Паргов: Много хора са излизали от БСП, много хора са опитвали късмета си извън БСП, на гърба на БСП, но не са успявали

Паргов: Много хора са излизали от БСП, много хора са опитвали късмета си извън БСП, на гърба на БСП, но не са успявали
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    02.04.2024
  • Сподели:

Калоян Паргов – председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), четири поредни мандата общински съветник и председател на групата "БСП за България“ в интервю за аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

 

 

Какво видяхме през тези 9 месеца и 3 седмици? Трите седмици се оказаха най-фаталните, почти като в онзи филм "Осем седмици и половина“ – та тук трите седмици са най-фатални.

Да, можем сюжети от филми да приложим, като сватби и погребения – имаше един филм, много хубав, с Хю Грант и т.н. Но какво се случи през тези малко повече от 9 месеца – случи се това, че два непримирими полюса, и то не като политически полюси имам предвид, ляво-дясно, а по-скоро като две различни концепции, които ни се представяха за развитието на България, които дълго време се блъскаха и хвърляха страната в предсрочни избори, накрая се прегърнаха с погнуса и отвращение и всеки със своите вътрешнопартийни и лични интереси като залог да участва в една такава некоалиционна сглобка. Едните – с желанието да продължат да бъдат фактор в политиката, респективно ГЕРБ и ДПС, на фона на това, че само допреди година и половина – две те бяха… никой не можеше да си помисли и да си представи, че ще продължат да играят някаква роля в българския политически живот, на фона на настроенията срещу тях. Другите бяха по-скоро недобре подготвени, но пък много амбициозни млади хора, завършили престижни университети, с обещанието за промяна и никога повече досегашния над 10-годишен модел "ГЕРБ“. На практика се случи това, че си постигнаха целта първите. Те са на гребена на вълната, те са с предимство за предстоящи избори, гледайки социологическите проучвания, а тези, които ги арестуваха и които имаха претенции за новото начало на България, е очевидно, че ще имат доста имиджови проблеми, които сами си нанесоха – къде умишлено, къде неумишлено, къде от глупост, през последните малко повече от 9 месеца. Това, което е по-тревожното – и това го казвам вече и от името на СИНПИ, тъй като СИНПИ е вън от политическите анализи, това не е неговата функция, по-скоро неговата функция е експертна в различните сфери – ние не наблюдаваме, кой знае какво развитие на икономиката, въпреки че може някои колеги икономисти, макроикономисти, финансисти да казват обратното – чисто с пропаганден характер предвид приближаващите избори. Т.е. нашето огромно притеснение е, че държавата не се намира в добро и стабилно състояние от гледна точка на икономическия процес, без значение, че числата могат да ни казват друго, но зад тези числа стоят и хиляди хора, хиляди бизнеси, хиляди човешки съдби. И неслучайно последната година ние в СИНПИ оценяваме като нулева за развитието на България, за икономиката на България, защото почти нищо съществено, освен скандалите в различни сектори и разтърсванията, не се е случило и не е усетено като нещо значимо, което да е дало някакъв напредък в икономическия живот, а оттам – и в обществения живот, имам предвид на индивидуалното равнище на всеки човек.

Къде са най-големите провали? Къде ги виждате в СИНПИ?

Ако започнем с темата отзад напред, с темата "Земеделие“, държавата не беше по-различна от тенденцията в цяла Европа. И това, което в момента оставя редовното правителство на служебното, без значение че то за два месеца трябва да проведе честни предсрочни избори като основна задача, ще трябва да поработи и за държавата, да изпълнява и други функции, освен организиране на избори. Та, в сферата на земеделието подписаното споразумение не е финансово обезпечено. Има около 190-200 милиона дупка, за която не знам, как ще бъдат намерени тези средства. Защото това, което чуваме от Министерството на финансите, е, че имаме достатъчно пари в държавата, и че големият проблем през последната година, включително и в началото на тази година с този нов бюджет е, че тези пари не се виждат, не се усещат. Втората тема след земеделието е местното самоуправление. То е нулево и за местното самоуправление в последната година, не само защото имаше местни избори, които предполагат спиране на по-голямата активност и съсредоточаване в предизборни тематики на местните власти, а по-скоро защото местната власт е най-близко до хората и тя се нуждае от грижите на държавата, защото огромна част от общините, с няколко изключения, но и те влизат в този списък, без пари от държавата и без директна дотация няма как да си изпълнят своите функции докрай, свързани с благосъстоянието и средата, в която живеем в българските градове и села. Но и там има проблем. Кметовете негодуваха и то справедливо. Като започнем от началото на миналата година, стигнем досега и погледнем отчетите за бюджета на различните общини, ще видим, че имаме много ниско изпълнение на капиталовата програма. Т.е. това са директните инвестиции, една немалка част от тях идват по линия на държавата, в по-голямата част от общините. Включително и в София има някакъв процент, защото София е най-големият град, и тук държавата също има участие, но не такова решаващо, каквото е за някои други общини. Трета тема – казах, отзад напред вървя – трета тема е темата с приоритетите на това правителство. Шенген – вече сме част от въздушното пространство. Четох с умиление как един собственик на частен самолет вчера запалил самолета и отишъл до Лече да пие кафе за два часа и се върнал за един час. Е, дай Боже повече хора да имат такива транспортни средства, но – уви, всички сме на сухопътен транспорт, а там е големият проблем. Т.е. този полу-Шенген малко ми звучи като полупроводниците на Тодор Живков: "Тази година полупроводници, догодина – цели“. Тази година полу-Шенген, да видим догодина цял Шенген ще имаме ли, което, разбира се, е и политическо решение, както виждаме, съобразено и с местните конюнктури на държавите, които ни блокират, в случая Австрия. Еврозоната – колкото и политическото да е решението за еврозоната, то все пак се базира на критерии за членство в нея. Да, ние сме част от тази еврозона по смисъла и на валутния ни борд, на обвързаността на лева с еврото, по смисъла на това, че през 2007 г. ние сме приели да влезем в еврозоната, само не сме уточнили кога като дата на присъединяване в тази част от Европейския съюз, от Европейското пространство. Въпросът е, че темата с инфлацията отново е проблем. Както знаем, в последните години тя е по-висока от средната в еврозоната и в Европа като цяло, т.е. отново имаме неизпълнен ангажимент. Но пък беше гръмко развяван като нещо, което е голямо достижение. Сега споровете още вървят "за“ и "против“ еврозоната. Комуникационна кампания почти не се забелязва, макар че започнаха най-различни реклами по различните медии, но има нужда много повече да се говори по тази тема, тъй влиянието на въвеждането на еврото все още плаши обикновения българин. И това нещо трябва да се комуникира по-масово, за да може наистина да се видят всички ефекти, всички страни на приемането на еврото и отказването от лева. Енергетиката: считам, че последната година като продължение и от предишни правителства енергетиката, която е ключова за България, отстъпи позиции: както видяхме, в началото на годината от нетен износител започнахме да се превръщаме в нетен вносител, оправдавайки предателското отношение на фона на зелените ангажименти, които се стремим, както винаги, без да мислим за нашите интереси първи да приемаме като всяко нещо във външните ни отношения, т.е. прегръщаме политиката на "Йес мени“, без да помислим как това ще се отрази на местната ни икономика. А това е свързано със съдбите на десетки хиляди хора, работещи все още в тези мини, ТЕЦ-ове и т.н. И разбира се, цената на емисиите, която направи така, че един цял отрасъл да не е конкурентноспособен, т.е. да го извади извън строя, извън пазарния строй с непазарен механизъм. Защото тези емисии, които се налагат, са непазарен механизъм и те влошават пазарната картина. И от там идва проблемът с въглищния сектор. А какво ще го правим, както и работещите в него хора е много сложна и тежка тема, която тепърва ще трябва да разискваме в бъдеще. Не така стои въпросът с Полша, на която въобще не ѝ пука. Тя е голяма държава в Европейския съюз, макар и ново присъединена в последните 20 години, но както виждаме, поляците си държат на своето. До 2038-2040 г., пък и до 2042 г. те ще си експлоатират въглищните комплекси. Дори и Германия, дори и Гърция започнаха да се връщат към въглищните комплекси на фона на енергийните проблеми, които изпитаха в последните години. Темата с ядрената централа: добре, няма да правим "Белене“, ще правим Седми и Осми блок на АЕЦ "Козлодуй“, ще мислим за нова ядрена централа. Но ние така или иначе имаме някъде около 20-25 години да приключим този процес и да преминем на нови ядрени мощности, тъй като старите ще влязат в период, в който ще трябва да бъдат затваряни заради срока им на годност, най-общо казано. И тук в темата "Енергетика“ не видяхме някакви кой знае какви решения. Последното, отнасящо се до попълване на Фонда за енергийна сигурност, е свързано с определени интереси на определени сектори, дялове в енергетиката, като фотоволтаиците, като комбинираните топлоелектрически производства на топлофикациите, голяма част от които в страната са частни. Темата с "Топлофикация София“ я оставям настрана и нейните задължения към БЕХ и "Булгаргаз“, и нейното бъдеще. Ще видим, какво ще се случи оттук нататък. Топката е в полето на г-н Васил Терзиев, ПП и новия Общински съвет. Така че много са темите. Темите с мистериозните убийства и тяхното влияние върху политиката – нещо, което не се беше случвало може би от доста отдавна. Някак си бяхме забравили за подобни показни убийства и то на хора, които имат ключово отношение към обществено-политическия живот в една или в друга степен. Мога много да изброявам, какво се случи през тези 9-10 месеца, за кратък период – наситени събития. Това, което мога да кажа накрая, е, че едни си постигнаха целта, върнаха се в мача, вече са фактори отново, вече не с такова нежелание се гледа към тях, а напротив. На фона на некомпетентността, несъстоятелността на "новото начало“, така да го наречем, все повече хора, за съжаление, гледат към добре забравеното и уж отричано и оплювано старо, което все пак явно им е по-сигурно и по-добро от това, което те показват като нещо ново и като промяна. На този фон можем да поговорим и за БСП: къде се намира в цялата тази конфигурация в предстоящите избори 2 в 1.

Преди да стигнем до БСП, имам още няколко въпроса към вас. Политическите коалиции, които продължават взаимно да се нападат и окалват, очакват след изборите да продължат преговорите от там, откъдето ги прекратиха. Последното съждение е на премиера в оставка Николай Денков. Това реалистично ли е?

Вижте, големият проблем е доколко да се покаже определена степен на морал и етика. Защото в последните 9 месеца видяхме и липсата на морал и етика. Едно говорим преди избори, друго правим след избори. Т.е. шегата, че след избори и след лов се лъже най-много, като че ли стана на практика максима в политическия ни живот, което е много жалко. В момента всички партии са в предизборна кампания, и то не от вчера, а от няколко седмици, и тази риторика вече я виждаме. Първо – прехвърляне на топката кой е виновен за това да не може да се извърши т.нар. "техническа ротация“, която няма нищо конституционно или правно като основа, т.е. това е термин, който го измислиха в последните 9 месеца, и прехвърлянето на топката и играенето на пинг-понг от двете страни, с което пак не спечели държавата, не спечелиха хората, а гледахме театър, поредния в последните 9 месеца. Второ – защо ще преговаряме от там, откъдето спряхме, след като решихме да рестартираме системата? Рестартът на системата винаги са едни избори – дали са редовни, дали са предсрочни, тези избори винаги рестартират системата и конфигурацията. Т.е. г-н Денков, който е интелигентен човек, но очевидно с малко политически опит, видимо не съзнава, че при рестарт на системата няма как да започнеш от там, докъдето си свършил, тъй като изборите не са просто технически процес, в който спираш за малко едни или други процеси, които са започнати и недовършени, и след изборите се продължават. След изборите ще има изцяло нова политическа картина. Обикновено изборите нанасят имиджови и всякакви други вреди, щети, които от гледна точка на необмислено говорене, нападки, предизборна борба, предизборни атаки, понякога е много трудно да се преглътнат просто ей така, защото пак казвам, трябва да има някакво ниво на морал и етика. Защото няма как да се плюем като каруцари два месеца и в един момент да се прегърнем, да се целунем и да се усмихнем на цяла България. Някак си това малко аз лично не си го представям за себе си, но ако за тях това е норма на поведение, толкова по-зле за системата и за България.

Как ще завърши?

Ами как ще завърши – ще завърши така, че ще има отново опити за спорове, т.е. там, където свършиха. Т.е. явно ПП си представят, че ще започнат да спорят за кабинет и кой ще бъде министър, кой ще управлява регулаторите. Аз виждам, че това започна в тяхната предизборна кампания, в която Кирил Петков и Асен Василев се обясняват, че те са за честни избори, за прозрачни избори на регулатори, на Съдебен съвет, на прокурори, на съдии, пък видите ли ГЕРБ и ДПС, с които досега пиеха кафе, пък и се гушкаха един друг в скутовете си, били за точно обратното. Те сега ли го проумяха след 9 месеца, че е така, примерно? Казвам го, защото по-опитните играчи, разбира се са ГЕРБ и ДПС, по-находчивите, по-прагматичните, докато по-наивните и по-неопитните излязоха колегите от ПП-ДБ. И това е видно.

Стигаме до въпроса: какво става с БСП. Миналата седмица събота в НДК бе създадено движението "Бузлуджа“ като крило в партията. Сега виждам репортажна снимка от общинската партийна конференция в Своге, на която лидерът Корнелия Нинова е заобиколена от двайсетина човека. Двайсетина. Какви са вашите шансове?

Вижте, рестартът на политическия процес е шанс за всяка политическа сила. БСП досега беше в опозиция. Обикновено БСП е силна опозиция. Проблемът е, че това ѝ право беше иззето в последните години от т.нар. "нови партии“, "спасители“, "променители“, което си е грешки на самата БСП, че допусна да ѝ бъде иззета тази инициатива и допусна да бъде изтласкана. Най-малкото защото и прекият избор, първият по рода си в БСП, през 2020 г., и цялата чистка от зависими хора, така наречена, в БСП имаше за цел да направи БСП хем по-силна, хем по-приемлива и да даде пример на обществото, че БСП е за операция "Чисти ръце“ и в държавата. Да, обаче всичко това не се случи и този анализ трябва да си го направи сегашното ръководство на БСП, тъй като очевидно е, че тази цел не само не беше постигната, но и БСП беше изтласкана от полето на водеща опозиционна сила, като виждаме, че за мястото ѝ спори "Възраждане“, като виждаме, че за това спори и малката, но все пак доста мобилна ИТН. Виждаме и външни сили, които проявяват претенции за въпросното място. В лявото пространство БСП е най-голямата партия, без значение дали ще е с 9, 10, 8, 7 или с 15-20% както беше, което не дава възможност на нищо ново да се развие. Това е постулат в последните 35 години, който сме го наблюдавали. Много хора са излизали от БСП, много хора са опитвали късмета си извън БСП, на гърба на БСП, но не са успявали. Т.е. това е нещо, което трябва всеки да го знае, който мисли, че може в лявото пространство да създаде нещо алтернативно на БСП. В случая, разбира се, това, което беше създадено като движение в НДК, е поредното движение в БСП, тъй като за последните 35 години в прехода и демокрацията в БСП имало немалко движения: "Открит форум“, който беше създаден от Красимир Премянов след 1997 г. на база събитията от тогава, по-късно Янаки Стоилов създаде "Ляво крило в БСП“, така нареченото, което тръгна най-вече от несъгласието на една част от БСП с приемането на плоския данък при правителството на Сергей Станишев. В по-нови времена имаме "Социализъм ХХІ век“, "Социалисти бг“. "Социализъм ХХІ век“ – на Георги Пирински, "Социалисти бг“ – на Петър Мутафчиев. И сега имаме едно ново движение, в което присъстваха доста хора и извън БСП, което… сега не мога да кажа, не съм организатор, аз бях поканен, също присъствах като гост, за да видя и за да чуя. Само да кажа, че аз не участвам в нито едно от тези движения, не съм участвал досега и няма да участвам, това е мой принцип. Но пък Уставът дава право на социалистите да правят движения вътре в БСП с една или с друга цел. За мен е важен идейно-политическият разговор в БСП от гледна точка на няколко неща. Първо, ако говорим за идейно- политически разговор, на мен две неща ми липсват досега, които БСП не е направила 35 години. На първо място – оценката си за 10 ноември 1989 г., тъй като тази година ще се навършат тъкмо 35 години от събитията на 10 ноември. Второ, БСП бяга и не е дала оценка за събитията 1996-1997 г., тъй като това е вододелна точка и точка на разделение вътре в БСП предвид това, което се случи. Разбира се, оценка за тези 35 години БСП периодично е давала през годините, но сигурно и от това има нужда, за да продължи напред с нови сили. Казвам го като някакво условие и мое виждане, тъй като това виждане го споделям не само аз, а и немалко хора, авторитети в БСП, които не участват в едно или друго движение, единствено и само за да имат такова мислене. Оттам нататък това, което предстои на 9 юни – очевидно е, че ще се направи всичко възможно да има избори 2 в 1 поради най-различни съображения. Да видим дали г-н Главчев до края на седмицата ще успее да сформира правителство, което да представи на президента и той да издаде указ за него, т.е. до датата 9 април, за да има 2 в 1 на 9 юни. Очевидно, че това ще бъде пореден шанс за БСП да се утвърждава като алтернатива и на последните 9 месеца. Дали ще успее, е тема на друг разговор, на фона на това, което се случва в различни области в страната в БСП. А именно – в Шумен приключи тези дни предсрочният цикъл отчет и избори, който се проточи от септември досега. Това са близо 6-7 месеца. Същото се случи по-предната неделя и в Сливен. И там имаше предсрочен цикъл, насрочен още септември миналата година – чак сега приключи. Имаме такъв в Благоевград, който от два месеца се точи, и един такъв в София, който се точи от един месец. Въпросът е: как ще се съчетаят предсрочните цикли, защото притеснението ми е, че БСП обикновено, когато ѝ предстоят вътрешнопартийни избори, тя забравя за всичко около нея и всичко е насочено – и цялата енергия, и мисъл, и внимание към вътрешнопартийния избор, без значение на ниско, на средно или на най-високо равнище се прави той. Т.е. имайки предвид това, изразявам тревога, дали няма да се пропусне време за вътрешнопартийни битки на фона на голямата външна битка, която е по-важната за нас – европейската и тази, която е парламентарната. Защото ако са 2 в 1, това със сигурност ще бъде добре за БСП, тъй като знаем, че червените избиратели подценяват европейския избор, просто това е тенденция не от вчера, а откакто има европейски избори от 2007 г. насам.

Е да, но как ще се утвърди като алтернатива БСП, при положение че тя е толкова силно разкъсана в момента? Вие ми казахте за изборите в различни различни структури. Аз ви съобщих в началото впечатленията си от репортажната снимка с двайсетина човека. Това до каква алтернатива ще доведе?

Репортажната снимка с двайсетина човека – да, ние сме свикнали… Има разлика, само да ви кажа – не че го казвам като оправдание за репортажната снимка. Г-н Борисов, като обикаля страната, тъй като структурата на ГЕРБ е такава – те нямат такава структура, каквато има БСП, тя е на база общински центрове. Това е структурата на ГЕРБ. Обикновено, когато в един регион отива Борисов, от няколко общински центъра събират по 100-200 човека, за да се направи тази масова снимка, за която говорите. В Своге предполагам, че е имало конференция. Сега Свогенската организация не е голяма организация, тя е една от 22-те в София-област. Сигурно това е бил съставът на общинската конференция. Не мога да кажа какво събитие е имало там, не съм проследил, за да има 20 човека. Само че не е меродавно.

Да, общинска конференция. Но изглежда малко наистина. Все пак сме гледали мероприятия на БСП с доста сериозно, внушително присъствие.

Пак казвам, Своге не е пример. Ако е цяла област, както правех сравнението с ГЕРБ и Борисов, нещата изглеждат по-различни. Да, на срещата в София имаше към 400-500 човека, и правостоящи, и хора нечленове на БСП. Сега дали това беше добре или не – не мога да кажа. Виждам, че доста се критикува този елемент, но така са решили организаторите на това събитие, това е тяхно право.

Но това показва, че в лявото има необходимост от разговори.

Вижте, Софийската организация, тъй като все пак аз съм един от дългогодишните ѝ ръководители, в рамките на тези 130 години, Овчаров я ръководи 11-12 години и аз съм след него – 9-10 години съм управлявал тази организация, което ни нарежда на първите две места. Познавам тази организация. Тази организация винаги е била критична към националното ръководство, дори по времето на Тодор Живков, и винаги е имало престрелки и прехвърчане на искри, и винаги е била трън в очите на всяко национално ръководство. Като започнем от началото на първото десетилетие на 90-те години – там сблъсъкът Александър Маринов, един от моите предшественици, сега съветник на президента, професорът, срещу Жан Виденов. В последствие Румен Овчаров със Сергей Станишев, аз – с Корнелия Нинова, пък и с Михаил Миков и Сергей Станишев, защото аз все пак съм работил по времето на трима председатели на БСП. Работил съм и със Сергей Станишев, и с Михаил Миков, и с Корнелия Нинова като председател на Градската организация и е имало противоречия, сблъсъци, несъгласия и обратно мнение, но винаги националното ръководство се е плашело и се е съобразявало до известна степен с Градската организация като носител на интелектуалния потенциал и елит на партията, разбираемо, като столица, тъй като това е и демографски процес, събирателен. В големите градове обикновено имаме по-големи съвкупности. Така че това събитие в НДК събра и немалко социалисти и от София, но имаше и от страната. Пак казвам, оценката за него е противоречива. Но София, като организация, която я познавам, съм сигурен, че ще успее да излезе от тази трудна ситуация и каквото се налага и зависи от мен, ще направя нужното да ѝ помогна, защото все пак това е моето семейство. Ще се направи този цикъл. Виждам, че няма разбиране от националното ръководство, тъй като и аз съм отправял такива съвети – дали не е добре да се спре за малко цикълът, предвид това, че може да се проточи по-дълго, и да се подготвят и проведат тези избори и София даде своя дан в общия резултат. Като резултатът на София, приносът на София в общия резултат за съжаление не е нещо по-различно от това, което е средното за страната, т.е. в София не може да се очакват някакви изключителни резултати. Обикновено между 10 и 20% са гласовете, които дава София в общия резултат. Колкото по-близко са до 20-те процента, толкова по-добро е представянето на София като дял. Колкото е по-ниско, толкова по-зле се е представила. Казвам го за статистиката от моите емпирични наблюдения години наред в столицата. Но за мен е важно след този цикъл София да съумее да излезе и някак си обединена, така, както помогна да се случи и след моето административно отстраняване, което атакувах в съда и знаете, и вашите слушатели, Върховният касационен съд отсъди в моя полза като възстановяване, което аз отказах тогава да се върна, изпълнявайки това решение на съда, тъй като Иван Таков беше вече избран и щяхме да влезем в нормативни безредици, които не мога да ги причина на моите организации. Така че се надявам този цикъл БСП да съумее с ум и разум – говоря за Софийската организация, да излезе от това препятствие, което ни причини националното ръководство.

Националното ръководство как ще поведе партията за изборите в тази ситуация?

Сега, предвид предстоящите предсрочни парламентарни избори, на мен ми се струва, че трябва да има Пленум на Националния съвет, който да даде старт на подготовката на парламентарните избори със стартиране на номинациите на кандидатури за депутати, тъй като такова за евродепутати вече беше направено преди два месеца и то върви. Защото в момента вървят партийни събрания, в София специално, също и други градове и трябва да се издигат номинации за национални депутати, за да може, ако на 9 юни приемем като условна дата европейски и парламентарни избори, казвам условна дата, ние до края на април трябва да сме приключили с всички листи, с подреждането им и с подготовката за тяхната регистрация, защото на 9 май ще се открият изборите, т.е. предизборната кампания. Говоря за нормативните срокове от Централната избирателна комисия, които трябва да се следват и съблюдават. Така че в момента имаме нужда от спешно заседание на Националния съвет, което да даде старт на тази кампания, за да може и структурите да започнат по-активно да номинират кандидати за народни представители, тъй като пък конференциите ще трябва да ги подредят. Говоря за София – градската конференция ще трябва да подреди трите листи, след което в регионите – областните съвети на база общинските конференции подреждат областните листи. Националният съвет пък трябва да определи задачите и местата на коалиционните партньори и гражданските квоти. Т.е. очаква ни много наситен вътрешнопартиен процес. И затова правя чрез ефира на Радио "Фокус“ едно обръщение, че имаме спешно нужда от Националния съвет, който да стартира процеса.

 
 

Станете почитател на Класа