всъщност, какъвто и етикет да сложат, за да се опитат да минимизират политическата отговорност, истината е, че всеки кабинет е политически и винаги може да се определи коя или кои политически сили носят отговорност за него, ако не на база на партийната принадлежност на отделните министри, то на база на парламентарната подкрепа, която този кабинет получава. По отношение на втория мандат предстои да видим какво ще решат от ПП-ДБ. Вероятността да попаднат в капан, ако се опитат да предложат кабинет, е голяма.

Биха направили една и съща грешка два пъти - да носят основната отговорност за управление, върху което нямат достатъчен контрол.

Вече генерираха сериозни електорални щети от предишните си участия в изпълнителната власт, така че рискът за тях сега е голям. Струва ми се, че единственият им полезен ход е да стоят на дистанция от изпълнителната власт за известен период от време, за да се опитат да се реабилитират пред своите избиратели и да си върнат поне част от изгубеното доверие.
Едно е ясно. И този парламент демонстрира тотална липса на капацитет да излъчи стабилно и устойчиво мнозинство. И дори да се стигне до правителство, колкото и вероятността да е малка на този етап, то едва ли ще просъществува дълго.

- Оказва ли се, че през последните години се полагат неимоверни усилия да няма стабилно редовно правителство?
- Определено може да се мисли в тази посока. Основните партии имаха наистина много възможности да сформират редовни кабинети. И ако толкова не им харесваше коалиционният формат, можеха да инициират и приемат съответните законодателни промени, така че да сменят избирателната система или поне изборната методология, решавайки по този начин проблема със силно фрагментираните парламенти, който уж им пречи да създадат стабилно мнозинство.

Вместо това, правят всичко възможно да задълбочат политическата криза. Веднъж, като измислят все по-безумни поводи за фиктивно противопоставяне. Втори път - с неадекватната си работа в парламента. Пример за последното са меко казано екзотичните промени в Конституцията.

Истината е, че единствената нормална логика, която обяснява това очевидно нежелание на основните политически партии да има стабилно редовно правителство, е наличието на сериозен външен натиск да се изпълнят определени задачи с дългосрочни последици за страната и респективно нежеланието на никой от основните политически субекти да носи такава отговорност. А служебните кабинети са удобно извинение задачите и указанията да се отлагат във времето и да не се изпълняват. Краткотрайните и нестабилни коалиции - също.
С оглед на особената геополитическа динамика и усложнена среда на сигурност, имайки предвид нашето географско разположение и очакванията на някои наши партньори за ролята ни в определени процеси, касаещи отбраната и сигурността, изобщо не е изключена една такава хипотеза. Така си обяснявам това, което наблюдаваме. Преди всичко външнополитически могат да бъдат причините, които са в състояние да доведат до подобно хаотично развитие на политическите процеси и целенасочено търсене на политическа дестабилизация у нас. Вътрешнополитически причини едва ли биха могли да ни доведат дотук.