„Целта ми е след 4 години България да бъде давана като добър пример за това как с лидерство и активни стъпки се изкоренява корупцията от държавата“. Денят е 11 февруари 2022 г., трибуната е световна медия като BBC, а авторът на това изказване – новоизпеченият към онзи момент премиер на България Кирил Петков.

Мантрата за битката с далаверите по висши и нисши ешелони на властта у нас винаги е присъствала в рекламните слогани на партията му ПП и партньорите й от ДБ. В това число и през деветте месеца от мандата на кабинета „Денков“.

Към днешна дата вече сме наясно каква борба с корупцията е настанала под егидата на „Промяната“ – усилията на Петков и компанията са били толкова целенасочени и ефективни, че пачка върху пачка не е останала за хазната. Не малка част от тях са по снимки и в устата на пудели - собственост на контрабандисти, но гушкани от високопоставени партийци, полицаи и прочее „борци с корупцията“.

Ако не вярвате, прочетете констатациите в доклада на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за корупционния натиск в страната. Изводите са за 2023 г., когато кормилото на властта се държеше от съставеното с мандат на ПП-ДБ правителство от излъчени на над 90% от тях министри. В това число министър-председателя Николай Денков и финансовия министър и съпредседател на ПП Асен Василев.

Корупцията в България е достигнала исторически връх през изминалата година, пише черно на бяло в анализа на ЦИД, който отчита пълен провал при опитите да се провеждат антикорупционни политики от страна на институциите. Според документа, през 2023 г. при 30% от гражданите на страната и при над една четвърт от бизнеса е имало засилен корупционен натиск. Това са стойности, връщащи страната в сенчестите времена на 90-те и по-конкретно през 1999 г., когато е отчетен първият подобен исторически антирекорд. Той е

при кабинета „Костов“, записал се в историята като синоним на „корупция“ във властта.

Тогава почти 29% от участниците в анкетите са признали, че са участвали в корупционни действия, а 34,2% са посочили, че са станали жертви на подобен натиск.

Тук е моментът да посочим, че именно в кабинета „Костов“ се крие генезисът на кръга „Капитал“ на бизнесмена с олигархични амбиции в политиката и медиите Иво Прокопиев, изиграл ролята на трамплин във властта именно за съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев. На този фон, данните на ЦИД просто показват истинското лице на „Промяната“, върнала страната не с години, а с две десетилетия назад. Обратно към мафиотизацията на държавата.

Данните, оповестени от ЦИД, едва ли изненадват някого, още повече, че излизат броени дни след избухването на най-мащабната афера за последното десетилетие – тази с Агенция „Митници“. Скандал, показал нагледно колаборацията между мафия и политици и овластени полицаи и митничари, свързани с ПП.

Грозна картина, увековечена на снимки, демонстрираща как контролни звена като митниците и разследващи институции като полицията са били овладяни в полза на контрабандисти и вместо да борят престъпността, жилеща хазната, са си сътрудничили с нея. С помощта на назначената от ПП, арестувана и обвинена за участие в организирана престъпна група вече бивша шефка на Агенция „Митници“ Петя Банкова.

С колаборацията на също приближения до ПП вече бивш главен секретар на МВР Живко Коцев. И по всичко изглежда, че с протекциите на бившия финансов министър Асен Василев.

Всъщност докладът на ЦИД показва, че контрабандната афера, тресяща страната и свалила маската на изкривеното от лицемерни мантри лице на „Промяната“, с огромна степен на сигурност не е единствената схема, точила обществените ресурси във времената, в които властта бе в ръцете на Кирил Петков, Асен Василев и компания.

Предвид факта, че четвърт от бизнеса в страната и една трета от гражданите й са били жертви на корупционен натиск, това означава, че далаверата е била втора природа на управлението на ПП. Или иначе казано – с едната ръка „промянаджиите“ са писали добре звучащи опорки за битка срещу корупцията, а с другата са я реализирали, прибирайки печалбата в джобовете си и по офшорни сметки.

И като сме на темата за опорките, ето още една, която Кирил Петков повтаряше на ставане и на лягане в годините, откакто ни бе натресен от кръга „Капитал“: „Националната корупция се използва като инструмент от чужди държави като Русия да влияят на вътрешната стабилност и политика и да създават зависимости“.

На фона на данните за корупцията, вихрила се в страната през изминалата година, маркирана от правителството с мандат и премиер на ПП-ДБ, въпросът чии интереси и зависимости е допускало то да оплитат държавата е повече от риторичен.

Което впрочем обяснява и защо всяка инициатива на партията, превърнала се в гарант на евроатлантизма у нас – ДПС и нейният председател Делян Пеевски, да ограничи руското влияние в страната и финансирането на войната срещу Украйна през „Лукойл“ например , се сблъскваше с въздържаност от страна на ПП. Меко казано.