Дяволът е в детайлите. Всички сме се сблъсквали с достоверността на тази фраза. Когато опрем до социологията обаче, тя важи с особено голяма сила. Последният пример е отпреди само няколко дни, когато един от главните играчи в сектора – „Алфа рисърч“, отвори новия сезон в „голямото наддаване“ кой държи сърцето на електората.
В проучване, претендиращо да е представително за пълнолетното население в страната, агенцията отново нагледно потвърди причините за избухващите през последните години взаимни обвинения между българските социолози. А именно, че манипулират данните в полза на един или друг играч на политическата сцена.
За хората, които не са проследили поредната повдигаща въпроси проява на терена на социологията, ще уточним, че според твърденията на основателката на агенцията Боряна Димитрова, изследването дава нагласите сред избирателите, които „твърдо са решили“, че ще излязат пред урните при евентуални национални избори. И тук идва дяволският момент с детайлите.
Първо –не е посочено за какви точно национални избори става въпрос. Димитрова също не го уточни. Най-логично е да се предположи, че в случая става въпрос за парламентарен вот. Сигурното е едно – проучването не засяга предстоящите след по-малко от 3 месеца избори за Европейски парламент.
Защо това е важно? Дори да оставим настрана факта, че те – за разлика от хипотетичен към момента вот за Народно събрание, буквално чукат на вратата, уточнението е от значение, защото социолозите по принцип са длъжни да посочат визирания вид избор. Причината е прозаична – правилата за провеждане са различни (на европейските избори например се гласува само в страните-членки на ЕС), а оттам – и електоралната база, спрямо която се изчисляват процентите на подкрепа.
А каква е базата, на която е стъпило изследването на „Алфа рисърч“? Това е енигма. Може да звучи абсурдно, но никъде в него не се уточнява какви точно реални числа стоят зад понятието „твърдо решили“ да гласуват, а от тук и броя на абсолютните гласове зад процентите на всяка политическа партия. Не само че няма ясно посочен брой, но дори няма и уточнен процент на лицата, влизащи в графата "твърдо решили", спрямо общия брой на българските граждани, имащи право да пуснат бюлетина.
Пропуск, който едва ли е неволен, предвид факта, че това са правила, които се учат от студентите по социология още в началния курс. Още повече, че в предното подобно изследване на агенцията – от ноември 2023 г., е уточнен поне процент. Липсата му в настоящото проучване отваря огромна врата за манипулации, защото цитираните от изследването проценти за електорална подкрепа към една или към друга партия остават просто кухо число, без абсолютен брой гласоподаватели, който да го подкрепи. И няма как да не си зададем въпроса дали всъщност не е именно това целта на занятието.
Така, в изследването на „Алфа рисърч“ може да се твърди, че ако изборите бяха сега, за ГЕРБ от „твърдо решилите“ да гласуват биха пуснали бюлетина 23,7%, за ПП-ДБ – 19,2%, за „Възраждане“ – 12,8%, за ДПС -9,7%, за БСП – 9,6%, а за ИТН – 5,1%, но дали това изобщо отговаря на истината и колко е броят на абсолютните гласове зад процентите, е въпрос с повишена трудност. На който могат да отговарят само служителите на Боряна Димитрова или някой спец по мистификации. Причината е, че никой не казва тази подкрепа процент от какво точно е. Което не пречи на шефката на агенцията да изкарва изследването представително. Представително за кого - не уточнява. Пък и досега никой не я е питал.
Всъщност, "не сме прави". Отговор доколко е истинно това проучване може да даде и всеки, който има калкулатор и елементарни познания по математика и умее да борави с архива на ЦИК. Той например показва, че на предните парламентарни избори – през април 2023 г., до урните са отишли 40,69% от имащите право на глас, което в абсолютно число е 2 683 606 избиратели.
Хайде сега да направим съпоставка с процентите подкрепа за основните политически играчи, дадени от агенцията в новото им изследване. Ако приемем, че данните от него са достоверни, то при избирателната активност от миналата година, но при посочваните проценти подкрепа сега от „Алфа рисърч“, за ГЕРБ биха гласували приблизително 636 014 души, за ПП-ДБ – 515 251, за „Възраждане“ – 343 500, за ДПС -260 309, за БСП – 257 625, а за ИТН – 136 863 избиратели. Ако съпоставите тези числа с резултатите ще видите, че има огромни разминавания, като най-фрапираща е разликата при ДПС. Защо? Защото за последните 10 години Движението трайно е имало подкрепа от над 300 000 избиратели на парламентарните избори, като при последните три вота тенденцията продължава да е възходяща с 13,7% или общо 347 700 души, пуснали бюлетина за ДПС. Цифра, нямаща нищо общо с твърденията от изследването на „Алфа рисърч“.
Което съвсем логично повдига съмнения и за умишлена манипулативност на изнесените от Боряна Димитрова и хората й данни. Съмнения, които няма как да бъдат разсеяни без тя да отговори на следните въпроси:
Защо в изследването липсват данни за процента на „твърдо решилите“ да гласуват?
Какво е абсолютното число на избирателите, които според агенцията са твърдо решили да пуснат бюлетина при евентуални нови избори?
Какви са абсолютните числа, стоящи зад процентите подкрепа, които от „Алфа рисърч“ твърдят, че имат настоящите парламентарни формации?
Без отговор на тези въпроси, проучването е ни повече, ни по-малко поредният пример как социологията се използва за манипулация на общественото мнение и помпане на рейтингите на едни за сметка на други. Според пристрастията и бизнес и политическите обвързаности на съответната агенция. В случая с "Алфа рисърч" впрочем какви точно са те е риторичен въпрос с ясен отговор, предвид факта, че от самото си създаване, та досега, агенцията винаги е работила освен с политически формации и с две издания - "Капитал" и "Дневник". И двете собственост на бизнесмена с амбиции в политическия инженеринг и в овладяването на съдебната власт Иво Прокопиев.
