Ако зададем въпроса има ли военни медии в България, верният отговор е да, има. Това де факто е така. Но те само официално и проформа се водят такива. Защото всъщност вече не са. Просто изневериха на професионалното си призвание.
За 9 месеца, откакто управлява кабинетът Денков-Габриел, а в МО властва сглобката Тодор Тагарев и Владимир Миленски, военните медии у нас станаха повече партийни трубадури на ПП. Тя ги премоделира по свой вкус, образ и подобие. Без да се интересува, допитва или съобразява с обществения интерес. Трябва да е ясно че Военният телевизионен канал (ВТК) и в.“Българска армия“ се издържат само и единствено чрез обществен финансов ресурс и затова нямат право на абсолютно никакви политически пристрастия. А на практика не е така.
Новият главен редактор на в.“Българска армия“, снимал се на вр. Мусала. Това знаме вероятно му е осигурило предимство пред сегашния зам.-главен редактор, който наистина заслужаваше да стане титуляр. Но за Миленски това са подробности от пейзажа, щом става дума за сродна душа
Двете медии са под шапката на Информационния център (ИЦ) на МО, чиито годишен бюджет е близо 3,5 млн.лв. Центърът се командва, не казвам ръководи, от най-верния паж на московския възпитаник Тодор Тагарев- пенсионирания екскомунист Владимир Миленски. Ако попитаме военните медии у нас държавни ли са, след като се издържат със средства от бюджета, би следвало да направим извода, че са такива. Но и това е проформа. Защото бившият другар Миленски харчи тези милиони чрез еднолични решения, сякаш ги вади от собствения си джоб, и едва ли в полза на обществения интерес. Защото общественият интерес изисква от двете военните медии да поднасят правдива, точна, обективна и равно отдалечена от политически тълкувания всякаква армейска информация. И особено тази, която се отнася за войната в Украйна. Но това няма как да се случи, след като Миленски преструктурира целия ИЦ, за да се бори с някакви мними, циркулиращи може би само в неговото халюциниращо въображение, идеологически врагове и хибридни атаки. След което направи от изградени и доказани журналисти (особено от ВТК) чиновници, които да му угаждат и реализира капризите. И което дори принуди парламентарната комисия по отбрана да разгледа този въпрос.
Твърде странно е и, че сегашният шеф на центъра усилено ухажва студентите от факултета по журналистика на СУ с безумната идея да замени опитните и реализирали се вече професионалисти в бранша с едва прохождащи тинейджъри. Може би това е целта- да дойде поколение, което не познава миналото и почти няма никаква представа за бъдещето. Поколение, все още без минимум социален капацитет, което лесно може да се манипулира. А още по нелогично е, че военните ни медии загърбиха и не отразяват вече проблемите в живота и дейността на запасното войнство. С изключение на СОР „Атлантик“, разбира се. Дали защото медийният бос на МО не счита останалите организации на запасните за ретроградни комунистически издънки?
Логичното призвание на родните ни военни медии е да дават пълна и реална картина на случващото се по бойните полета на Украйна. Без едностранчиво залитане. Без взимане на страна. Това искат читателите под пагон. Те са умни, интелигентни и могат сами да си направят изводите, без да им се натрапват внушения. Но това не е достатъчно за пенсионирания полковник Миленски. Сякаш за него военните са някакви умствени недоносчета и чрез подчинените му вестник и телевизия трябва да бъдат манипулирани и обработвани. Дано не бъда разбран криво. Не твърдя, че ВТК и в.“Българска армия“ лъжат, става дума за хода на бойните действия в Украйна. Те просто не казват цялата истина, или я спестяват на 50%, колкото и бакалски да звучи. Което подменя, модифицира и изкривява реалността. В случая нека се абстрахираме от политическите оценки, че тази война е непровокирана агресия на Русия. Те са ясни и не за тях става дума.
Ако си спомняте съвсем скоро папата призова Украйна да вдигне белия флаг и да преговаря с Русия. Папа Франциск каза, че Украйна трябва да има куража да развее бялото знаме и да преговаря за прекратяване на войната с Русия, започнала след пълномащабното нахлуване на силите на Москва преди две години и причинила смъртта на десетки хиляди души. Това го предаде „Ройтерс“, а не ТАСС. „Когато видиш, че си победен, че нещата не вървят добре, трябва да имаш куража да преговаряш.“, бяха буквалните думи на папата. В нашите военни медии обаче нямаше нито ред, нито звук, нито кадър за това. Защото медиите на Миленски не вярват на „Ройтерс“. Както Москва не вярва на сълзи. Ако Папата бе казал това за Кремъл, сигурно щеше да има извънредно предаване на телевизията или страница във вестника.
„Русия е на път да произведе почти 3 пъти повече артилерийски боеприпаси от САЩ и Европа. Според оценки на разузнаването на НАТО за руското отбранително производство, Русия произвежда около 250 000 артилерийски боеприпаса месечно или около 3 млн. годишно. Общо САЩ и Европа имат капацитета да произвеждат само около 1,2 млн. боеприпаса годишно, които да изпращат на Киев, заяви високопоставен служител на европейското разузнаване.“, съобщи CNN. Да сте прочели нещо за това в родните военни медии? Явно и в CNN работят русофили.
„ЦРУ: Украйна ще загуби много територии през 2024 г. Украйна ще трябва да отстъпи още свои територии, ако Конгресът на САЩ не одобри военната помощ. Украйна рискува да загуби „значителни позиции“ в полза на Русия през 2024 г., предупреди ръководителят на ЦРУ Уилям Бърнс, след като Володимир Зеленски обяви, че изгражда отбранителна линия по протежение на дългата над 1000 км фронтова линия.“, това пък съобщи преди десетина дни The Telegraph. И пак да подчертаем - не ТАСС.
Освен това става ясно още, че съвместен доклад на разузнавателните агенции на САЩ е установил, че „безизходицата във войната играе в полза на Русия и все повече измества инерцията към Москва“. В годишната американска оценка на заплахата се казва, че Русия остава „устойчив и способен противник“ и „се възползва от несигурността относно бъдещето на западната военна помощ“ за Киев. „Без допълнителна помощ, предстои много по-мрачно бъдеще. Украйна вероятно ще загуби позиции, и то вероятно значителни, през 2024 г.",заключава буквално докладът на американските разузнавателни служби. В нашите военни медии няма нито намек за този факт. И какви са тези изказвания с русофилски уклон на шефа на ЦРУ Бърнс, затова не са попаднали във военния ни печат,биха възкликнали армейските зевзеци!
Иронията настрана, но ето още факти. В Украйна изразиха разочарование от танковете Abrams. Украинското издание NV.ua разкритикува американските танкове Abrams, използвани от украинските военни.
В статията се казва, че „тези бойни машини трудно могат да воюват в Украйна. Дори експертите все още имат малко информация за битките с тяхно участие, при това Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), след като получиха тези танкове от Съединените щати, не бързаха да ги използват.“ Авторите на публикацията отбелязват, че комплексната поддръжка и ремонт са един от ключовите проблеми за украинската армия. Военните ни медии мълчат и по този въпрос. А по него има доста какво да се пише. И особено за съдбата на немските танкове „Леопард“ на фронта. Или както зададе въпроса не ТАСС, а „Дойче веле“ колко от тях са останали читави в строя?
Тези дни пък Илон Мъск попита в прав текст: „Защо НАТО съществува след като се разпадна Варшавският договор?“ Основателят на Tesla и SpaceX заяви, че НАТО трябва да бъде разпусната. Според него причината за съществуването на Алианса е изчезнала, отбелязва дори украинското издание Униан. Но и това не е отбелязано в нашите военни медии, явно защото и милиардер №1 на планетата е заразен от вируса на болшевизма.
Любимата рубриката на ексдругаря Миленски „Дезинфорадар“ на първа страница на в.“Българска армия“, която въведе, е меко казано творческо недоносче. Но тя е мечът му, с който се бори срещу хибридната (разбирай руската) медийна и идеологическа ламя. Ето един култов цитат от нея. „Раздухваните от определени политически кръгове слухове, че страните от НАТО ще пращат войски в Украйна несъмнено са повлияли на готовността на европейците да се включат в евентуална война. Но истината е, че НАТО е отбранителен съюз, който защитава с войски собствените си членове. На българските мъже и жени с пагони няма да им се наложи да воюват зад граница, могат само евентуално да участват в миротворчески мисии, както е било и до сега ( запазил съм оригиналния правопис на цитата )
Бързам да подчертая, че всички изречения в този абзац не са верни. Няма политически кръгове, особено у нас, раздухвали слухове, че страните от пакта ще пращат войски в Украйна. Това поиска първо президентът на Франция, а след него и на Литва. „Истината е, че НАТО е отбранителен съюз, който защитава с войски собствените си членове“. Много любопитно съждение. Пред 1999г. 11 държави от НАТО бомбардираха Югославия по заповед на тогавашния генсек на пакта Хавиер Солана. Някой да е чул тогава Югославия да е заплашвала или нападала държава от НАТО? Бяха избити хиляди цивилни граждани. Години по-късно ООН призна, че бомбардировките бяха незаконни. И какво от това? На нашите военни нямало „да се наложи да воюват зад граница.“ Айде бе! За какво тогава декларираме цяла бригада в случай, че се задейства чл.5 за колективната защита. Бригада, която трябва да е с висока мобилност, осигуряваща й бързо прехвърляне във всяка точка на зона за отговорност на пакта. Въпросното ни съединение няма да се разхожда само от едната ни граница до другата. Познавам автора, писал коментара. Липсва му военна подготовка, но поне да беше прочел по внимателно сакралния член пети от Северноатлантическия договор и задълженията ни по него. Когато ни приемаха в Алианса, никой не ни е обещавал, че няма да ни праща да воюваме зад граница, а и ние не сме поставяли такова условие. А елементарно казано принципът на този член е следният-щом разчиташ на някой да дойде отвън да се бие за теб и да те брани, ако не дай боже, се наложи, трябва да си готов и ти да сториш същото.
Но ето такива аномалии се получават, когато журналист реши да направи компромис с истината, съвестта, принципите и морала. За да угоди на силните на деня, вместо да е техен коректив. Това е смъртният грях на сглобката Тагаре & Миленски- разстреляха и погребаха българската военна журналистика. Сегашната, не миналата.
