Неудобни думи: Слаб 2. Това е оценката, която поставям на нашумелия у нас "призив" на почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган. Прочетох го току-що. Слаба ракия. Това написа евродепутатът Александър Йорданов в личния си Facebook профил.
Ето какво още допълни той:
"Не е във форма г-н Доган, след като се е докарал дотам да пише такъв "призив". Признанието за сериозна криза в организационния живот на ДПС не отменя факта, че именно неговите промосковски залитания, на които многократно съм обръщал внимание, са главният фактор за тази дестабилизация.
Нещо повече. С решението си да принуди част от своята парламентарна група да не гласува за предложеното от ГЕРБ-СДС високо професионално, политически отговорно и с ясна евроатлантическа ориентация правителство, той за пореден път се афишира като фактор за дестабилизация на България.
А именно дестабилизацията на страната ни, създаването на несигурност, както и невъзможността да имаме нормално проевропейско правителство, което да работи заедно с останалите държави членки на ЕС за края на Путиновия режим, са цел на управляващите в Кремъл. Не трябва да се изключват от тази дестабилизираща роля и онези бизнес кръгове у нас, които отлично знаят, че най-лесно риба се лови в мътна вода. Това са всички произхождащи от яки комунистически и ДС фамилии "бизнесмени" без значение на коя партия днес "симпатизират".
А твърдението на почетния председател на ДПС, че никога партията му не е използвала "мутренски подходи" направо ме зашемети. То бива да се лъже, но чак толкова не бива.
Ахмед Доган настоява за отстраняване на съпредседателя на ДПС Делян Пеевски. Но се разсейва по въпроса, че именно той бе този, който го лансира в "голямата" политика. Няма и намек за извинение, за поемане на отговорност.
Самовнушил си е, че е прав, когато в действителност е крив. Същевременно Пеевски ясно, открито и последователно отстоява правилните за България позиции: евроатлантизъм и подкрепа за Украйна. Дали го прави по убеждение или така се опитва да изтрие от себе си "петното "Магнитски", е важно да разберем. Но в конкретния казус атаката срещу него е не за друго, а затова, че в своя евроатлантизъм той е отишъл твърде далеч. И със сигурност посланик Митрофанова е недоволна.
И тогава Доган решава да вземе нещата в "свои ръце", което означава, че ДПС трябва да подава ръка само и единствено на проруските сили у нас, както впрочем го прави вече 34 години. Разбира се, с кратки почивки. Историята е позната.
Ахмед Доган не пропуска дежурната фраза, че "цивилизационният избор на България е либералната демокрация с евроатлантическа насоченост".
Но изречена от него това е само гола декларация и нищо повече. Време е някой добросъвестен журналист да извади черно на бяло всички изказвания метани, които през годините той е правил на Москва, за да научат незнаещите, защо винаги се е овъртал около бившата комунистическа и ДС номенклатура.
И защо бе свалено от него първото демократично правителство на България след близо половинвековен комунистически проруски режим.
С твърдението си, че "ДПС е важен геополитически фактор на Балканите" почетният председател на Движението хвърля съчки в тлеещ огън. Номерът с "етническата карта" е добре познат. Стар номер, обслужил ретроградните и антиевропейски сили у нас. В България "етническият мир" бе запазен през т.нар. преход, но берачите на тютюн продължават да берат тютюн, докато "пазителят" на мира се изживява като успял политик и бизнесмен.
Ахмед Доган нарича случващото се в ДПС "опит за вътрешнопартиен преврат". Същевременно сам се позиционира като превратаджия, при това с ясна декларация, че "никой не може да открадне или да присвои ДПС". Пропуснал е само да добави: "от мен". Защото от много години ДПС е всъщност присвоено от него.
И да не забравяме, че тази партия бе създадена, за да отклони гласовете на етническите турци у нас от "синята бюлетина" на СДС. За да оцелее и продължи да управлява БКП/БСП и ДПС заедно с нея. Така българската демокрация стъпи още в началото накриво. Грешната крачка направи именно Ахмед Доган.
И когато днес той твърди, че ДПС "не е еднолично търговско дружество", то би трябвало добре да си спомним кой раздаваше "порциите" и кой въртеше "обръчите" през годините на прехода.
Ахмед Доган говори и за "освобождаване от страха". Единственият източник на "страх" в ДПС, който сме наблюдавали във времето, бе самият той. Пълното съобразяване с неговото мнение в ДПС бе "закон". "Безстрашните" бяха отлюспвани. Така че Ахмед трябва да бъде и самокритичен. Защото е много лесно да се държиш като в известното стихотворение на комунистическия поет: да си прав и когато грешиш.
В заключение ще бъда пределно ясен: Ахмед Доган дестабилизира ДПС, защото така е угодно в момента на Москва. За да продължи кризата в България. И тя продължава."
